 |
||||||
|
||||||
| Според
мнението на психолозите, около 17% от хората са абсолютно неспособни
да работят в екип, но жестоките закони на битието ги гонят към офисите.
Там те си отмъщават на съществуващата икономическа система, тихомълком
саботират работния процес и съсипват нервите на колегите си. Например,
твоите. Един единствен източник на "зараза", осъществил
десант в напълно приличен колектив, е способен за броени седмици да
го разцепи и деморализира. Немските икономисти са изчислили, че едно
средно немско предприятие губи около 100 хиляди марки годишно в резултат
на "подривната дейност" на работниците, които негативно влияят на
отношенията вътре в работния колектив. Ако ръководството знае за това
и държи под контрол ситуацията, е добре, но често пъти то изобщо не
е наясно със ситуацията. Началниците са твърде високо, гледат твърде
далече и затова не могат да оценят обективно обстановката. Още повече, че спокойствието нарушават съвсем прилични специалисти, които се справят добре със задълженията си. Ти не можеш да си избираш колегите, вместо тебе това прави отдел човешки ресурси или агенция по труда. А после ти се оказваш в положение на гладиатор, който ден след ден е принуден да излиза на арената, населена с тигри и лъвове, почти невъоръжен, химикалката и мишката не се броят. В тази ситуация най-важното е да се разпознае правилно противника и да се избере най-разумната стратегия за обезвреждането му. Психолозите най-често различават 6 типа работници, влияещи негативно на отношенията в колектива. За да се справи човек с тях е необходима стратегия. Понаблюдавай взаимоотношенията в офиса и най-вече заподозрения колега. Ако се окаже, че всички останали се чувстват свободно и приятно в неговата компания, без тебе обаче, значи в тебе говори личната антипатия.
В теб той вижда конкурент, заплашващ неговото съществуване. Твоят успех е неговото поражение - точно по този начин той преценява вашите отношения, макар че много е възможно да не си го признава дори само пред себе си. Въпреки това е така, иначе той не би полагал толкова усилия да те очерни в очите на околните. При това всичко става зад гърба ти. Пред хората той е приветлив, не те критикува и дори усмихнато ти маха за поздрав, влизайки в офиса. В твое отсъствие обаче той няма спирачки: дори чистачката знае, че ти си човек, комуто нищо не може да се възложи, че си груб с клиентите, и изобщо не бива да бъдеш допускан на метри разстояние до важната задача. Опасността е, че... ...околните започват да свикват с твърдението, че ти наистина не ставаш за нищо. Защото именно твоето име се спряга всеки път, а грешките ти, повторени многократно на глас, вече са известни на всички. Твоята стратегия Ако си забелязал, че всички знаят за тебе прекалено много и знаят не това, което трябва, значи това не става случайно и някъде някой лош мъти водата. Най-сложното е да се определи кой именно има пръст в това. Много често последен попада под подозрение Недоброжелателят - ами че той е такава душичка! Ако вече си успял все пак да го разшифроваш, значи вече си победил. Сега трябва да последва предизвикване за открит разтовор. Надвий в себе си чувството си на естествена гнусливост и очи в очи си изясни с какво не си му угодил и кога най-после това ще бъде прекратено. Ясно е, че Недоброжелателят никога няма да си признае пред теб своите действия - задължително ще отрича, ще се обижда и ще се заклева, че всичко са ти предали неправилно. Не го притискай прекалено силно, направи се, че си повярвал и го пусни благородно. Ще видиш, че слуховете бързо ще поутихнат. Всичко това е така, защото Недоброжелателят по природа е същество страхливичко.
Откъде знаеш, че Николов е клюкар, Симеонов винаги спира рационалните идеи, на Шопов нищо не бива да се казва, защото е креатура, а Тишев държи ръката на Тошев и двамата заедно препъват всеки, който смее да им се противопостави? (При това никой от горепосочените засега нищо лошо не ти е направил.) Тази важна информация ти е предоставил той, Досадникът - близък роднина на Недоброжелателя. За разлика от Недоброжелателя обаче, Досадникът не си избира конкретна жертва. Той просто монотонно снове от бюро до бюро и жалостиво клевети всички подред. Ако имаше начин, той никога нямаше да изпълзи от своето любимо ъгълче на дивана, но необходимостта да се труди с пот на челото го е изгонила във вашия ужасен офис. Където той се чувства зле и затова искрено не обича никого от колегите си. Опасността е, че... ...две-три седмици присъствие на Досадник първо качество в колектива може да се окажат достатъчни всички сътрудници в обедната почивка да седят на различни маси в пицарията отсреща. Защото никой няма да иска да обядва в обществото на такива непривлекателни персони, каквито всички вие изведнъж неочаквано се оказахте. Твоята стратегия Старай се да избягваш неканените откровения на Досадника. В никакъв случай не го моли да разкаже по-подробно как пред очите му Х е наругал У, а Z на глас се е съмнявал в твоите делови качеств, а еди-кой-си е унизил и обидил него, самия Досадник. Не позволявай на любопитството ти да те повлече по тази опасна пътека и подхвърли на Досадника някоя от следните фрази: "Извинявайте, аз не разбрах какъв е вашия проблем и с какво мога да ви помогна?" или "Добре, че ми казахте това. Мисля, че трябва да направим съвещание по този повод, на което вие ще се изкажете". Досадникът ще разбере, че сълзите му не ти действат. А ти ще можеш и по-нататък да уважаваш колегите си и да се отнасяш към тях със симпатия.
Животът на Всезнайкото не е лесен. Той трябва да е най-най-най буквално във всички области, иначе неговата самооценка ще рухне надолу в пропастта. Всезнайкото е заобиколен от конкуренти и завистници, които спят и сънуват как да унижат достойнството му. Да си признае своята грешка, за него е като остър нож. Той ще спори до прегракване и ако трябва да умре, доказвайки, че е прав, ще го направи. Той не може да съществува победен. Опасността е, че... ...всички вече знаят, че да се надвие Всезнайкото е невъзможно, но все едно се опитват да го направят. Затова в офиса всеки ден цари атмосфера толкова наситена със скандали, че дори цветята на прозореца са клюмнали. Твоята стратегия Всъщност той е добър и компетентен работник. Затова не си струва човек да го довежда до нервна криза. Позволи му да си запази личността и с чест да излезе от положението. Не се опитвай да го притискаш до стената, да го караш на колене да ти признае, че не е бил прав - все едно от това нищо няма да излезе. Много по-добре ще е отначало да му погъделичкаш самочувствието, после да поднесеш конструктивните си предложения, а накрая да завършиш с поредната порция хвалби (дори да ти се струва, че това е прекалено грубо, знай, че Всезнайкото в този смисъл е всеяден). И така, ето два най-добри начина да направиш Всезнайкото щастлив: • Ако си наясно, че в някакъв момент не си бил прав, приближи се към него и му кажи: "Знаете ли, все пак Вие бяхте прав, когато казвахте, че бланките са в синята папка, а не в зелената". • Друг вариант е да цитираш негови думи, като подчертаеш авторството му. Дори после да изтъкнеш редица критични забележки, той ще бъде поласкан от твоето внимание към думите му.
Той изпада в ярост моментално. Несъгласието му с твоите действия обикновено се съпровожда с викове, инфаркти и искане на незабавно уволнение - твоето или неговото. Буквално всичко в общуването го изкарва от равновесие. Спорът с Холерика прилича на канкан върху минно поле и изисква не по-малко умение. Опасността е, че... ...в присъствието на Холерика останалите сътрудници се намират в състояние на постоянно психическо напрежение. Отстъпчивите и добродушни хора предпочитат да се държат с него като с развалено яйце - предпазливо и отдалече. По-принципните хора влизат в конфликти, което не прави живота в офиса по-красив абсолютно за никого. Твоята стратегия Колкото и парадоксално да звучи това, на повечето Холерици са хора, които са неуверени в себе си и в своите сили. Работата е там, че агресията им е крайна форма на самозащита. Човек, който постоянно се намира в състояние на агресивна готовност, демонстрира с това своята безпомощност. Знаейки тази психологическа аксиома, няма да ти е трудно да се погодиш с Холерика. Най-важното е да не се страхуваш от неговите избухвания и да показваш това с поведението си. Ти не трябва да се опитваш да го надвикаш - опитай се да лепнеш върху лицето си заинтересована усмивка, да говориш (в паузите между неговите вопли) с доброжелателен глас и да не те е страх дори да се шегуваш (без това да е обидно за Холерика!), демонстрирайки изумителна увереност в себе си. Такова поведение едновременно озадачава и успокоява Холерика - той спира да вижда в твое лице евентуална опасност.
Психолозите твърдят, че излишна самоувереност имат хора, чиито родители в детството им са се отнасяли към тях прекалено строго. Мисълта, че на млади години Самоувереният често пъти е бил наказван и дори бит, може и да ти доставя тайно тиха радост, но въпреки това не ти облекчава живота. Опасността е, че... ... се живее трудно, когато след всяко твое предложение, изречено след дълъг размисъл, ти най-напред чуваш не одобрението на колегите си, а гръмогласната оценка на Самоуверения: "Това са пълни глупости, трябва да се направи еди как-си..." А когато се опиташ до му налееш в съзнанието мисълта за това, че не бива толкова спешно да отхвърля всяка навярно не съвсем безсмислена идея, той бащински тупайки те по рамото ти обяснява, че не си струва да се хабиш напразно, а трябва да се постъпи така, както той казва. В младостта си Самоувереният почти винаги става лидер в колектива. Тук при вас обаче всички сте с едно и също положение във фирмата. Неговата воля потиска околните - той дърпа одеялото към себе си с такава енергия, че в края на краищата оставя всички вас да студувате голи. При това неговите идеи могат да са изключително посредствени, но той няма да позволи никому да го критикува! Твоята стратегия Той не позволява, а ти го критикувай. Не се страхувай да вървиш право напред, ако си сигурен, че си прав - в общуването със Самоуверения са излишни всякаква деликатност и интелигентно поведение. Ако не искаш да се изправиш с гола сабя срещу картечница, избери същото оръжие, което използва противникът ти. Той атакува и ти атакувай. Той повишава глас, ти се усмихвай и продължавай да настояваш на своето. Той е казал, че ти си некомпетентна личност? А кой всъщност е той самият? Самоувереният умее да уважава силните противници - това не може да не му се признае. Следващият път той ще реши да си изтрие краката в някой, който е по-слабохарактерен.
Обикновено той е по-възрастен от тебе, затова неговите изказвания често пъти започват с думите: "Когато бях на Вашата възраст, аз нерядко се заблуждавах, но сега опитът ми дава право..." Опитът му дава право да посича до корен всяка инициатива. Той работи тук сто години, и до сега никой не е подлагал на съмнение... не е обръщал с краката нагоре... не е рискувал безсмислено... Унилата Личност се страхува от всякакви реформи - иска  му
се да живее спокойно, а не да галопира и да прави новоизмислени номера
в компанията на млади авантюристи. Опасността е, че... ...Унилата личност е гениален живописец на различни неприятности, дебнещи твоята инициатива. Той толкова убедително доказва колко неразумни са твоите планове, че накрая ти самият започваш да си мислиш, че май е по-разумно да продължаваш да се движиш по обичайните релси. Може да не водят до никъде, затова пък няма да се случи нищо неочаквано. И защо ти е кариера, слава и пари? Суета е всичко това... Твоята стратегия Такава, каквато е към Досадника. Не му позволявай да се доближава до тебе на опасно близка дистанция. Песимизмът е заразителен! |