:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 12(30), 2003
 
СВЕТА ЛИТУРГИЯ

Светата литургия е център на православното християнското богослужение. Тя е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа с апостолите, станала преди кръстните Му страдания; спомен е и за изкупителната Му смърт. Литургията символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. Тя е нашето безкръвно жертвоприношение. През време на св. литургия, при приемането на св. причастие, под вид на хляб и вино, ние приемаме тялото и кръвта Христови, чрез които осъществяваме напълно и действително общението си с Бога.

На Тайната вечеря Христос взел хляб, благословил го, благодарил, преломил го и раздавайки го на своите ученици, казал: "Вземете, яжте: това е Моето тяло, за вас преломяващо! Това правете за мой спомен!" (Мат. 26:26-28) След като привършил вечерята, Спасителят взел чашата, подал я на учениците Си и казал: "Тая чаша е новият завет в Моята кръв! Това правете, колчем пиете, за Мой спомен!" (1 Кор. 11:25).

Верни на това Господне поръчение, св. апостоли и първите християни се събирали по къщите, преломявали хляб и по дадения от Христос пример, се причастявали с пречистото тяло и кръв Христови. Това приобщение с Господа се е придружавало с молитви и песнопения. Така били положени основите на св. литургия.

В древната Църква е имало много литургийни чинове. Днес обаче в Православната църква се употребяват само три: Златоустова, Василиева и литургия на Предосветените дарове, съставена от св. Григорий Двоеслов.

Светата литургия се състои от три главни части: проскомидия, учителна или "литургия на оглашените" и тайноизвършителна или - "литургия на верните".
• Литургия - от гр. означава обществено дело, служба. С течение на времето тя е получила значение на обществено богослужение, по-специално - на тайнство св евхаристия, св. причастие.

• Проскомидия - приношение.

• Учителна литургия се нарича тази част, защото в нея се предлагат на християните четива от апостолсикет послания и св. Евангелие и поучения върху тях. А се нарича още и литургия на оглашените, защото на нея са могли да присъстват и оглашените, т.е. готвещите се за свето кръщение.

• Тайноизвършителна се нарича тази част на св. литургия, защото тогава става освещаването на св. дарове и защото на нея могат да присъстват само верните, т.е. приелите свето кръщение.

Проскомидия
Проскомидията се извършва тихо, обикновено по време на утренното богослужение, при четенето на канона. Някога тази част е била вмъкната между литургията на оглашените и тая на верните. Днес тя се извършва по това време (през време на херувимската песен), само когато служи архиерей.
   Свещеникът застава благовейно пред проскомидията, отваря св. съсъди и утвари, взема в лявата си ръка просфората, а в дясната - копието, прави с него три пъти кръстен знак върху просфората, като спомня Иисуса Христа, Който драговолно, като невинно агне се принася в жертва за греховете на всички люде. От определеното пшеничено хлебче, наречено просфора, свещеникът изважда с копието средната част, наречена Агнец, влива в св. чаша вино и вода в памет на Христа, изрязва и други по-малки части в чест и памет на св. Богородица и на девет чина Божи угодници: ангели, пророци, светители, мъченици, преподобни (монаси) и др., за духовната и светската власт, за живи и покойници християни, по посоченото тук изображение.

Тия частици впоследствие по време на причащаването се поставят в св. чаша с молитва - да умие Господ с пречистата Си кръв греховете на поменатите. Свещеникът поставя върху звездицата дискоса, после слага върху нея малкия покровец, а другия малък покровец върху св. чаша; покрива с големия покровец и двете (дискоса и чашата), прекадява и чете заключителна молитва, в която моли Бога да приеме предложената жертва в своя небесен жертвеник, като помене всички ония, които са я принесли и за които тя е принесена.

Литургия на оглашените

Като привърши проскомидията, свещеникът застава пред светия престол и се моли с вдигнати към Небесния цар ръце - да го очисти от всякаква скверност и с тържествен възглас се възвестява царството Божие. Началото на св. литургия наподобява видимо отваряне на дверите на това царство, което започва оттук, а достига пълното си тържество на небето, открива се сега и продължава във вечността — т.е. во веки веков! С тържествено Амин! хорът, а в по-стари времена пеел целият народ при богослужението, подтвърждава истинността на всичко, което е изказано в началния възглас.
Следва велика ектения, произнасяна от дякона или свещеника, през която той моли тихо Господа да погледне благосклонно към богомолците и да прояви към тях Своята щедра милост. Днес тези молитви, за да не удължават прекалено богослужението, се четат тайно, а не гласно.
Следва Велика ектения, а след това антифонно, т.е. от двата срещуположни хора се пеят благодарствени псалми, разделени с малка ектения. Всяка малка ектения е нова подкана към усърдна молитва. Най-малката православна и древноцърковна молитва е "Господи, помилуй!", с която молим Бога да прояви към нас Своята милост, да ин порсти съгрешенията и да ни спаси.

Преди третия антифон се пее химна "Единородний Сине", създаден още през VI век, в епохата на последните Вселенски Събори, утвердили тайната на двойната природа на Христос като Богочовек. Този антифон се състои от "блаженствата", т.е. пеят се определени песни от Матея 5:3-12, които обещват влизане в Царството Божие на всички, които презират светската гордост, враждата, неправдата и нечистотата.

При пеенето на третия антифон се отварят царските двери. В древността този момент съответствал на внасянето на Евангелието в олтара, но през последния век то вече се намира постоянно върху престола, затова свещеникът с Евангелието в ръце обхожда св. престол, покланя се на проскомидията, излиза през северната олтарна врата, застава насред храма и с обърнато на изток лице, благославя входа, целува св. Евангелие и възглася: "Премудрост, прости!", т.е. изслушайте прави (с внимание) премъдростта!, влиза през царските двери и оставя св. Евангелие върху престола. Хорът пее тропари и песента в чест на Пресвета Троица.
Следва най-важната част на литургията на оглашените: апостолското и евангелско четиво. В евангелския разказ звучат думите на самия Христос, затова дяконът подканя те да бъдат изслушвани с особено внимание. Рлороведта разкрива смисъла на прочетения свещен текст и наставя вярващите в добродетелен живот.

В сугубата ектения, която следва, се споменават имената на живи за здраве, спасение и благоуспяване.

В последната ектения за оглашените, свещеникът се моли за оглашените - да ги помилва Господ, да ги огласи със словото на Истината, да им открие евангелието на Правдата, да ги съедини със светата Църква. След тази ектения, се приканват оглашените да излязат от църквата, защото започва литургията на верните.

Литургия на верните


В библейското откровении за Бога чрез парадоксалния образ се съчетават две истини. Жт една страна Христос е несъизмерим с човека, от друга Той е близък до хората, нъзлюбил ги е и ги съпровожда в техните скитания по земята. При Моисей символ на тази близост бил свещеният ковчег, украсен с фигури на крилати същества — херувими, олицетворяващи космическите сили, служещи на Бог. За тях напомняли и огромните изваяни херувими в Йерусалимския Храм. Във видението на пророк Йезекиил небесният ковчег, носен от херувимите, служил за утешение на остатъка от праведни, живеещи в изгнание. Бог не ги е изоставил.
Тези библейски праобрази оживяват в новозаветната Литургия. Отварят се Царските двери. Хорът пее "Херувимска песен".

Свещеникът кади св. олтар и богомолците, отива при проскомизията и вземадискоса и св. чаша с предложените дарове, издига ги високо и прави т.нар. Велик вход, излиза през северните врати, идва до средата на прама и отнася даровете в св. олтар.
Великият вход изобразява кръстният ход на Господ и погребението Му.

При подканата на дякона "Возлюбим друг друга..." в древно време всички християни се целували. Този обичай е свързан с Божиите думи, че към жертвеника може да се отива само, ако си се повирил с брата си. Днес този обичай се съблюдава само между свещенослужителите. При целуването старшият казва: "Христос е между нас!", а младшият отговаря: "наистина е и ще бъде между нас!"

В знак на това, че присъстват само хора, приели светото кръщение, се чете "Символа на вярата". Преди това в древността храмът се затварял, за да не може никой да наруши свеященодействието. Днес за това напомня възгласът: "Двери, двери!"

След това започва най-важната част на светата литургия на верните - евхаристийният канон. Затова и светата литургия се нарича още евхаристия, т.е. благодарствена служба.
Върховният момент в св. евхаристия е самото тайнство, т.е. освещаването и претворяването на светите дарове.
Призоваване на светия Дух, Богородично величаене, Достойно есть... Молитва за народа, за църковната и светска власт, за всички, които са в неволя...
И наближава другият върховен момент - светото причастие, приобщаването с Господа, със самото Негово тяло и самата Негова кръв...
Дяконът с възглас предупреждава:
Светите тайни са за светите...

Ако вечерня и утреня се не повече от една обща молитва, съпроводена с пеене, то Литургията е кулминацията на всичко, което се извършва в храма, а Евхаристията е най-истинският и свят момент...


За статията са използвани текстове от книгата "Вяра, надежда, любов"
на Макариополския еп. д-р Николай и Архимандрит д-р Серафим
 
 
© списание «маргарита», 2001-2003