Да се родиш мъдра и бедна - ето две предимства, дадени ми по рождение.
 |
Последната кинодива на ХХ век и последната пепеляшка —тя не би трябвало да се роди, но се роди — незаконнородена. Гладът, войната и собственият й баща й казваха: махни се, изчезвай, умри. Но тя стана знаменита, богата и обичана. Та не би трябвало да има деца, но стана щастлива майка. "Прекалено висока, с прекалено широки бедра, нос - прекалено дълъг, уста - прекалено голяма, брадичка — недостатъчно очертана" — дори красотата й, която изуми целия свят, дълго време не искаха да признаят. И да се омъжи също не й беше много лесно. Но ето че вече повече от 40 години тя е щастлива в брака си с известния режисьор и продуцент. Своите недостатъци тя превърна в качества, а от проблемите в своя живот сътвори велико кино. |
||
|
|||
Първокласната Грета Гарбо
Мъжете, техните пороци и достоинства, представени в истинската им светлина от София Лорен
в един рзговор с Чезаре Ланца пред списание "ПАНОРАМА"
|
| София Лорен. На 20 септември тя ще навърши 69,
Дева по хороскоп, лауреат на "Оскар" и жива легенда на киното.
И на тази възраст тя е запазила очарованието си, тя е все така елегантна
и блестяща, да не говорим за красотата й, благодарение на която тя
е създала своята неповторима кариера в киното, очаровала и съблазнила
виртуално милиони италианци от различни поколения. В своето интервю
през списание Panorama тя говори за най-важните мъже в своя живот. |
 |
| Първото име, което на човек веднага му идва на ум, това е Карло Понти. — Естественно, струва си да му бъде посветена книга, а не интервю. Аз се родих с него, когато бях на 15 години. Той беше първият, който ми помогна, аз бях обикновено, неопитно момиче. Любовта дойде, когато пораснах. Карло е мъжът на живота ми. Дайте поне две определения. — Интелигентен. С голямо чувство за хумор. Веднага искам да задам въпрос за Кари Грант. За вашата "връзка" толкова много се е говорило, нима той не е гей? —Не знам. Между нас имаше разлика 33 години. Когато се запознах с него за първи път на снимките на нашия първи филм, Кари беше вече утвърден актьор, кинозвезда. Аз не знам дали той е имал подобен опит в миналото. Какви отношения се установиха между вас? — Искрени чувства и взаимно уважение. Аз бях на 22 години, в отношенията ми с Понти нямаше яснота, той имаше две деца, не казваше нито да, нито не, не беше ясно дали се развежда или не. Аз не можех да поддържам отношения едновременно с двамата. А с Грант отношенията ни бяха красиви. Дори на работа. Той ми помагаше много, най-вече за моя английски. Как можете да охарактеризирате Грант, с две думи? — В висша степен елегантен и одухотворен. Какво впечатление Ви направи Виторио Гасман? — Той беше великолепен, но ние не се срещахме извън снимачната площадка. На снимките винаги присъстваше майка ми. Аз бях непълнолетна и тя ме съпровождаше навсякъде. В паузите между две сцени тя импровизираше на пиано. Да преминем към един друг персонаж, изиграл важна роля във вашия живот, Виторио де Сика. — Такъв необикновен чоовек аз не съм срещала никога по-рано и не срещнах никога повече в моята кариера. Истински маестро. Ние работихме с него 20 години. Той ми казваше: не се учи да правиш глупости, ти имаш огромен талант, толкова си естествена, че е достатъчно да си останеш такава, каквато си. С него всичко ми изглеждаше много просто. Де Сика, с две думи? — Завладяващ, позитивен. За да се разберем не беше достатъчен един поглед. С Де Сика вие получихте "Оскар" за филма "Чочарка" по книгата на Алберто Моравия и сценария на Чезаре Дзаватини. — Дзаватини аз помня лошо. И с Моравия не съм се срещала често. Той беше скромен, мълчалив. Помня неговия поглед: беше невъзможно да го издържиш, струва ти се, че те вижда целия отвътре. В някакъв момент имаше слухове за вас и известния по това време певец Акила Толиани. Какво беше това? Юношески флирт? — Глупости. Аз се възхищавах от него като певец. Винаги съм обичала музиката. Да се върнем към едно друго име, Марчело Мастрояни. — Марчело е стар приятел. С него и де Сика бяхме трио. Този мъж беше с мен в най-прекрасните моменти. Ласкав, нежен, весел. Незабравим. Ние се срещнахме с него на снимките на филма на Блазети, и между нас пробяга искра. Ние се допълвахме взаимно: естествени, спонтанни отношения. Какво можете да кажете за чуждестранните режисьори? За Стенли Крамер, например. — Строг, взискателен човек. Снимките бяха в Испания и продължиха половин година. Там имаше грандиозни масови сцени. За щастие, там се оказа Франк Синатра. Как стана всичко? — Аз винаги исках той да пее, но той никога не правеше това. Само понякога, вечер, ако пийнеше малко отиваше да се разхожда. Дете. Когато се връщахме в хотела, неговата любима шега беше да размества обувките, които клиентите оставяха отвън пред вратата. Чарли Чаплин? —Стълб. Той беше хиперчувствителен. |
 |
Вие имате двама сина. С какво те се отличават един от друг? — Едуардо умее да се покаже. Карло е по-чувствителен, музикален, благороден и стеснителен. Той прилича на мен. Но и двамата са почтителни, добре възпитани. |
 |
Каква е разликата между американците и италианците? — Харесват ми тези, които говорят на моя език. Чувствам се у дома си. Вие сте били обект на желание за мъжете от целия свят, какво означава да живее човек с това усещане? — За мен това не е било важно. Макар че ми харесва играта да съблазняваш и да бъдеш съблазнена. Но само за развлечение. Какво не понасяте? — Вулгарност и скука. Отсъствието на уважение към другите и самия себе си. Какво Ви харесва? — Позитивността. Непринудеността. Има ли мъж, когото бихте искали да завоювате? Недостижима мечта? — Не. Макар че, в тази връзка мога да си спомня Бил Клинтън. Аз съм достатъчно добра негова позната. Ние се срещахме три или четири пъти в Белия дом В личните си конаткти той е обаятелен, много любезен. Е и? — И нищо! Той е непринуден, симпатичен. Искам да Ви задам един въпрос: имали ли сте любовни моменти, моменти на интимна близост с де Сика и Мастрояни? — Аз искам още веднъж да подчертая, че най-важната среща в живота ми е срещата ми с Карло Понти. Вие казвате де Сика? Не, той би могъл да ми бъде баща. И аз така се и отнасях към него. А с Мастрояни? — Вие искате да знаете прекалено много! Ще кажа така: шеги, моменти на веселие, невинно общуване между двама души, които веднага се се харесали и са продължавали да се харесват през целия си живот. |
Ромилда била прекрасна. Ромилда била талантлива. Ромилда изместила всички със своя роял. На шестнадесет тя вече свирела толкова добре, че консерваторията в Неапол й разрещила да преподава. А след още една година филмовата компания MGM обявила конкурс за двойнички на Грета Гарбо. И от околните градчета и селца се стекли в Неапол десетки Грети. Победила обаче тя, Ромилда Вилани. И тя трябвало да отплува в първокласната каюта на белия параход в приказката Холивуд. Седемнадесетгодишната Ромилда трепетно очаквала щастието. Но се оказало, че е по-лесно да спечели конкурса, отколкото да получи разрешението на майка си Нона Луиза. В Поцуоли смятали Америка за опасна страна, където безчинства Черната ръка на италианската мафия. И въпреки че няколко пъти идвали от MGM, Нона Луиза била неумолима... С белия пароход в Америка отплувала Грета Гарбо второ качество. А "истинската" изпратили в Рим, да учи музика.
Напразно Нона Луиза смятала Рим за по-малко опасно място за дъщеря си. Рикардо Шиколоне, вторият от петте синове на достатъчно знатни родители, се оказал по-опасен от Черната Ръка. Той видял Ромилда на улицата, догонил я и заявил без предисловие: "Синьорина! Вие сте момичето на моите мечти!"
Два месеца след срещата със синьор Шиколоне поцуолската Грета Гарбо забременяла. През цялото време на бременността й прелъстителят не се появявал. Момиченцето се родило в Рим, на 20 септември 1934 година, в Clinica Regina Margherita в отделението за неомъжени майки, нарекли го София, в чест на майката на съблазнителя, по тактически съображения, разбира се. Но близките, понеже не искали да си спомнят за майката на човека, който разбил живота на Ромилда, нарекли София Лола. Бащата все пак се появил в болницата, когато вече никой не го очаквал, и признал новородената си дъщеря. И отново изчезнал.
Много скоро момиченцето се разболяло и Ромилда трябвало да се върне в затънтеното Поцуоли. Там София веднага се прославила. Първото извънбрачно дете в градчето, при това дъщеря на нереализираната Грета Гарбо - ето това е тя, София Шиколоне!
Детството й преминава под знака на майчината борба с баща й. Когато е на пет години, баща й се появява за първи път в Пацуоли, извикан от майка й с телеграма: "Лола е сериозно болна. Ела бързо." Той пристигнал, вдигнал скандал за лъжата и си заминал. След четири години Ромилда се решила на радикална стъпка - да забременее от него отново. "Надявах се раждането на второто дете да го накара да се вразуми и да се ожени - спомня си тя по-късно. — Типична привинциална психология". Така се ражда сестричката Мария. Тя няма дори късмет баща й да я признае за своя дъщеря. Майката има ново поле за дейност: заема се чрез съда да докаже бащинстовото на Шиколоне. За градчето това се превърнало в представление. Бащинството определяли на око. И макар Мария да приличала без съмнение на баща си, и въпреки че на нейна страна имало много привърженици, съдията не открил признаци за бащинство, може би поради мъжка солидарност. "Това беше най-важният човек в моя живот" — спомня си за баща си София Лорен. Самият факт на неговото отсъствие изковава нейния характер: тя се научава да играе ролята на бащата в семейството - да храни и защитава майка си и сестра си, да не се оплаква, да не чака помощ от никого, да не се доверява никому, да умее да пази и разумно да използва силите си и да цени близките си най-много от всичко.
В Поцуоли София Шиколоне намерила своя ангел-хранител в лицето на
своята баба Нона Луиза. Именно нея София нарича "мамо", докато
красавицата Ромилда е "маминка". Нона Луиза решително се заела
със спасението на внучката си. За детенцето била намерена кърмачка, с
най-хубавото мляко в областта. За да бъде кърмата й още по-качествена,
решили да й доплащат с месо, макар че в дома им месо се купувало само
в неделя. Всички членове на семейството се отказали безропотно от него,
само и само да има за доброто мляко на София. Така с първото мляко София
поела и най-важното правило в живота си: любовта означава да даваш безусловно,
без надежда да получиш отплата и че такава любов е възможна само в семейството.
Дошла войната - с глад, смърт, въшки, нощувки в железопътния тунел, бомбардировки
- една от които оставя за спомен малък белег върху брадичката на София.
Денонощни опашки за вода, бягство пеша във вонящия без вода Неапол и връщане
обратно пеша...
София гледала всичко това със своите големи очи. Запомняла. Не знаела,
че целият този кошмар са именно тези предимства, които после ще й помогнат
да направи главозамайнаща кариера в киното. Не знаела, че най-добрите
й филми ще станат магията на Неапол, че нейният бъдещ баща в киното, неаполитанецът
Виторио де Сика, вече е знаменит в театъра, а в съседното село расте Марчело
Мастрояни, нейният бъдещ съпруг и любовник в киното. Разбира се не е знаела,
че най-добрият проект на дучето Мусолини, нападнал Абисиния в годината
на нейното раждане, се нарича Cinecitta. И, когато свърши войната, този
Холивуд на Тибър ще подари на света чудото, наречено "италианско
кино". И всичко, което тя вижда и преживява със своите детски очи,
ще видят и преживеят заедно с нея милиони кинозрители.
...Нона Луиза била го измислила добре — да направи в по-голямата стая,
където бил роялът, кафене за янките. Те били още съвсем момчета, тъгували
за домовете си, маминка свирела на рояла, а Мама поднасяла на гостите
евтино вино. Тогава именно било взето решение да се използват възможностите
на задокеанската медицина и да се изглади белега върху брадичката на София.
След много години бившият войник Чарлз Диал - този, който уредил тази
операция, връчил на София Лорен снимки от военно време и дневника, който
той си водил в Поцуоли: "...Тя би трябвало да е на 9 години, много
тиха и сериозна, с големи тъмни очи. Жалко, че никога няма да бъде красавица
като майка си" - писал тогава Чарлз.
Войникът все пак сбъркал. На четиринадесет София се превърнала в красавица
- дългокрака, с пищна гръд, с пламтящ поглед. Учителят по физкултура я
харесал за жена, но разбира се бил изгонен. Ромилда мечтаела за реванш.
"Лола, ти ще участваш. И ще победиш", - казала маминка,
прочитайки обявата за конкурса за красота в Неапол. По-нататък започнало
типичното италианско кино: бил ушит умопомрачителен тоалет от розовото
перде, черните обувки боядисали с бяла боя... До последния момент София
се надявала, че маминка ще я остави на мира. Но не! За нейно учудване,
щом се качила на подиума, страхът и неувереността й моментално изчезнали.
Не, тя не станала победителка - кралица на моретата, а само една от нейните
дванадесет принцеси. Но получила първия в живота си букет цветя, и още
несметни богтства: покривка с 12 салфетки, 23 000 лири и най-важното -
билет за Рим. Билетът много скоро й потрябвал. Цяла Италия се развълнувала
от съобщението: в Cinеcitta се снима американският филм Quo Vadis. И са
нужни статисти. Около стотина. Разбира се, маминка подхваща идеята и заедно
със София заминават за Рим.
И какво щастие! Избират ги за масовката! И двете!!! Те си вземат под наем
квартира. Довеждат в Рим по-малката Мария. И заживяват като три сестри.
Точна така наричат биографите този период от живота им. Но ролите са разпределени
като в нормално семейство. София, като баща и глава на семейството, излизала
сутринта на работа или да търси работа. Ромилда се грижела за домакинството.
А Мария била тяхното дете...
Те останали в Рим благодарение на "фумети" - италианските комикси.
София позирала за фотографите, илюстрирйки текст, който се дописвал в
нарисуваното "облаче", излизащо от устата. И се снимала в киното
- 34 филма за пет години след Quо Vadis. Тя не се стремяла да прави кариера,
стараела се да изхрани семейството си. Не амбициите, а чувството за отговорност
пред близките й я направили актриса. "В тебе има сила, която ще те
изведе там, където поискаш. Само, за Бога, не учи актьорско майсторство.
Ти ще се научиш от самата себе си" — й казвал Виторио де Сика, главният
режисьор на живота й, с който са заснети 14 от най-добрите й филми. Снимките
се правели просто и уникално: де Сика стоял зад камерата и й показвал
- с жестове, с мимика, какво трябва да прави. София мигновенно разбирала
този неаполитански език, схващала идеята и я развивала. Но до филма "Златото
на Неапол", в който София Лорен се родила като актриса, било още
много далече.
А засега, без да умее да плува, тя скочила от палубата на парахода, не
я плашели нито жегата, нито студа, нито безсънните нощи. От София Шиколоне
тя се превърнала в София Ладзаро, я след това в София Лорен. Светът я
видял през 1953 година - нарисувана и няма във филма "Аида".
Това бил филм-опера. Зад кадър звучал божественият глас на Ренато Тебалди.
Но София била толкова умопомрачително прекрасна, че отказалата се от ролята
Лолобриджида наистина съжалявала, наблюдавайки фантастичния му успех.
"Колко?" - попитала София баща си, след като получила своя хонорар
за "Аида". "Един милион лири" — отговорил баща й.
Тя платила. И сестра й — каква радост! — също станала Шиколоне: бащата
най-накрая й дал своето име. А с хонорара от "Златото на Неапол"
тя купила златен пръстен, успявайки да изпълни желанието на угасващата
вече Нона Луиза. "Виж, - казала тогава София, протягайки й ръката
си. - Всичко, което ти ми обеща, се сбъдна". Баба й умира щастлива.
Сега на София й предстояло да осъществи майчиния сценарий, съвсем не толкова
обикновен: от една страна — слава и Холивуд, от друга — щастлив брак.
И Бог и изпратил Карло Понти.
...Рим, някакво кафене. Традиционно развлечение - конкурс за красота, избира се Мис Рим. София Лорен (тогда още Ладзаро) няма намерение да участва. Но й носят бележка. Един член на журито на име Карло Понти я моли да се яви на конкурса. И тя все пак става втора. След това Понти я отвежда в парка и й казва: "Мисля, че имам сетива за таланти. Аз помогнах на Джина Лолобриджида, Алида Вали и на много, много други. Вие имате много интересно лице. Елате утре при мен в офиса. Ще проверим как изглеждате на екран."
На екран тя изглеждала неубедително. Карло Понти й предложил да си скъси носа, да направи нещо с бедрата си. Тя се съгласила само да поправи неаполитанския си акцент. На Понти му станало интересно. След успеха на "Аида" той подписал с нея контракт.
- Ние я наричахме Мис Приемна. Тя по половин ден търпеливо прекарваше пред офиса на Понти в очакване на някаква малка роля. Но още тогава тя имаше вродена осанка и маниери на княгиня - спомня си по-късно режисьорът Дино Ризи.
Кога започва нейната връзка с Понти? Не веднага, това е абсолютно сигурно. Научена от майчиния си опит, София просто не може да си позволи да й завъртят главата. След много години, когато в техния официален брак вече са се родили децата, тя си позволява да спомене: "Аз съм заедно с Карло от деветнадесетгодишна." А за момента всичко вървяло по програмата на майка й. Понесени от вълната на всеобщия интерес към чудото на италианското кино, Понти и Лорен се отправят към Холивуд.
Гостуването било пищно. Вестниците нарекли София жив магазин и вдъхновено описвали нейния гардероб: 50 чифта обувки, десет шапки, три кожени палта, 102 рокли, 20 тоалета за коктейл - почти всички с гол гръб... Но са разочаровани - оказва се, че тя е домошар. От снимачната площадка, където никога не закъснявала, Лорен се връщала вкъщи, където прекарвала вечерите със своя Карло пред телевизора. Скоро само Кари Грант запазил интереса си към тези неразбираеми италианци.
Кари се появявал всяка вечер и й носел цветя, дори й направил предложение. И може би това е станало фактор и повлияло върху Карло. Спомняйки си този период София Лорен споделя опита си: "Жененият мъж не иска нищо да променя. И ако наистина е привързан към семейството си, и не иска да го тревожи, трябва здраво да бъде притиснат, за да се реши най-накрая да действа. Аз инстинктивно чувствах, че единствената възможност да принудя Карло да действа, е да организирам кризисна ситуация. Това, разбира се, беше рисковано: защото можех да остана без него, той би могъл да се върне при семейството си."
Отношенията се изясняват по време на действието, т.е. по време на снимките на филма "Домашната лодка" (1958), където Кари Грант играел многодетен вдовец, а София Лорен - италианска гувернантка. Разбира се, вдовецът се влюбвал, и всичко завършвало със сватба. Но на реалните, а не на действащите лица във филма, към края на снимките вече им се искало да се хвърлят без да се замислят зад борда.
...Дълга, прилепнала, затворена бяла рокля от брюкселска дантела, лек бял воал с цветчета по края, букет бели рози и Менделсон. Той — с бял карамфил в бутониерата, я води към олтара. Свещеникът ги обявява за мъж и жена. Това е заключителната сцена във филма. Тя трябва да се целуне с Кари. Прощална и студена целувка.
Тя побеждава! Двама мексикански адвоката в град Хуарес сътворяват две юридически чудеса: развеждат Карло Понти с неговата жена и го оженват за Лорен. София Шиколоне от Поцуоли става съпруга на доктор Карло Понти от Милано.
 |
 |