Със сигурност всички познаваме
червеното мушкато на прозореца - любимото цвете на нашите баби. Този общопризнат
атрибут на еснафския уют и досега украсява прозорци и балкони —
не само у нас, но и в Европа. Само че там го наричат правилно - пеларгония,
а и цветовете и разнообразието на съвременните й сортове събужда у нас
искрено възхищение. Освен това, в Европа много по-често го отглеждат в
градините
 |
И бабиното мушкато, и сакъзчето,
и индришето са от едно семейство. Произходът на повечето сортове пеларгонии
е от саваната на Южна Африка. Затова цветето обича слънцето и леко понася
недостатъчната влага в почвата. Наименованието пеларгония идва от
гръцкия език и се превежда като "щъркел". Може би, защото плодът му прилича
твърде много на клюна на птицата. А нашите баби го наричат мушкато, може
би заради това, че където и да го мушнеш, то се прихваща без всякакви проблеми.
В своя съвременен вид цветето се
е появило в Холандия още през XVІ век. Но ако тогава то е било все още
африканска екзотика, то през XVІІІ и XІX векове пеларгонията става едно
от най-популярните цветя в Европа с хиляди сортове. Особена популярност
придобива в Англия, ставайки символ на викторианския стил на "добрата стара
Англия". |
| Новият живот на
едно обикновено цвете |
С какво е свързано новата популярност
на това цвете в последните години? Работата е там, че до скоро пеларгонията
се размножаваше само вегетативно, т.е. с резници. Този процес е трудоемък,
когато става дума за получаване на много растения. Едва през 80-90-те години
на вече миналия век с появяването на новите хибридни сортове се появи и
възможност за размножаване на пеларгонията със семена. И затова сега тя
преживява своя "звезден час".
Съществуват 6 групи пеларгонии: зонални
- добре познатите ни градински сортове, ампелни - водопад от цветове,
английски
едроцветни (кралски или домашни), пъстролистни, ароматни (индришето,
например) и сукулентни.
Последните три групи се отглеждат
главно заради листата, а едроцветната се отглежда предимно като стайно
растение, докато първите две групи са превъзходни растения за градината
и балкона, които днес вече могат да се размножават и със семена.
Пеларгония зонална
се нарича така заради листата си с подковообразни ивици (зони). На височина
достига 25-30 см. Цветовете й практически са във всички нюанси (без сини
и жълти), има дори двуцветни, с прости цветове или гъсти съцветия. Може
да се засажда както в саксии и сандъчета, така и в градината, но тогава
с настъпването на зимата трябва да се прибере на топло. Презимува без особени
грижи - достатъчно е да е в помещение, където температурите не са отрицателни.
Растенията от градината също могат лесно да се запазят за следващата година.
Необходимо е да се изкоренят, да се изтръскат от пръстта и да се
завържат на връзки по няколко. После се закачат в избеното помещение с
корените нагоре. През пролетта се засаждат отново на открито, а върховете
им могат да се подрежат и използват за нови растения.
Ампелната
пеларгония, или както я наричаме още сакъзче,
има дълги, падащи надолу стъбла с дължина до 90 см. Листата й приличат
по форма на бръшлян, но са по-плътни, сочни и с власинки. Цъфти обилно
през цялото лято. Често цветовете й са двуцветни. Идеално място за нея
са висящи кошници, саксии и сандъчета на перваза на прозореца.
Защо си струва да засадим пеларгония?
-
Тя ще цъфти непрекъснато от май до октомври.
-
Тя е едно от най-непретенциозните растения, практически
не боледува и не я нападат вредители.
-
Ако през есента я приберем на топло преди да настъпят
студовете, тя ще продължи да цъфти на перваза на прозореца поне още месец.
Така от едногодишно цветето се превръща в многогодишно.
-
Тя е идеалното растение за балкона, понеже лесно
понася недостиг на влага.
-
Не губи декоративността си по време на цъфтежа.
|
| |
 И така, може да си купите готово
малко растение, по-добре цъфнало, за да сте сигурни, че е точно с този
цвят, който искате. Може да си го пресадите веднага в саксията, която сте
си харесали, или ако са няколко корена — в сандъчето на балкона. Тогава
могат да бъдат с различен цвят - бяло и червено мушкато винаги изглеждат
добре.
Ако сте си харесали мушкатото, което цъфти
на съседския балкон, докато си пиете кафето със съседката, помолете я да
ви "отчупи чепка". В къщи, като позавехне малко след час-два я боднете
в своята саксия и я полейте. Отначало листата й ще ви изглеждат вяли и
отпуснати, след няколко дни долните може да пожълтеят и паднат, но скоро
със сигурност вече ще има и пъпчица на върха. |
Какво обича пеларгонията?
-
слънце (но понася и шарена сянка)
-
топлина (но лекото есенно захлаждане понася
без проблеми)
-
плодородна почва
-
не много честото поливане, но затова пък нека
да бъде обилно
-
добър дренаж
-
редовно торене (за по-капризните сортове)
-
отстраняване на прецъфтелите съцветия
|
 |
Още малко за...
Според древното поверие мушкатото
с розов цвят привлича любовта, използвали са го при любовни магии, докато
бялото мушкато повишава плодовитостта.
Ако се сложат листенца от мушкато в бурканчето
със сладко, то няма да се покрие с плесен.
Цъфналото мушкато на прозореца отпъжда
комари и всякакви насекоми през лятото.
Масло от пеларгония се използва в ароматотерапията.
То успокоява психиката и подобрява настроението. Способно е дори да се
справи с депресията. Използва се и при лечение на изгаряния, рани, дерматити
и екземи. Помага при проблеми по време на менопаузата.
Май
наистина си струва човек да опита?
|
