:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 7(26), 2003
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
ЮЛИ' 2003
1
вторник
* Св. безсребърници Козма и Дамиан. Възвръщане мощите на св. Иоан Рилски чудотворец.
2
сряда
Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна
3
четвъртък
Мчк Иакинт 
4
петък
Св. Андрей, архиепископ Критски 
5
събота
*Преп. Атанасий Атонски и Сергий Радонежки 
6
неделя
† 3 Неделя след Петдесетница.
Преп. Сисой Велики 

7
понеделник

* Вмчца Неделя. Преп. Тома Малейски и Акакий. 
8
вторник
Вмчк Прокопий.
Преп. Теофил Мироточиви. 
9
сряда
Свщмчк Панкратий, еп. Тавроменийски 
10
четвъртък
Св. 45 мчци в Никопол Арменски 
11
петък
Мчц;а Евфимия Всехвална.
Св. княгиня Олга.
Преп. Никодим Албански 
12
събота
Мчци Прокъл и Иларий 
13
неделя
† 4 Неделя след Педесетница - на св.Отци от 6-те Вселенски събори.
Събор на архангел Гавриил.
Преп. Стефан Саваит 
14 понеделник
Св. ап. Акила 
15
вторник
Мчци Кирик и Юлита.
Св. равноап. велик княз Владимир 
16
сряда
Свщмчк Атиноген.
Мчца Юлия девица 
17
четвъртък
*Вмчца Марина. 
18
петък
Мчци Емилиян Доростолски и Иакинт Амастридски
19
събота
Преп. Макрина и Дий 
20
неделя
5 Неделя след Петдесетница.
Пророк Илия
(Илинден) 
21
понеделник
Преп. Симеон, юродив заради Христа. Преп. Иоан.
Прор. Иезекиил 
22
вторник
Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Св. Фока 
23
сряда
Мчци Трофим и Теофил 
24
четвъртък
Вмчца Христина 
25
петък
Успение на св. Анна.
Св. диакониса Олимпиада и Евпраксия девица 
26
събота
Свщмчк Ермолай.
Прпмца Параскева 
27
неделя
† 6 Неделя след Петдесетница - на св. Вмчк Пантелеймон.
Св. Седмочисленици. Успение на св. Кирил Охридски
28 понеделник
Св. апли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен 
29
вторник
Мчк Калиник 
30
сряда
Св. апли Сила и Силуан 
31
четвъртък
Св. праведен Евдоким (Богородични заговезни)

Народен календар за юли'2001:
Св. безсребреници Козма и Дамиан, Св. Атанасий Атонски, Св. вмк Прокопий, Св. Марина, Св. пр. Илия, Св. Панталеймон
Народен календар за юли'2002:
Св.св. Кирик и Юлита
Тагетес
20 ЮЛИ
ИЛИНДЕН
На този ден Православната църква отбелязва със специална църковна служба деня на пророк Илия, живял през ІХ в.пр.Хр. Тя включва славословия и молитви към пророка да предпази земята от суша и глад, при суша да измолва напоителни дъждове, при дъждовни бури да направи така, че да запази плодородието и хората.
   Народът вярва, че когато на Илинден прогърми, орехите ще бъдат шупливи, а лешниците празни, но виното ще бъде добро. На много места в страната, когато през лятото се зададе градоносен облак, някоя стара баба излизала гола из полето, със запалена свещ от Бъдни вечер и няколко червени яйца от Великден, поставени в сито, тичала срещу облака, за да го върне и викала: "Върни се, облаче, върни се и иди далече, дека е пуста гора, дека човек не оди..."
   На Илинден някъде колят курбан черна кокошка на прага на къщата и наблюдават: ако при скачането влезе вътре, всичко ще бъде добре в дома, ако изскочи навън - ще има загуба. На този ден се яде и прясно изваден мед, но първо се носи в църква да се освети и в делвичка или буркан се пази като лечебно средство. Домакините месят пита, намазват я отгоре с мед или пък сипват в чиния мед и раздават от питата, за да омилостивят светеца.

   Илинден се празнува общо от българи и турци при текето на Демир баба, Разградско, при изворите "Петте пръста" (Беш пармак). Някои предполагат, че в далечни времена край изворите на река Демир баба дере, е съществувало българско свещено място (оброчище), свързано с култ към бога на гърма и мълниите. На същия ден в Княжево, е патронният празник на княжевската църква. В двора й се намира тюрбето (гробница на големец) на Бали ефенди, когото турците смятат за свой посветен човек, циганите - също ("Бали ефенди е наш паша"). Идват хората на празника, купуват много свещи, палят ги на тюрбето, после се събират цели родове и се отдават на веселие, песни и хора.

За светеца се разказват много легенди.

Четирима светци: Никола, Иван, Петър и Шлия седнали да делят небето. Тъкмо започнала делбата, пристигнала "пресвета Мария и казала, че в елинската земя Павликянска не признават Бог, в черква не влизат, причастие не вземат, син баща си не зачита за родител, нито майка си, нито братята си и сестрите. Свети Илия я отпратил да се върне на тази грешна земя и и казал, че ще отиде там ком приключат делбата.. Паднали му се летните гръмотевици, трескавици, тъмните облаци, които да затъмняват якното небе. Отишъл той в Павликянската земя, събрал мъглите и облаците, заключил Черно море и три години не позволил да капне капка дъжд. Земята се напукала, пропаднали в нея ездачи с конете, нпрегнати волове заедно с колата, хората нямало какво да ядат. И въпреки това пак не вярвали в Бог, не стъпвали в храм, не спазвали никакви закони, не почитали родители и роднини. Старият светец се ядосал и им дал седемдесет и седем невори. Целият народ се разболял, всички се залежали по три години в постелята. Страшни мъки, неописуеми болки понесли и чак тогава се докенили ,че трябва да вярват и почитат Бога и родителите си, и всички хора, с които живеят. Отишли при свети Илия и видели в пъкъла мъртви души: едни горели до колене, други до пояс и очите им гледат, на трети горят косите им на гланата и пак очите им гледат. като попитали светеца какви са тези хора, той им отговопир: тия не са почитали родителите си, кръстника си, не сте дарявали просяци, не са приемали пътници, не са хранили деца-сираци...
   На този ден празнуват Илия, Илина, Илинда, Илиян, Илияна, Илко, Илчо,
Елена Огнянова
"Традиции и празници в България"
top
 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg