ЦЪРКОВНАТА
ЙЕРАРХИЯ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА
 |
 |
 |
Йерархията при черното духовенство и титулуването на духовните лица са следните:
Монах — Негово Преподобие, обръщението е Ваше Преподобие.
Монахиня — Нейно Преподобие, обръщението — Ваше Преподобие.
Йеродякон — Негово Преподобие, обръщението — Ваше Преподобие.
Йеромонах — Негово Всепреподобие, обръщението — Ваше Всепреподобие. Йеромонахът има право самостоятелно да извършва богослужение. За примерен живот и усърдие той получава офикия (отличие) и става Архимандрит.
Архимандрит — Негово Високопреподобие. Към него се обръщат с Ваше Високопреподобие.
Епископ — Негово Преосвещенство, с обръщение — Ваше Преосвещенство. Това е най-висшата духовна степен в църковната йерархия. Той има право да ръкополага и да освещава храм.
Епископът с епархия е Митрополит.
Митрополит — Негово Високопреосвещенство и обръщението е Ваше Високопреосвещенство. Той ръководи целия духовен и административен живот в митрополията и епархията. Негов помощник може да бъде протосингел или викарий (викарият е епископ); той подпомага митрополита в административните дела и го замества при отсъствие.
Екзарх — Негово Блаженство, с обръщение — Ваше Блаженство.
Патриарх — Негово Светейшество, с обръщение — Ваше Светейшество. Това е главата на всяка православна патриаршия.
Йерархията на бялото духовенство и титулуването са:
Дякон и протодякон — най-нисшата степен на бялото духовенство. Те не могат да извършват самостоятелно богослужение, а само участват в него. Титулът е Негово Благовейнство, а обръщението — Ваше Благовейнство.
Свещеник (презвитер, йерей) — Негово Благовейнство и обръщението — Ваше Благовейнство.
Свещеникът получава дара на служение чрез епископското ръкополагане при специално чинопоследование. Свещеникът може да извършва самостоятелно всички тайнства и треби (без тайнството свещенство, тоест, ръкополагане на свещенослужители), освещаване на храмове, на антиминси и свето миро.
Протойерей — Негово Благовейнство, а обръщението — Ваше Благовейнство. Това е свещеник, който получава отличие за примерен живот и добросъвестно служение в църквата.
Свещеноиконом — Негово Високоблаговейнство с обръщение — Ваше Високоблаговейнство. Това е по-високата степен на протойерей.
Ставрофорен свещеноиконом — Негово Високоблаговейнство, с обръщение Ваше Високоблаговейнство. Като отличие му се дава специален нагръден кръст, който трябва да се носи при богослужение и извън храма. Напоследък се наблюдава практиката всеки свещеник да носи кръст на гърдите си, вероятно като подражание на митрополитите, които носят кръст отпред на черната епанокамилавка.
Протопрезвитер — Негово Преблаговейнство. Това е най-високото звание за свещеник и се дава за похвално служение в църквата и живота. Протопрезвитер е бил покойният проф. д-р Стефан Цанков. Днес протопрезвитер е проф. д-р Николай Шиваров.
Църковните служители без духовен сан са специално избрани лица, които вземат участие при богослужението, съпровождайки обредите и песнопенията, получили специално благословение от Архиерея и прочетена молитва над тях.
Йерархията при тях е следната: най-ниската длъжност в храма е тази на клисаря. Той е свещоносец по време на богослужения. Следващата длъжност е на псалта (певец). Този, който ръководи пеенето на клироса, се нарича протопсалт (пръв между певците). След това се нареждат анагностите (четците) и иподяконите (поддяконите). Те вземат най-голямо участие в реда и провеждането на богослужението. Облечени са в стихар* и кръстосан на гърдите орар** и могат да влизат в светия олтар. В първите години на християнството иподяконите били на голяма почит в църковнослужението. Причислявали са ги към началната степен на духовната йерархическа стълбица. Днес те са само църковнослужители без духовен сан.
Към църковните служители няма специално обръщение и титулуване.
*Стихар
- дълга дреха без разрез отпред, с отвор за главата и с широки ръкави.
Носи се от дяконите и иподяконите. Право да носят стихар могат да получат
и и псалмопевците и прислужващите в храма миряни. Дрехата символизира
чистотата на душата, която трябва да имат лицата със свещен сан.
**Орар - дълга широка лента от същата материя като стихаря.
Носи се от дяконите на лявото рамо върху стихаря. Символизира Божията
благодат, която дяконът е получил с тайнството свещенство.