. В молитвата пулсира животът на Църквата. С молитва започва Църквата
всеки нов ден; с нея тя ознаменува и всяко по-важно събитие от дневния,
седмичния и годишния кръг. Участвувайки в ежедневното и празнично
богослужение, християнинът, като жив член на Църквата, участвува
и в нейния молитвен и благодатен живот.
В Православната църква има три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен
и годишен.
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования:
вечерня*, повечерие (малко и велико), полунощница,
утреня, часове (първи, трети и шести), литургия и девети
час.
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието
— след вечеря, полунощницата — след полунощ, утренята
— на зазоряване, часовете — след утренята, литургията
— след часовете, деветият час — след обед, между 3 и 4 часа.
За улеснение и краткост обаче, полунощницата се извършва по-късно,
а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също се пропускат.
Срещу някои по-големи Господски празници (Рождество, Богоявление,
Възкресение, Св. Дух) вечернята се извършва сутрин, свързана със
св. литургия. През време на Великия пост, с изключение на дните
събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на
утренята с вечернята имаме при т.нар. всенощно бдение**,
което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез
слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз
на духовно тържество и молитвено бодърстване.
* Според древното времечисление денят започва от вечерта (Бит. 1:9).
** Нарича се така, защото някога е траело, а и сега някъде (напр.
в светогорските манастири) продължава цяла нощ.
Богослужебните последования на седмичния кръг са изложени в богослужебната
книга, наречена октоих
(осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един
Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена
на Възкресението Христово, понеделникът — на светите безплътни
сили (ангелите), вторникът — на св. Йоан Предтеча, срядата
— на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство,
четвъртъкът — на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли,
петъкът — на св. животворящ Кръст Господен, и съботата
— на Пресвета Богородица, на всички светии, на св. мъченици и
на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията
на чествуваните събития през дните на седмицата. Така например,
неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са
умилителни, в сряда и петък — покайни, в събота — са траурни.
'
За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния
кръг могат да се изразят графически.
Богослуженията на месечния и годишен кръг са изложени в 12-те
минеи (месечници), а на пасхалния — в постния триод (трипеснец)
и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за
всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът
— на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота
включително, а пентикостарът — от Възкресение Христово до Неделята
след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между
октоиха и минея — те съдържат служби на седмични дни (както октоиха),
но и празници, напр. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница,
Св. Дух и пр. (както минеите).
Празниците се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни
са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение
Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват
винаги в едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия
вселенски събор (325 г.) наредили, щото Пасха да се празнува в
първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да
не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото
възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те
дни между 4 април и 8 май.
По-важните подвижни празници са: Пасха, Възнесение,
Петдесетница, Св. Дух, неделите на Месни и Сирни заговезни, Тодоровден,
Неделя Православна, Връбница, Велики четвъртък, Петък и Събота.
Неподвижните празници се делят на Господски,
Богородични и светийски.
По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25. XII.),
Обрезание (1. I), Богоявление (6. 1), Сретение (2. II) и Преображение
(6. VIII). Господски празници са и подвижните — Възкресение, Възнесение
и Връбница.
По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8 IX),
Въведение (2I. XI), Благовещение (25. ІІІ) и Успение (15. VIII).
Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници
— пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр.
По-големите празници се предшествуват от известно число подготвителни
дни,
определени от св. Църква за пост и усърдна молитва. Постът, т.
е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни
мисли
храна, възбудителни напитки и от греховни мисли, помагат за обуздаване
на страстите. Постът, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда
и възвисява душата.
Православната църква е определила през годината следните по-продължителни
пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен.
Великият пост започва с една седмица на по-слаб пост (Сирница),
когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след
неделя Сиропустна започва строгият пост и специалното великопостно
богослужение, които траят до Велика събота, включително — всичко
48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви
християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито
пият, като само в сряда след преждеосвещената литургия вземат
"аязма" (св. Богоявленска вода), подкрепват се с малко
суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен
подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.
Петровият пост започва от понеделник след недрята на всички
светии и продължава до Петровден.
Богородичният пост започва от 1 август и продължава до
Успение Богородично. На Преображение Господне се разрешава риба.
Коледният пост започва на 15 ноември и трае до Рождество
Христово.
Освен тези пости Църквата е отредила да не се яде блажно в
сряда и петък всяка седмица, както и на следните още дни:
Въздвижение на светия Кръст, Кръстовден — 14 септември, деня преди
Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Йоан Предтеча
— 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята
на митаря и фарисея, през Неделята след Петдесетница, през Светлата
неделя (след Великден) и от рождество Христово до деня преди Богоявление.
|