|
IN VINO VERITAS  |
Жизнена
сила, духовно благословение, спасение, радост, изцеление, истина,
преображение — един от най-древните символи на плодородие и изобилие,
жизнена сила и жезнерадост. Освен своята ценност като трапезна, хранителна
и лечебна напитка, гроздовият сок притежава тайнствената способност
да се превръща в нещо повече от средство за утоляване на жажда и опиянение
— то променя тези, които го пият. Именно това, както и кървавият цвят
на виното е в основата на свещения символизъм. Лозарската
култура е много стара. В Египет и в Близкия Изток вино са правели
още преди повече от 5000 години. Ценили са го като божествено благословение,
доказателство за силата на природата и нейния благотворен, съживяващ
дух. Лозата наричали "ерпи", а тъмните гроздови зърна били
"очите на бога Хор". В юдейския ритуал виното напомняло
за благословението, което Йехова е дал на своя народ. На празник то
не бивало да липсва — спомнете си първото чудо, извършено от Христос
на сватбата в Кана Галилейска, когато Той превръща водата във вино.
Ислямът уточнява, че това благословение е за онези, които са стигнали рая. Легендата разказва, че архангел Джибрил (т.е. Гавриил), който извел от градината на рая Адам и неговата жена, изпитал съжаление към низвергнатите и им подал една лоза от вече затворената за тях градина. Според друга версия сълзите, които той пролял от съжаление, намокрили пръчката му и тя пуснала филизи; плодовете й били като ангелски сълзи — кръгли и сладки. Но Иблис — върховният сред джиновете, проклел това растение, така че виното, макар и дар от ангела, не е благословено. Пиенето му и днес не е разрешено на правоверните, в рая обаче богоизбраните пият "виното, запечатано с мускус, виното, което буди желание у всички, смесвано с водата от извора Тасмин, от който приближените на Аллах утоляват жаждата си. В традиционната символика много рядко виното се свързва с опиянение, а е представяно в истинския смисъл на думата като "духовна напитка", понеже го пиели обикновено разредено с вода - течност, изпълнена с витален огън. Характерният за някои култури обичай да се изпиват прекомерни количества вино бил култово утвърден, тъй като се смятало, че в екстаза на опиянението може да се достигне единение с божеството. Смятало се, че виното разваля всяка магия, сваля маските на лъжите (лат. in vino veritas), а така също подхранва покойниците, когато под формата на възлияние било изсипвано върху земята и оставяно да попие (в това е смисълът на традицията да се изливат няколко капки вино, обикновено смесено с вода, върху земята при помен, което наричаме "преливане на гроба"). В този смисъл то заменяло жертвоприношението, принасяно на мъртвите. Навсякъде в Средиземноморието свързвали виното не само с плодородието, но и с живота след смъртта. В култа на древногръцкия бог Дионис (в римската митология Бакхус) виното е било символ на екстатически съюз със самия бог. Според легендата, като син на Зевс, Дионис бил създател на лозата и разтушител на грижите. Със свитата си от сатири, силени и менади бродел от страна в страна. Негови атрибути били лозовите листа и лозниците, както и жезълът му (тирс), а край него били изобразявани витални животни като козли и бикове. Митовете за неговата смърт и повторно раждане го нареждат сред умиращите и възкръсващи божествени персонажи. Лоза с гроздове плод символизира плодородие и страст, дивата лоза - лъжливост и вероломство. В будизма сплетената лоза на алчността и желанието трябва да бъде подрязана до самия корен. Гроздовият сок напомня човешката кръв. В орфическите ритуали виното се е приравнявало към жертвената кръв. В мистериите гроздето е символ на похот и разврат. Грозд с плодовете на лозата представлява фалически символ. Но гроздето е и символ на слънчевия дух — вдъхновителя на божествения ентусиазъм. Христианството дава нова поетична сила на символизма на лозата и виното.  Изображението
на лозата и нейните пръчки сочи към Христос и Църквата: "Аз съм
лозата, вие сте пръчките" (Йоан 15:5)Лоза с висящи гроздове плод или птици, които кълват гроздовете символизират основното тайнство на Църквата — Евхаристията: птиците представляват християните, хранещи се с Тялото и Кръвта Христови. В Стария завет лозата, донесена от посланиците на Мойсей от Ханаанската земя са символ на Обетованата земя. В Новия завет лозата е символ на Рая, обетованата земя за онези, които се причастяват с Тялото и Кръвта Христови. Кръстът и дървото на живота нерядко биват представяни като лози, гроздоберът е символ на Страшния Съд. Средневековните изображения на Христос, който стои или е преклонил коляно при пресата за вино, представляват илюстрация на думите на свети Августин (354—430 г. сл.Хр.) за Христос като винен грозд, сложен под пресата. В християнството виното и хлябът на причастието символизират двойствената природа на Христос и напомнят за Неговата жертва. Гроздове с плод са погребални емблеми на спасението, докато кръвта, течаща от смачканото грозде, символизира гнева Господен в Откровението: " И ангелът обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв... и кръв потече от лина..." (Откр. 14:19, 20)  Грозд
и житни класове понякога се използвали в качеството си на символ
на виното и хляба на светото причастие. Лозата, както и виното на
евхаристията е символ на кръвта Христова. Присъстващите на картините
хора, които се трудят в лозето, понякога са символ на труда на праведните
християни в лозето на Господ Бог: виното или лозовият лист се използват
като символ на Спасителя. Лозата е един от най-ярките символи в Библията:
тя отразява отношенията между Бог и Неговите хора. Понякога лозата
се споменава във връзка с лозето, защитено място, където Бог нежно
се грижи за своите чеда — цветущите лози. Лозата се използва като
символ на Църквата Божия, понеже само в нея съществува тази връзка
с Бог.В Стария завет има едно доста търпимо отношение към пиянството, като човешка слабост. Ной, по-скоро го засрамват, отколкото го обвиняват в този порок. В средновековния сборник новели "Римски деяния" (Gesta romanorum, ок. 1300 г.) се разказва, че Ной намерил дива лоза, наричана labrusca, която растяла край ниви и пътища. И понеже виното от нея било кисело, той взел кръв от четири животни — лъв, агне, свиня и маймуна, смесил я с пръст и от всичко това направил тор, който сложил около корените на дивата лоза. Така чрез тази кръв виното било подсладено... От виното мнозина проявявайки гневливост, стават лъвове и тогава губят своя разум. Едни от срам се превръщат в агънца, други заради любопитството и непристойната си развеселеност, в която изпадат, стават на маймуни. За свинските последици от напиването текстът не казва нищо, защото този вид въздействие явно се приема за общоизвестен. Когато апостолите започват да проповядват за тях говорят с насмешка: "Тези хора са пияни от новото вино..." Гроздето се смята за народна, битова емблема в страните с традиционно лозарство — Испания, Португалия, Франция, Гърция. Но то никога не се е използвало в тези страни в официалната — религиозна или държавна хералдика. В старите гербове на Грузия и Армения присъстват трите елемента на растението - лоза, грозд и листа. |
Символично-орнаментален сюжет с най-древните образи, които имат огромно значение и за ранното християнство. Гълъбите са символ на свободата и любовта и дори по-точно на свободата на Любовта, чашата е символ на понесеното страдание от Иисус Христос, винената лоза е радостта от земния живот, символ на Райската градина. Цветовете са най-радостните, отразяващи цъфтеж. Зеленият е доста рядко срещан цвят в езическите орнаменти - тук той олицетворява земното битие на христианството. Фрагмент от настенна мозайка. VI век. Равена. Северна Италия. |
|
|
Виното означава влагата на живота, откровение, истина, жизненост, но и кръвта на жертвата при жертвоприношение. Вино и кръв са взаимозаменяеми символи във всички религии, освен в зороастризма. Виното може също така да се превръща в огън. В тайнствата виното е напитка на мъдростта, която се предлага на божеството в специална чаша, Граал. Това вино става кръвта на божеството, с която се приобщава инициирания към неговата духовна сила, а така също напомня за принесената на божеството жертва. Виното и житото имат слънчева, божествена природа и символизират топлината и младостта. Виното и водата, като слънчев и лунен символ, символизират двете велики сили на вселената - огъня и водата, а така също и сливането на божествената и човешката природа, или божествеността, невидимо слята с човечността. В исляма виното е райска напитка, в противоположност на водата, която е предназначена за обикновените вярващи. Виното и хлябът са хармоничният резултат от човешкия труд и умения в областта на селсокто стопанство. Виното като мъжко начало и хлябът като женско символизират съединението на течното и твърдото, божественото и човешкото. Виното е божественият екстаз, а хлябът — достъпното за очите проявяване на духа, който умира и отново се възражда. |