|
Традиционната
китайска медицина
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
ЗДРАВЕТО НА ЧОВЕКА Е В ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ ИН И ЯН |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Средна продължителност на живота:
|
в България — жени — 74,5; мъже — 67; в Китай — жени — 80; мъже — 75; |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Според каноните на традиционната източна медицина организмът на човека е неотделима част от Космоса. Неговият живот и променливост постоянно са изложени на влиянието на силите на заобикалящата го природа. Организмът на човека е сложна саморегулираща се система, която се намира в динамично равновесие със заобикалящия го свят. 
Човекът въплъщава природните цикли (денонощни, месечни, сезонни и
текущи) и си взаимодейства с тях през целия си живот. Както Земята
се състои от суша, океан и атмосфера, така и тялото на човека
внлючва КРЪВ, която управлява материалната форма на тялото,
ВЛАГА, която е вътрешната сила, и ЦИ, която регулира
формата, дейността на тялото и протичащите в него процеси на самосформиране
и саморегулация. Ци е енергията или прана (в Индия), която човек получава
при раждането си от майката и която придобива в продължение на целия
си живот с дишането, храненето и т.н. Тази енергия присъства както
в самия човек, така и в околната среда. Устойчивите циркулации на
Ци по затворената система от канали (или меридиани) осигурява живота
на човека и съгласуваното функциониране на всичките му органи и системи.Здравето на човека се характеризира с нормално съотношение на компонентите на Ци и с движението на енергията в организма, които се подчиняват на вътрешния му биологичен часовник. Човекът съществува и си взаимодейства с външната среда благодарение на способността си да обменя енергия с нея. Между организма и средата съществува пряка и обратна връзка, чрез кожната обвивка болестите влизат и излизат от организма — така смятат древните източни лечители. Човешкото тяло може да бъде представено като енергиен комплекс, генериращ всички форми на известните днес енергии: електрическа, магнитна, топлинна, кинетична и др., които се регистрират от съвременната апаратура. Но има и други форми на енергия, които не се улавят от уредите и те са свързани с менталните, емоционални и интуитивни нива в човека. Според китайската концепция Ци символизира живота във всичките му прояви и форми: в мислите, емоциите, тъканите и кръвта, във вътрешния живот и външните проявления. За хармонията в една система значение има не само видимото, осезаемото и поддаващото се на пресмятане, но и финото, неуловимото и невидимото. В основата на традиционната китайска медицина е учението за ИН и ЯН. Този закон позволява да се преосмисли целостта на човешкия организъм и неговите функции. Всички неща имат полярна природа: времето се разделя на ден и нощ, на лято и зима, родът — на мъжки и женски, температурата — на горещина и студ, посоките — на горе и долу...Всичко, което се движи, устремява нагоре е ЯН. Всичко, което запазва неподвижност, спуска се надолу, което е скрито и пасивно, има слаби функции, се отнася към ИН. ИН е нощта, студът, тъмнината, жената. ЯН е денят, топлината, светлината, мъжът. Ин и Ян са различни и едно спрямо друго. Например, Слънцето (Ян) е по-голямо, по-ярко, по-горещо от Земята, коята е Ин. Но Земята е повече Ян от Луната, която е повече Ин. Ин и Ян не бива да се разделят — няма тъмно без светло, горе без долу, жега без студ, няма пространство без време, раждане без смърт. Вследствие на своята противоположност Ин и Ян са в противоборство и взаимно се ограничават. Постоянната борба и стремеж да се изместят един друг, са движещата сила на промяната и развитието на нещата. Ин и Ян никога не са в покой, те постоянно се допълват и се променят взаимно: Ако Ян отстъпи, Ин се увеличава, а ако отстъпи Ин, увеличава се Ян. Когато Ин достигне максимума, той се превръща в Ян и обратно. Тези превръщания на Ин и Ян се използват в китайската медицина за обяснение развитието на симптомите на болестите (остри и хронични), за обяснение на морфологичните структури на организма, физиологичните фенкции на различните органи, за разбиране на патологията като основа на клиничната диагностика и терапия. За пример може да послужи таблицата на възможните противопоставяния, отразяващи вездесъщната полярност на противоположностите и функционалната им оценка. (табл. 1). |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Един от начините за възстановяване на динамичното равновесие и хармония между Ин и Ян наред с масажа и иглотерапията е използването на диворастящи билки. Китайските билки се прилагат за нормализиране на състоянието, което е в основата на истинската причина за заболяването. В понятието билки се включват не само растения, но и минерални и органични вещества, които реорганизират компонентите на тялото (Ци, Влага и Кръв) в системата на меридианите и органите и прогонват неблагоприятните състояния. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||