:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 2(21), 2003
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
Ф Е В Р У А Р И' 2003
1
с
 *Мчк Трифон
(Предпраэненство на Сретение Господне)
(Трифоновден) 		Празнуват Лозан, Трифон, Трифонка, Секул, Маламка, и всички лозари
2
н
 † Сретение Господне  
3
п
 Св. Симеон Богоприимец и Анна пророчица Симеон
4
в
 Преп. Исидор Пелусиотски празнува Же(ч)ко, Желязко
5
с
 Мчца Агатия  
6
ч
 Преп. Вукол, еп. Смирненски.
Св. Фотий, патриарх Цариградски 		Фотий, Огняна, Светла (или на 22 март), Искра
7
п
 Преп. Партений, епископ Лампакийски.
Преп. Лука		 Партения
8
с
 Вмчк Теодор Стратилат.
Прор. Захария Сьрповидец 		Захари(я), Захаринка, Зина, Хара (или на 5.09)
9
н
 † Неделя 15 след Въздвижение - на Закхея.
 Мчк Никифор (Отдание на Сретение Господне)		  
10
п
 * Свщмчк Харалампий.
Мчца Валентина 		празнуват Харалампи, Хараламби, Харалан, Хари, Ламбо, Ламбрин, Ламбрина, Валентина, и всички пчелари, градинари и овощари
11
в
 * Свщмчк Власий, епископ Севастийски.
Мчк Георги Софийски, Нови 		празнува Влас(ий)
12
с
 Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски празнува Мелетий
13
ч
 Преп. Мартиниан.
Св. Евлогий, архиеп. Антиохийски, Св. Зоя 		празнува Зоя
14
п
 *Успение на св. Кирил Славянобългарски.
Преп. Авксентий 		 
15
с
 Св. апостол Онисим Онисия
16
н
 † Неделя 16 след Въздвижение - на Митаря и и Фарисея
Мчци Памфил и Порфирий.
Св. Флавиян, архиеп. Цариградски 		 
17
п
 Вмчк Теодор Тирон.
Преп. Роман Търновски 		Роман (или на 10.08, 01.10, 18.11)
18
в
 Св. Лъв, папа Римски празнуват Лъв, Лео, Леа, Флавиан
19
с
 Св. ап. Архип (Блажи се)  
20
ч

Св. Лъв, епископ Катански

 
21
п
 Преп. Тимотей.
Св. Евстатии Антиохийски (Блажи се)		  
22
с
 Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения  
23
н
 † Неделя 17 след Въздвижение - Блудния син.
Свщмчк Поликарп, епископ Смирненски 		 
24
п
 *1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител  
25
в
 Св. Тарасий, архиепископ Цариградски празнува Тарас(ий), Тарасия,
26
с
 Св. Порфирий, епископ Газски  
27
ч
 *Преп. Прокопий Декаполит (Блажи се) Прокопи(я)
28
п
 Преп. Василий Изповедник. Мчца Кирана Солунска празнуват Керана, Кира
 
10 ФЕВРУАРИ
 ЧУМИНДЕН
СВ. ХАРАЛАМПИЙ
Това е денят на погиналия мъченически за Христовата вяра Харалампий, епископ на град Магнезия в Тесалия.
Народът вярва, че той държи
със синджир всички болести
и по своя воля ги праща да вървят по света.
  Затова на сутринта на неговия празник в църквата се отслужва възпоменателна служба и се освещават донесените масло (олио или зехтин) и мед от къщи, които служат за лекарство през годината, особено когато някое дете или възрастен го заболи ухо. Позната е следната рецепта:
В половина от орехова черупка се сипват по 5-6 капки от осветените мед и масло,
добавя се и ракия.
Черупката се поставя върху печката и след като сместа заври, се дръпва встрани. Щом поизтине до търпимо топло, излива се в болното ухо. Процедурата се повтаря три пъти.
  На този ден, за да се умилостиви чумата, се месят питки, мажат се с мед и се раздават на съседи и роднини. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставят край населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие - да забрави за какво е слязла.
  Елена Огнянова
"Традиции и празници в България"
  

11 ФЕВРУАРИ
В Л А С О В Д Е Н
СВ. ВЛАСИЙ
  Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете.
  Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.
  Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. По един кравай нанизват на рогата на животните.
  Вярва се, че така болестта влас няма да влезе в червата на животните.
  На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.

Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.
Томислав Дянков
 "Народният календар:
Празници и вярвания на българите"
 
© списание «маргарита», 2001-2003
  
 
e-mail: margaritta@abv.bg