|
|
БОГОСЛУЖЕНИЯТА
В ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ
|
Вечерня |
Денонощният богослужебен цикъл започва с вечернята, понеже според
древното църковно леточисление денят започва от вечерта.
Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението
на света и на човека, както и началото на човешката история.
Вечернята започва със 103 псалом — "Благослови, душо моя,
Господа...", наречен предначинателен псалом. Този псалом
ни дава пълна картина на сътворението във всичкото му разнообразие
в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим
Бога за безпределната Му мъдрост и величие — "Колко многобройни
са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро". А на
всенощно бдение по време на предначинателния псалом се пее припевът:
"Слава Ти, господи, Който си направил всичко".
След предначинателния псалом дяконът или свещеникът произнася велика
ектения, в нея се молим за мир и плодородие, за добруването на
народа, за духовната власт, за страдащите в света и пр.
След великата ектения се пее 140 псалом — "Господи, воззвах
к Тебе..." (Господи, викам съм тебе, чуй ме!). Пеят се стихири,
т.е. песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня
или празника.
Срещу празник, след стихирите, се прави т.нар. вход: свещеникът,
с кадилница в ръка, обхожда св. престол, излиза през северната врата
на св. олтар, идва до средата на църквата, прекадява и, обърнат към
изток, възглася: "Премудрость, прости! (Изслушайте с внимание
премъдростта!)
Чете се или се пее древнохристиянскиат химн "Свете тихий...",
в който се възпява Христос като Син Божий и Св. Троица. Свещеникът
влиза в олтара. Следва сугуба ектения. Прочита се кратко вечерно славословие
"Сподоби, Господи...!", изпяват се още няколко песни,
наречени "стиховни стихири", чете се или се пее вдъхновената
песен на стареца Симеона Богоприемец: "Нине оптущаеши...",
следва "Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...",
изпяват се празничините и дневни тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна
молитва.
На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие,
т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей. |
----------------------------------------
Ектения —
от гр. протяжно моление, кратки прошения. Има няколко вида ектения:
малка, велика, сугуба (удвоена, т.е. с удвоено молитвено
усърдие) и просителна. На призива при малката и великата
ектения отговаряме с "Господи, помилуй", при сугубата
— с тройно "Тосподи, помилуй" и при просителната — с "Подай,
Господи".
При ежедневната вечерня сугубата ектения се казва към края на вечернята.
|
Полунощница |
Тази служба се извършва в полунощ. Тя е израз на духовно бодърствуване
и очакване на Христа, подобно на петте мъдри девици в Христовата притча,
които посрещнали младоженеца със запалени светилници.
При духовното бодърствуване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите
на лукавия е по-голяма.
Има няколко вида полунощници: ежедневна, съботна, неделна и празнична.
Днес полунощницата се извършва само в някои манастири. |
Утреня |
Утренята изразява зората на новозаветното време. Тя започва с 19
и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа "Слава
Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице..."
започва четенето на шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37,
62, 87, 102 и 142), които се изслушват с дълбоко внимание и при
загасени свещи.
След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват
и се пее четири пъти: "Бог Господ и явися нам"
(Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!)
Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят
песни, неречени седални. (Наричат се така, защото се свързват
с четенето на Катизмите, т.е. четения от Псалтира, през време на
които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат или
да се облегнат в троновете (седалищата). (Думата "катизма"
(гр.) означава седален.)
В празнични дни се прочита утринно Евангелие. След него се чете
т.нар. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на
празника или е изложен животът и подвигът на чествания Божи угодник.
След канона се пее хвалебствена песен на св. Богородица. В празнични
дни се пее "Всякое дихание..." (Всичко, що диша,
да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири
в чест на празника.
Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ
Иисус Христос като Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се
пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения.
Ако след утренята няма света литургия, в края се четат литургийните
апостолско и евангелско четива.
|
Часове |
Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на "Св.Боже",
кондаци (това е песен като тропара), молитвата "Иже на всякое
время..." и заключителната молитва.
Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно
събитие.
Така например, първият час, който обхваща времето от
6 до 9 часа сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа,
почването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни
в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнание на Божието
слово.
Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Св. Дух
над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови
в нас Св. Дух.
Шестият час (12-15 ч) е в спомен на Христовото разпятие,
а деветият (15-18ч.) — на кръстната смърт на Господа.
Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а
третият и шестият се четат на другата сутрин пред св. литургия.
Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено
се четат в манастирите.
Има три вида часове: обикновени (или ежедневни), великопостни и царски.
Последните се четат само в дните преди Рождество и Богоявление и на
Велики петък.
|
Изобразителни |
Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на
вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата "Всесвятая
Троице..." и заключителен псалом (33). Изпълняват се след
часовете (1, 3 и 6), когато няма св. литургия. |
За статията са използвани текстове от книгата "Вяра, надежда,
любов"
на Макариополския еп. д-р Николай и Архимандрит д-р Серафим
|
|
|
|