ВРЕМЕ:
Народен календар за м. юни
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | словоархив |
брой 2, 2001
8 юни - Свети Теодор Стратилат, летни Тодоровден
   В някои краища определят летния Тодоровден като последен летен ден, в който слънцето се завърта към зима. На този ден стопаните не пускат стадата си на паша навън, защото ако ги огрее слънцето, ще се разболеят (слънчасат). Жените пък не допускат първите слънчеви лъчи да огреят децата им, защото ще бъдат сънливи цялата година. В чест на светеца колят курбан и правят обща трапеза. Вярва се, че свети Тодор ще запази нивите и градините от градушка. В някои райони устройват шествие с икони и хоругви против суша и град. 
   Обредността на летния Тодоровден насочва към предхристиян-
ски вярвания, чийто наследник по-късно става светецът. Ясно се открояват функциите му на покровител на небесните стихии, а това е същност близка до езическите соларни божества. 
  В народните представи празникът е преломен момент в годишния стопански кръговрат, затова някои от обредните действия (магически по природа) имат апотропейна насоченост (предпазване на добитъка и децата).
   Свети великомъченик Теодор Стратилат се празнува на 8 февруари, а на 8 юни се отбелязва пренасянето на неговите мощи от Ираклия в Евхаита, неговия роден град, според предсмъртното му завещание. Живял е през ІV век по времето на императорите Константин и Ликиний. Славел се в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Управлявал мъдро и мнозина приемали християнската вяра като виждали добродетелите му. Подложен на жестоки мъчения и изтезания от император Ликиний, ослепен и разпнат, Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч.
11 юни - Свети апостол Вартоломей, летни Въртоломей
Вярва се, че св. Въртоломей е един от четиримата светци градушкари, затова този ден се празнува в негова чест като защитник от град, гръм, светкавици и суша. 
   На празника е забранена всякаква работа. 
   На небосвода се появява Квачката (Власи, Плеяди), която влияе зле на домашните животни. 
   За предпазване на хората и добитъка се месят питки и се раздават по съседите. 
   В народните представи св. Вартоломей (по народному св. Въртоломей) е брат на св. Елисей (Лисо) и на св. Вида (Видовден). На техните празници в някои краища се извършват гадания каква ще бъде годината и реколтата. Те също се почитат като защитници от природните бедствия. Поговорката "ще дойде Видовден" (в смисъл: ще се разбере истината) остава във връзка с гаданията, но и също с глагола виждам (видя). В някои райони празникът Лисо (св. Елисей, 14 юни) е в чест на болестта лисо, от която опадва косата на човек (олисява). Меси се обреден хляб (колач) и се раздава на близките. Болните лекували с баяне, билки, опушване, поливане ири наричане. 
   Празнуването на летния Въртоломей (Върти-удри или Върти-сучи) е своеобразно продължение на летния Тодоровден. В центъра на обредността стои защитата от летните градушки и суши. Не случайно в народните представи св. Въртоломей е един от главните помощници на св. Илия-градушкар. А всички светци-
градушкари имат предхристиянски черти, олицетворяващи слънчевия небесен огън. 
   Защитните функции на тази обредност се изразяват в забраната за работа, както и раздаването на житната жертва - за омилостивяване на митичните сили (Квачката, Лисо) и за измолване закрилата на св. Вартоломей.
  Свети апостол Вартоломей се смята от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, когото апостол Филип довел при Исус Христос (Йоан 1:45-51). Вартоломей бил в числото на 12-те апостоли, които вървели след Христос и на които Господ дал сила да изцеляват болести  и да правят чудеса чрез Неговото име.
   След слизането на Светия Дух на Вартоломей се паднал жребият да проповядва Христовото учение в източните страни.Там отишъл и апостол Филип. С него те делили трудности и опасности, придружавани от сестрата на Филип - Мариам. След смъртта на Филип в град Йерапол,  Вартоломей посетил Индия. Преданието разказва, че там той превел Евангелието на индийски език. 
   След това апостолът посетил Армения, където много езичници приели Христовата вяра. Там Вартоломей излекувал дъщерята на царя, след което той приел светото кръщение заедно с много свои поданици. 
   В град Албанопол обаче апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели тялото му от кръста и го поставили в оловен ковчег. По-късно мощите му били пренесени в неаполитанския град Беневент, а после в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се празнува на 25 август.
Ю Н И
ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
1
петък
Мчк Юстин Философ  (Отдаяние на Възнесение) 
2
събота
Св. Никифор Изповедник Прпмчк Еразъм (Задушница) 
3
неделя
8 Неделя след Пасха - Петдесетница
4
понеделник
Св.Дух.
Св. Митрофан Цариградски 
5
вторник
Свщмчк Доротей Тирски. 
Преп. Петьр Корицки 
6
сряда
Преп. Висарион Чудотворец и Иларион Нови
7
четвъртък
Теодот Анкирски.
Мчца Валерия 
8
петък
Вмчк  Теодор Стратилат.
Мчци Марк и Юлий Доростолски 
9
събота 
Св. Кирил Александрийски  (Отдаяние на Петдесетница) 
10
неделя
1 Неделя след Петдесетница - на Всички Светии.
Свщмчк Тимотей Брусенски
11
понеделник
7 Неделя след Пасха - на св.Отци от I Всел.събор.
Свв. ап–ли Вартоломей и Варнава.
Св. Богородица - Достойно есть 
12
вторник
Преп. Онуфрий Велики и Петър Атонски 
13
сряда
Мчца Акилина.
Св. Трифилий,
еп. Кипърски 
14
четвъртък
Прор. Елисей. 
Св. Методий Цариградски 
15
петък
Прор. Амос.
Мчк Исихий Доростолски 
16
събота
Св. Тихон Аматунски Чудотворец (Отдаяние на Възнесение) 
17
неделя
2 Неделя след Петдесетница - на Всички Български Светии.
Мчци Мануел, Савел и Исмаил 
18
понеделник
Мчк Леонтий
19
вторник
*Св. ап. Иуда. брат Господен. Преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски 
20
сряда
*Преп. Наум Охридски,
Свщмчк Методий, 
еп. Патарски 
21
четвъртък
Мчк Юлиан Тарсийски 
22
петък
Свщмчк Евсевий Самосатски 
23
събота
Мчца Агрипина
24
неделя
3 Неделя след Петдесетница
*Рождение на св. Йоан Кръстител.
Св. Никита Ремисиански (Еньовден)
25
понеделник
ПрпмчцаФеврония.
Преп. Дионисий Атонски.
мчк Прокопий Варненски 
26
вторник
Преп. Давид Солунски и Давид Български.
Свмчк Висарион Смоленски 
27
сряда
Преп. Сампсон Странноприимец
28
четвъртък
Пренасяне мощите на св. безсребърници Кир и Йоан 
29
петък
Св. апостоли Петър и Павел (Петровден) 
30
събота
*Събор на 12 апостоли 
24 юни - Еньовден, летни Ивановден. Рождение на свети Йоан Кръстител
   Според народните вярвания св. Иван Билкобел е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен и този празник; той е и краят на пролетта. Дотук е крайната точка на слънцето към лятото, оттук то се връща. 
   На този ден не се работи. 
   Рано сутринта преди изгрев слънце жените събират 77 билки и половина; защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това "се отвръщат", загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр. 
   В някои краища има обичай на този ден хората да се къпят в реката за здраве и плодородие. 
   Широко разпространен е и обичаят Еньова буля, в който участват само моми. От предния ден, всяка мома свива своя китка; китките се спускат в бяло котле с мълчана вода и се оставят да пренощуват в градина, за "да видят звездите". Сутринта всичко отново се събират. Пременяват като булка малко момиченце (невеста за Еньо) - 7-8 годишно. Най-силната и здрава мома го качва на раменете си и така цялата дружина обикаля селото. Често спират и задават на Еньовата буля въпроси за плодородието на посевите, за цените на храните и т.н. Вярва се, че всичко предсказано ще се сбъдне. 
   След като обходят всички махали, момите се връщат при котлето, чак тогава пускат Еньовата бля да стъпи на земята. Превързват й очите с червена кърпа и тя вади една по една китките. При всяка китка нарича коя мома за какъв момък ще се омъжи и скоро ли ще е сватбата й: 
 
Пъстра птичка под търничка, дъжд я вали, тя не бяга (овчар)
Шита риза, недошита, на врагичка отвесена (скорошна женитба)
Попарен петел из село бяга (пъдар)
Синьо небе, ясни звезди (хубавец)

      Обичаят е сходен с ладуването (напяването на пръстените) на Васильовден и на Лазаровден. Припявките често са хумористични.
   Според народните вярвания Еньовден е много подходящ за магии и гадания. На този ден магьосниците могат да примамат чуждото плодородши, стадата, млякото, росата, дори чуждото щастие и ли любов. "Хваща" обаче не само вредоносна магия; сполучливи тогава са и различните баяния, насочени срещу уплах, уроки или болести.
   Празниците, свързани с равноденствието, са значително по-древни от останалите в календара. Затова в основата на Еньовденската обредност стоят стари култове на лятното слънцестоене. В цялата българска етническа територия този ден се смята за поврат в природния и астрономичен кръговрат.
   Обредните практики на Еньовден неслучайно попадат под патронажа на св. Йоан Кръстител; така езическото "раждане" на плодовитостта съвпада с раждането на християнския светец, а това по същество е синтез на различни култури в единно цяло.

29 юни  - Петровден, свети апостоли Петър и Павел
   Празникът е в чест на светците Петър и Павел и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град. 
   В някои краища Павловден се празнува отделно, на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). 
   На празника не се работи. коли се петел или пиле; а от първите ябълки- петровки се раздава за мъртвите. 
   В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза  с песни  и хора. 
   И тук, както в по-голямата част на народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия с атропеен характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът например е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. 
   Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често той е жертва и в сватбените обреди, която ще осигури плодовитостта на брака. 
   В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

ап. Петър - икона от ХVІІ век -  църквата Богоявление - под Москва Православната църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни и  първопрестолници и вселенски учители. Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. 
   Петър се наричал отначало Симон и бил син на рибар от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа"( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". 
   Името на апостол Петър се споменава постоянно в Евангелието. Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър  и един от учениците вървели след него. В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След възкресението Христос се явил най-напред пред Петър, за да възстанови неговото апостолство. 
   Традиционно се смята, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт. Около 67 г. пристигнал в Рим. Там император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. 
  По късно над гробницата му бил построен великолепен храм - един от най-големите храмове на християнския свят.
ап Павел - фрагмент от мозайка в баптистерия в Равена
Свети апостол Павел до апостолството си се наричал Савел. Бил евреин от Вениаминовото коляно от малоазийския град Тарс.  Получил добро образование и консервативно възпитание, но не показвал склонност към християнството. Дори с разрешение на Синедриона преследвал християните. Пътувайки към Дамаск с пълномощия и поръчка от първосвещениците да гони християните, той видял силна светлина и чул глас: "Савле, Савле, защо Ме гониш?" Силно изплашен, ужасен от божественото сияние, той попитал: "Господи, какво искаш да направя?" Пристигнал в Дамаск и три дни не виждал. Но като изпълнил заръчаното му от Господа, той прогледнал и започнал да проповядва навсякъде Христовото слово. Безкрайно много  пътешествия в разни езически страни, необикновено силна проповед, непрестанни чудеса, труд и търпение, свят живот служат като  най-ясно и неоспоримо свидетелство за божествената благодат , която повикала Павел и го ръководела до края на живота му. Написал 14 послания, които като част от Новия завет съдържат правилата за вярата и живота: до Римляните, Коринтяните,  Галятаните, Ефесяните, Филипийците,  Солунците,  Тимотей, Филимон и Евреите (Нов завет). Запечатал своето апостолство с мъченическа смърт. Осъден на смърт от Нерон в Рим и като римски гражданин посечен с меч.

икона на ап. Петър и Павел
   Х
ристиянската иконография често съвместява образите на Петър и Павел. Единични изображения в православната иконопис се срещат много рядко. Древният атрибут на Петър е пастирска гега, завършваща с кръст, а от началото на V век е изместен от ключове, обикновено те са два - от райските врати и от вратите на ада (много рядко се срещат и 3 ключа). Често срещан мотив в иконографията е връчването на ключовете на Петър от Исус Христос. Не по-малко важен е образът на Петър и в средновековната литература и фолклор като вратар и ключар на небесното царство. 
  След ІV век окончателно се възприемат иконографските образи на Петър и Павел. Петър се изобразява с широко лице, къдрави коси и закръглена брада, за разлика от тесноликия Павел с доста по-малко коса и с по-дълга брада.

| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001