СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ съдържа евангелски четива за всеки ден през годината и за отделните тайнства и обреди. Подредбата на текста се отличава от евангелията на Новия завет, които четем у дома. В неделен ден т.нар. Утринно евангелие се чете в св. Олтар и след това се изнася в средата на храма за целуване от вярващите.
СЛУЖЕБНИКЪТ съдържа молитви и указания за свещенодействията на свещеника и дякона от службите на денонощния кръг и тайнството Евхаристия (Причащение). Тя е книга, предназначена за свещеника, защото съдържа предимно оня богослужебен текст, който се произнася от свещенослужителите.
ЕВХОЛОГИЯТА ИЛИ ТРЕБНИКЪТ — последование на петте тайнства: Кръщение, Миропомазание, Венчание (Брак), Покаяние и Елеосвещение и някои обреди.
ВЕЛИКИЯТ ТРЕБНИК съдържа всички обреди и тайнства.
АРХИЕРЕЙСКИЯТ ЧИНОВНИК съдържа трите литургии: Златоустова, Василиева и Преждеосвещена. Той е помагало на архиерея (епископа). Като цяло съдържанието му е като на служебника, но съдържа и чинопоследованието на едно тайнство, което извършва само архиерея — Ръкоположение или хиротония, тайнството Свещенство. Макар че не се причислява към тайнствата на православната църква, освещаването на антиминса също се описва в тази книга.
МОЛИТВОСЛОВЪТ съдържа всичко от служебниците и требниците.
АПОСТОЛЪТ — апостолските четива за цялата църковна година, която започва на 1 септември.
ЧАСОСЛОВ — четива и песнопения от службите в денонощния кръг и Светата Литургия. Предназначен е за четците и певците.
ПСАЛТИР — старозаветен сборник от религиозни песни, наречен е по името на съпровождащия ги в древността голям струнен инструмент — псалтир. В християнското богослужение Псалтирът преминава от евреите. Това са 150 псалми, съставени от св. пророк и цар Давид по правилата на еврейската поезия. Необикновени по изразителност, те са израз на душевни терзания, радост, самотност, страх и ликуване, вина и надежда. В тях преобладава най-вече дълбоката и искрена вяра в Бога. По своето съдържание те са хвалителни, молитвени, природоописателни и благодарствени. Псалтирът е бил любима книга на всички обществени слоеве през Средновековието, защото всеки е могъл да намери в него своята душевност. Днес той се чете най-вече над мъртвите.
ТРИОДЪТ съдържа църковните песнопения от Великия пост и дните след него. От Неделята на митаря и фарисея до Лазарова събота той се нарича ПОСТЕН ТРИОД, а от Лазарова събота до Петдесетница — Неделя на вси светии — ЦВЕТЕН ТРИОД или ПЕНТИКОСТАР (петдесетодневник).
ОКТОИХ или ОСМОГЛАСНИК включва църковните служби за всеки ден от седмичния кръг и всеки от 8-те гласа.
МИНЕЯТ (месечник) съдържа ежедневните служби за всеки от 12-те месеца през годината — за всеки месец има отделен миней. В Октоиха се съдържат службите между Петдесятница и Рождество Христово. Празничният миней съдържа служби и песнопения за празниците, а в общия са групирани службите за светиите, мъчениците, преподобните, апостолите и целителите безсребреници.
ИРМОЛОГИЯТ (катавасийник) обхваща ирмосите (заглавните стихове) на песните от Канона за по-важните празници.
ТИПИК — УСТАВ. Това е указание за провеждането и реда на отделните чинодействия и последования на отделните празници през годината.
МОЛЕБНО ПЕНИЕ — съдържа различните молебни.
КАНОНИК — съдържа канони, акатисти, утринни и вечерни молитви и др.
В някои от старинните библиотеки се пазят ЕПИСТОЛАРИИ — образци за писане на писма, и ДАМАСКИНИ — сборници с нравствено-поучителни образци, както и ЕРМЕНИЯТА — ръководство за изписване на Божия храм.