:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 11(29), 2003
 
БОГОСЛУЖЕНИЯТА В ДЕНОНОЩНИЯ КРЪГ

Вечерня

Денонощният богослужебен цикъл започва с вечернята, понеже според древното църковно леточисление денят започва от вечерта.
Главната мисъл, която е прокарана във вечернята, е сътворението на света и на човека, както и началото на човешката история.

Вечернята започва със 103 псалом — "Благослови, душо моя, Господа...", наречен предначинателен псалом. Този псалом ни дава пълна картина на сътворението във всичкото му разнообразие в небето, на земята и в необятните морски предели. Ние славословим Бога за безпределната Му мъдрост и величие — "Колко многобройни са делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро". А на всенощно бдение по време на предначинателния псалом се пее припевът: "Слава Ти, господи, Който си направил всичко".

След предначинателния псалом дяконът или свещеникът произнася велика ектения, в нея се молим за мир и плодородие, за добруването на народа, за духовната власт, за страдащите в света и пр.

След великата ектения се пее 140 псалом — "Господи, воззвах к Тебе..." (Господи, викам съм тебе, чуй ме!). Пеят се стихири, т.е. песни от октоиха и минея или триода, които са във връзка с деня или празника.

Срещу празник, след стихирите, се прави т.нар. вход: свещеникът, с кадилница в ръка, обхожда св. престол, излиза през северната врата на св. олтар, идва до средата на църквата, прекадява и, обърнат към изток, възглася: "Премудрость, прости! (Изслушайте с внимание премъдростта!)

Чете се или се пее древнохристиянскиат химн "Свете тихий...", в който се възпява Христос като Син Божий и Св. Троица. Свещеникът влиза в олтара. Следва сугуба ектения. Прочита се кратко вечерно славословие "Сподоби, Господи...!", изпяват се още няколко песни, наречени "стиховни стихири", чете се или се пее вдъхновената песен на стареца Симеона Богоприемец: "Нине оптущаеши...", следва "Св. Боже... Пресвета Троице... Отче наш...", изпяват се празничините и дневни тропари и се дава отпуст, т.е. заключителна молитва.
На храмови и други празници на вечернята се извършва и петохлебие, т.е. благословение на пет хляба, на пшеница, вино и елей.

----------------------------------------
Ектения — от гр. протяжно моление, кратки прошения. Има няколко вида ектения: малка, велика, сугуба (удвоена, т.е. с удвоено молитвено усърдие) и просителна. На призива при малката и великата ектения отговаряме с "Господи, помилуй", при сугубата — с тройно "Тосподи, помилуй" и при просителната — с "Подай, Господи".

При ежедневната вечерня сугубата ектения се казва към края на вечернята.

Полунощница

Тази служба се извършва в полунощ. Тя е израз на духовно бодърствуване и очакване на Христа, подобно на петте мъдри девици в Христовата притча, които посрещнали младоженеца със запалени светилници.
При духовното бодърствуване нашата съпротивителна сила срещу пристъпите на лукавия е по-голяма.
Има няколко вида полунощници: ежедневна, съботна, неделна и празнична.
Днес полунощницата се извършва само в някои манастири.

Утреня


Утренята изразява зората на новозаветното време. Тя започва с 19 и 20 псалми. Следва кратка сугуба ектения. След възгласа "Слава Святей, единосущней и животворящей и нераздельней Троице..." започва четенето на шестопсалмието, т.е. на шест псалми (3, 37, 62, 87, 102 и 142), които се изслушват с дълбоко внимание и при загасени свещи.

След шестопсалмието се казва велика ектения. Свещите отново се запалват и се пее четири пъти: "Бог Господ и явися нам" (Бог е Господ и ни се яви. Благословен е Идещият в името Господне!) Пеят се тропарите на празника и деня. След малка ектения се пеят песни, неречени седални. (Наричат се така, защото се свързват с четенето на Катизмите, т.е. четения от Псалтира, през време на които се позволява на стари и немощни богомолци да поседнат или да се облегнат в троновете (седалищата). (Думата "катизма" (гр.) означава седален.)

В празнични дни се прочита утринно Евангелие. След него се чете т.нар. канон, т.е. девет песни, в които е разказана историята на празника или е изложен животът и подвигът на чествания Божи угодник. След канона се пее хвалебствена песен на св. Богородица. В празнични дни се пее "Всякое дихание..." (Всичко, що диша, да хвали Господа!) със стихове от 148, 149 и 150 псалми и стихири в чест на празника.

Утренята завършва със славословие, в което се възхваля Господ Иисус Христос като Божие Агне, и Св. Троица. В празнични дни се пее велико славословие. Произнасят се сугуба и просителна ектения. Ако след утренята няма света литургия, в края се четат литургийните апостолско и евангелско четива.

Часове

Часовете се състоят от по три псалома, с тропари, четене на "Св.Боже", кондаци (това е песен като тропара), молитвата "Иже на всякое время..." и заключителната молитва.
Всеки час изразява една идея или е възпоминание на някое новозаветно събитие.

Така например, първият час, който обхваща времето от 6 до 9 часа сутрин, изразява началото на нашата ежедневна работа, почването на трудовия ден. Ние молим Бога да чуе молитвата ни в този ранен час и да насочи стъпките ни към изпълнание на Божието слово.
Третият час (9-12 часа) напомня за слизането на Св. Дух над апостолите, станало в същия този час. Ние молим Бога да обнови в нас Св. Дух.
Шестият час (12-15 ч) е в спомен на Христовото разпятие, а деветият (15-18ч.) — на кръстната смърт на Господа.

Когато се служи всенощно бдение, утренята завършва с първия час, а третият и шестият се четат на другата сутрин пред св. литургия.
Деветият час се чете вечер, преди вечернята. У нас часовете обикновено се четат в манастирите.
Има три вида часове: обикновени (или ежедневни), великопостни и царски. Последните се четат само в дните преди Рождество и Богоявление и на Велики петък.
Изобразителни

Те се състоят от два псалома (102 и 145), блаженствата, Символа на вярата, Отче наш, тропари и кондаци, молитвата "Всесвятая Троице..." и заключителен псалом (33). Изпълняват се след часовете (1, 3 и 6), когато няма св. литургия.

За статията са използвани текстове от книгата "Вяра, надежда, любов"
на Макариополския еп. д-р Николай и Архимандрит д-р Серафим
 
 
© списание «маргарита», 2001-2003