 |
Джубран Халил Джубран
- откъси от "ПРОРОКЪТ"
"Изразходвах 37 години от живота си, за да създам
тази книга. Тя е била в мен винаги. Но не можех да я пришпорвам. Не беше
по силите ми да я напиша по-рано. Цялото ми същество е в "Пророкът" и всичко,
което съм правил преди това, не е било нищо повече от чиракуване." |
|
Мариана Везнева
- "Играта шахмат"
откъс от книгата "По спиралата на еволюцията"
"Шахматът е игра за победата на духа над материята;
за победа на силите на доброто вътре в нас над съблазните в обкръжаващата
ни действителност вън от нас; за победа на живота срещу ударите на съдбата." |
|
Прастара приказка
за мъдростта
Един слуга търсел край бреговете
на Нил изгубена от господаря му вещ. Съзрял един ибис, лежащ между тръстиките,
подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:
— Изтощен съм... Моля
те, донеси ми малко вода да пия и ме премести на сянка, за да се съвзема.
Аз съм син на божествения
ибис и ще ти се отблагодаря.
Слугата попитал по
какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:
— Ще изпълня
три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре
сутринта, за да ти се отплатя.  |
|
Съвременна семейна притча
Мъж
и жена живели заедно 30 години. В деня на техния 30-годишен юбилей жената,
както обикновено, изпекла питка - тя правела това всеки ден, това отдавна
било традиция в семейството. На закуска, както винаги тя разрязала питката
напречно и намазала с масло двете части. И както всеки ден посегнала да
подаде на мъжа си горната половинка, но ръката й се спряла...
Помислила си: "В деня на
нашата 30-годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част
от питката; за нея съм си мечтала 30 години. В края на краищата, 30 години
аз бях примерна съпруга, отгледох му прекрасни синове, бях вярна и добра
любовница, въртях цялото домакинство, толкова сили и здраве отдадох на
семейството ни".
Вземайки това решение, тя
подала на мъжа си долната част на питката, а ръката й затреперила - нали
нарушавала 30-годишната традиция!
А мъжът й, поемайки питката,
й казал: "Скъпа моя, днес ти ми направи неоценим подарък! 30 години не
съм ял своята любима долна част на питката, защото смятах, че тя по право
ти принадлежи".
|
