СЛОВО:
Дж. Халил Джубран - "Пророкът"
М. Везнева - "Играта шахмат"
Прастара приказка за мъдростта
| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово |
брой 1, 2001
Джубран Халил Джубран - откъси от "ПРОРОКЪТ" 
"Изразходвах 37 години от живота си, за да създам тази книга. Тя е била в мен винаги. Но не можех да я пришпорвам. Не беше по силите ми да я напиша по-рано. Цялото ми същество е в "Пророкът" и всичко, което съм правил преди това, не е било нищо повече от чиракуване."
Мариана Везнева -  "Играта шахмат"
откъс от книгата "По спиралата на еволюцията"
"Шахматът е игра за победата на духа над материята; за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата."
Прастара приказка за мъдростта
  Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас: 
   — Изтощен съм... Моля те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема.
   Аз съм син на божествения ибис и ще ти се отблагодаря. 
   Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил: 
    — Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя. 
 
Съвременна семейна притча 
  Мъж и жена живели заедно 30 години. В деня на техния 30-годишен юбилей жената, както обикновено, изпекла питка - тя правела това всеки ден, това отдавна било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да подаде на мъжа си горната половинка, но ръката й се спряла...
  Помислила си: "В деня на нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледох му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на семейството ни".
  Вземайки това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила - нали нарушавала 30-годишната традиция!
  А мъжът й, поемайки питката, й казал: "Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право ти принадлежи".

| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово |
брой 1, 2001