 |
Народен календар за м. юни |
|
|
ВРЕМЕ: |
|
|
|
|
брой 2, 2001
|
|
|
|
|
|
| Според народните вярвания св. Иван Билкобел е заповедник,
началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен и този
празник; той е и краят на пролетта. Дотук е крайната точка на слънцето
към лятото, оттук то се връща. На този ден не се работи. Рано сутринта преди изгрев слънце жените събират 77 билки и половина; защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това "се отвръщат", загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр. В някои краища има обичай на този ден хората да се къпят в реката за здраве и плодородие. Широко разпространен е и обичаят Еньова буля, в който участват само моми. От предния ден, всяка мома свива своя китка; китките се спускат в бяло котле с мълчана вода и се оставят да пренощуват в градина, за "да видят звездите". Сутринта всичко отново се събират. Пременяват като булка малко момиченце (невеста за Еньо) - 7-8 годишно. Най-силната и здрава мома го качва на раменете си и така цялата дружина обикаля селото. Често спират и задават на Еньовата буля въпроси за плодородието на посевите, за цените на храните и т.н. Вярва се, че всичко предсказано ще се сбъдне. След като обходят всички махали, момите се връщат при котлето, чак тогава пускат Еньовата бля да стъпи на земята. Превързват й очите с червена кърпа и тя вади една по една китките. При всяка китка нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи и скоро ли ще е сватбата й:
Обичаят
е сходен с ладуването (напяването на пръстените) на Васильовден и на Лазаровден.
Припявките често са хумористични.
|
|
|
|
|
| Празникът е в чест на светците Петър и Павел и за предпазване
от огън, пожар, гръмотевица и град. В някои краища Павловден се празнува отделно, на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). На празника не се работи. коли се петел или пиле; а от първите ябълки- петровки се раздава за мъртвите. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с атропеен характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът например е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър. |
|
 Православната
църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел,
които тя нарича първовърховни и първопрестолници и вселенски учители.
Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния
на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.
Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа"( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт. Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. По късно над гробницата му бил построен великолепен храм - един от най-големите храмове на християнския свят. 
Свети апостол Павел до апостолството си се наричал Савел. Бил евреин от Вениаминовото коляно от малоазийския град Тарс. Получил добро образование и консервативно възпитание, но не показвал склонност към християнството. Дори с разрешение на Синедриона преследвал християните. Пътувайки към Дамаск с пълномощия и поръчка от първосвещениците да гони християните, той видял силна светлина и чул глас: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" Силно изплашен, ужасен от божественото сияние, той попитал: "Господи, какво искаш да направя?" Пристигнал в Дамаск и три дни не виждал. Но като изпълнил заръчаното му от Господа, той прогледнал и започнал да проповядва навсякъде Христовото слово. Безкрайно много пътешествия в разни езически страни, необикновено силна проповед, непрестанни чудеса, труд и търпение, свят живот служат като най-ясно и неоспоримо свидетелство за божествената благодат , която повикала Павел и го ръководела до края на живота му. Написал 14 послания, които като част от Новия завет съдържат правилата за вярата и живота: до Римляните, Коринтяните, Галятаните, Ефесяните, Филипийците, Солунците, Тимотей, Филимон и Евреите (Нов завет). Запечатал своето апостолство с мъченическа смърт. Осъден на смърт от Нерон в Рим и като римски гражданин посечен с меч.
|
|
|
|
|
|
|
