— Андрей Сергеевич, колко време Ви трябваше, за да заснемете Омир по поръчка на NBC?
— Два месеца и две седмици подготовка, и 28 години работа в киното. Искам да кажа, че снимах Омир сравнително лесно, защото имам достатъчно опит в киното. За да се заснеме нещо, толкова сложно, трябва да си професионалист от класа, да притежаваш навици, които се придобиват с времето и които ти дават необходимата свобода в професията.

— Какво е Вашето мнение, Холивуд и творческата свобода - синоними ли са?
— В Холивуд хората не са свободни. Това е илюзия. Но на мен ми провървя, че започнах да снимам кино в Америка. Радвам се, че заминах в чужбина. Жалко, че не го направих по-рано — тогава бих загубил по-малко време. Но така се получи... Радвам се, защото видях как работят другите хора ( в Америка, в Европа), видях колко това е по-сложно. Защото парите, за разлика от Русия, се броят! При това трябва да умееш да "пробуташ" своите естетически концепции така, че никой да не забележи. Ако обаче си звезда, въпросът е друг: звездите имат свои закони. Звездата има свобода, или по-точно, относително по-голяма свобода (защото абсолютна свобода няма никой: общо взето хората са роби или на своя начин на живот или на своя образ...) В Холивуд мога да изброя само няколко режисьора, които са постигнали такава свобода, получили са карт-бланш: това са Спилбърг, Копола, Скорсезе, Оливър Стоун…

— Кои режисьори са ви повлияли най-много?
— Бергман, Куросава, Фелини, Бунюел, има и други… Но тези велики режисьори са оказали най-силно влияние и от това влияние аз не съм се избавил и досега. А и не искам!

— Къде е Вашият дом?
— Моят дом е там, където ме обичат и там, където ми дават работа. Всъщност те са два.

— Какво обръщение Ви импонира днес най-много: "сър", "мистър" или "господин"?
— Маестро.

— В своя филм (Одисей) сте показали боговете с малко хумор. Каква според Вас е в действителност картината на взаимоотношениата на човека и Висшия Разум?
— Аз вярвам в случая и не вярвам в закономерността. Макар че се случват удивителни съвпадения, а за човека е свойствено да ги издига в закономерност. Мисля, че дори създаването на живота е случайност, че животът всъщност е конгломерат от случайности. Аз не вярвам, че Господ е сътворил всичко за 7 дни. но вярвам, че възможно е, съществуват някакви сили, които са ни неподвластни, несъизмерими с нас, които се проявяват по-силно и по-широко, отколкото можем да си представим.

Ето живее си един микроб. Настъпва го един слон и продължава да върви нататък. Не стига че микробът с някаква си там култура се намира върху крака на слона, но той не си и представя дори, че сега върху този крак всяка секунда преодолява разстояния, стотици милиарди пъти превишаващи неговите размери. Той не знае за съществуването нито на този слон, нито на цялото това пространство. Защото слонът е твърде голям за микроба. По същия начин слонът не знае за съществуването на човека. Когато казвам "слон" (в дадения случай), аз имам предвид Висшия Разум. А на нашия микроб, който се намира на земята, му се струва, че слонът си мисли само за него, че той знае за неговото съществуване. При това една част от микробите е сигурна, че слонът си мисли само за тях, а другата част си въобразява, че той мисли само за тях. И ето че тези микроби се бият и твърдят, че "слонът е в нас, той е наш". Може би това е доста печален образ, но в някаква степен, възможно е да отразява взаимоотношенията между човека и Висшия Разум.

— Как смятате, съществува ли реинкарнация?
— Когато говорят за реинкарнацията, говорят като за закон. Ако тя наистина съществува, то е за хората, които имат абсолютен слух или само едно око. Няма закон, който да е валиден за абсолютно всички, с изключение на движението на Времето. И дори Времето е относително...

— Героят на Вашия филм Одисей, връщайки се у дома, извършва жесток акт на възмездие. Вашето отношение към отмъщението?
— Човекът е достатъчно несъвършенно същество, и неговите реакции са далеч от реалността. Християнската идея за неотмъщението — "И ще въздам!" е мисъл, която заслужава размисъл. Защото отмъщението няма да ни научи на нищо, защото ако искаш нещо да се промени, с мъст нищо няма да постигнеш. Може да загубиш твърде много енергия за постигане на тази цел и то — напразно. Но аз разбирам философията: да убиеш убиеца на децата си ("зъб за зъб"). Но когато това става, например след 70 години… Човекът, който е бил убиец, вече не е същият човек. Може би дори сега той не би убил... Можи бе тези 70 години той е преживял в угризения на съвестта... Ние не знаем как той е страдал! Или, да вземем друг пример: сега съдят военни престъпници, които са на по 90 години… Аз не говоря за давност на престъплението. Аз казвам, че съдят друг човек. Разбира се, преди 40 години той е трябвало да бъде наказан. Понятието "зъб за зъб" - съществува. Някъде обаче възмездието е необходимо, а някъде то е закъсняло. Лесно е да се говори за възмездието и също така е лесно да се говори за опрощението (зависи чие!). Всичко е според случая.