| :: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив :: | ||
| брой 6(25), 2003 |
|
БЛИЗНАЦИТЕ
— най-двойственият символ
|
||||
В
някои екзотични култури на тях се гледа като на непочтена игра на природата
и след раждането единият често бива умъртвяван примерно под предлог, че
били развратничели в майчината утроба (така се постъпва в някои части на
Западна Африка). В индиански митове те понякога образуват дуалистична система
като въплъщения на доброто и злото. В древен Китай разнополовите близнаци пък се схващали като израз на божествено признание за особена благочестивост. В други митологични системи близнаците са на особена почит, както Кастор и Полукс у гърците и римляните. Двойка близнаци според оставеното ни от Платон предание били също царете на островната държава Атлантида — най-напред Атлант и Гадир (герой, дал името на днешния град Кадис в Испания), сетне Амфер и Евдемон, Мнесей и Автохтон, Еласих и Местор и накрая Азаей и Диапреп. Това не трябва да се схваща непременно като указание за "истински" близнаци, а може да визира и обичайното в античността двойно царство, което между другото било характерно също за най-старите обитатели на Канарските острови. В микенската епоха на Гърция тази институция (според Ranke-Graves) била известна и в Източното Средиземноморие. В Спарта управлявали вече споменатите близнаци Кастор и Полидевк (у римляните Полукс), в Месина — Идас и Линкей, в Аргос — Прит и Акрисий, в Тиринт — Херакъл и Ификъл, в Тива — Етеокъл и Полиник. Нерядко двойката близнаци биват описвани така, че символизират нещо като дуалистична система на темпераментите: единият е смъртен, другият — безсмъртен; единият е благ, пасивен, затворен в себе си, а другият — динамичен, войнствен, поддаващ се на външно влияние. Понякога биват представяни като непобедима в своето взаимно допълване двойка, която застрашава космическия ред и по тази причина трябва да бъде отстранена от човешкия свят.
|
||||
| Близнаците
са символ на дуалност.
Небесните или изначалните близнаци, синовете на слънчевия бог, двамата братя
олицетворяват двете страни на човешката природа - действие и мисъл, его
и алтер его. Те враждуват често и единият убива другия, след което изобразяват
единия светъл, а другия — тъмен. Първият символизира жертвата, другия —
принасящия жертва и съответно — ден и нощ, светлина и тъмнина, Небе и Земя,
проявеното и скритото, живот и смърт, добро и зло, двете полукълба, полярност,
растяща и намаляваща Луна и т.н. Тези противоположности могат също така
да се изобразяват във вид на двойка кръгове или колони. Близнаците - помощници, такива като Ашвините, Диоскурите, скандинавските и тевтонските богове-близнаци, защитават от стихиите. Сред народите на Африка близнаците символизират лошо предзнаменование, при индианците в Америка - третия стадий в развитието на човека. За египтяните Озирис и Сет символизират двойствената сила на доброто и злото, намиращи се в постоянен конфликт. Шу и Тефнут, божествата-близнаци в облика на лъвове, са създали самите себе си. Шу (пространството) има човешка глава, носи две или три пера и поддържа небето с ръце. Тефнут (богинята на дъжда), има облика на лъвица или жена с лъвска глава. В гръцко-римската традиция Диоскурите, Кастор и Полукс, често се изобразяват единия тъмен, а другия светъл и носят на главите си кръгли шапки, символизиращи двете половинки на Космическото Яйце, от което те са се родили от небесния бог Зевс (Юпитер) и Леда. Ромул и Рем - са типичните враждуващи братя-близнаци; у юдеите това са Каин и Авел, Яков и Исав. При индийците ашвини или насати, свещеници и лекари, символизират светлината и тъмнината, деня и нощта, утринната и вечерната звезда, синовете на небесния бог Деус. Те управляват триколесната колесница, символ на изгряващото, обедното и залязващото слънце, и двамата са добри към хората. При манихеите ангел-хранителят е дух близнак. При почитащите бог Митра двойка мъжки фигури с факли, обърнати нагоре и надолу символизират изгряващото и залязващото слънце, живота и смъртта. При скандинавите и тевтоните Балдур и Локи също враждуват помежду си. Единият е добър, другият — лош. Тевтоните наричат тези сили-близнаци — Алци.
|
||||
|
|
||||
|
Диоскури (от гр. "синовете на Зевс") наричат братята близнаци Кастор и Полидевк (лат. Полукс). Те са братя на хубавата Елена и на Клитемнестра, синове на Леда, съпругата на спартанския цар Тиндарей. Зевс почувствал влечение към хубавата Леда, но не можел да се сближи с нея незабелязано в дома на съпруга й. Затова една нощ я посетил под образа на лебед. У Омир двамата братя са смъртни.
Според някои антични автори двамата тинтариди се пръкнали от едно яйце, което снесла Леда. Кастор се родил като син на Тиндарей и останал смъртен, докато Полидевк, потомък на Зевс, получил безсмъртие. Двамата заживели неразлъчно. Смъртният син на Тиндарей станал смел конеукротител, а Полидевк — страшен боксьор — юмрукът му се стоварвал със страшна сила. За спартанците били покровители на тяхната държава и образец на безстрашие, а по-късно — помощници в сраженията и спасители при корабокрушение — тогава издавали присъствието си с малки пламъчета по върховете на мачтите. Затова били особено почитани от моряците. Извършили множество подвизи — освободили Елена от Тезей, участвали в похода на аргонавтите, но най-важният бил отвличането на левкипидите — двете дъщери на Левкип. В последващата битка Кастор бил убит. Полидевк не искал да се разделя с брат си, затова със съгласието на Зевс се отказал от половината си безсмъртие. На смени, през ден двамата братя прекарвали в царството на Аид, а през ден се изкачвали на Олимп — един митологически символ на смяната на деня и нощта, на светлината и тъмнината. За пословичната им взаимна любов Зевс ги възнесъл на небето като яркото съзвездие "Близнаци", което показва пътя на моряците. |
||||
|
©
списание «маргарита», 2001-2003
|
||
|
e-mail:
margaritta@abv.bg
|