Вече години наред тази актриса остава загадка за
милиони зрители, а ако вярваме на думите й, тя все още очаква
чудото...
Дата на раждане — 23 октомври 1943 година. Фамилия, получена при раждането — Дорлеак. Родители — Морис Дорлеак и Рене Деньов Образование — парижки лицей "Лафонтен". Семейно положение — неомъжена. Деца — две: син Кристиан, 43 години, и дъщеря
Киара, 31 години. Местожителство — Париж, Елисейските полета. Филми, донесли й слава — "Шербургските чадъри",
"Дневна красавица", "Последното метро", "Индокитай", "Изток-Запад",
"Танцуваща в тъмнината", "8 жени".
Катрин
и Франсуаз
Катрин е родена в семейството
на професионални актьори, чийто дом от сутрин до вечер
се огласял от звънки детски гласове - четири сестрички
и техните приятелки.
Франсоаз била най-шумната, най-палавата,
Катрин е по-малка от нея само с година и половина. Външно
двете сестри си приличали, но характерите им били учудващо
различни. Франсоаз – вихрена, палавница, фантазьорка.
Катрин, нейна противоположност - сдържана, дори срамежлива,
сякаш живеела в свят на невероятни тайни и загадки.
Когато Катрин е на осем години, умира
майка й. Всички грижи за семейството се стоварват върху
плещите на баща й. През лятото отвеждали децата на село,
далеч от парижката суета, където те подражавайки на селските
дечурлига, пускали по реката хартиени корабчета. Само
Катрин, това момиченце с кръгло личице и поглед, отнасящ
я в света на копнежите, наистина изглеждала като героиня
от приказна страна.
Още като деца сестрите Дорлеак играели
в аматьорски спектакли. Франсоаз, напускайки на 15-годишна
възраст гимназията, буквално нахлула в света на киното.
Добре се справяла както с комедийни, така и със сериозни
роли. Катрин искрено се радвала на успехите на сестра
си, но самата тя не мислила сериозно за артистична кариера.
"На петнадесет аз сама още не знаех какво искам.
Нямах нито ясна цел, нито особени наклонности. Аз мечтаех."
Баща й обаче имал друго мнение за Катрин: "С лице
като твоето, дъще, би било престъпление да не се снимаш".
И на четиринадесет години се състоял дебютът на Катрин
в киното (във филма "Гимназистки"), а след него
на екран излязъл филмът "Затворете вратата"
с двете сестри Дорлеак в главните роли.
С времето техните творчески пътища се разминават. Франсоаз
Дорлеак с успех се снима при Франсоа Трюфо – един
от корифеите на френското кино. И едва след десет години
(през 1967 година) сестрите отново се появяват на екрана
във веселия мюзикъл "Госпожиците от Рошфор".
Кой би могъл да си помисли тогава, че
само след няколко месеца животът на Франсоаз Дорлеак ще
свърши. Та загива при автомобилна катастрофа, в пламъците
на собственото си "Рено" във Френската Ривиера.
Катрин научава вестта на снимачната площадка. Думите не
стигали до съзнанието й, който и да се обръщал към нея.
Да приключи снимките й коствало невероятни усилия.
В киноархива на Франция е запазена лентата
на филма, в който могат да се видят двете танцуващи и
пеещи сестри Дорлеак – Катрин и Франсоаз. Те били
толкова млади, толкова непосредствени и така прекрасни!
Всяка вече имала свой предначертан път.
Катрин
и Роже Вадим
Роже започнал като журналист, писал
сценарии, занимавал се с режисура. Неговият филм "И
Бог създаде жената" подарил на френското кино непомръкващия
секс символ Бриджит Бардо. Името на Роже не слизало
от страниците на скандалната хроника: развод с Бриджит,
нов брак – с актрисата Анет Стройберг и след него
отново развод (от този брак Роже има дъщеря).
Непосредственността на Катрин
очарова 32-годишния Вадим. Той вижда в нея своята нова
героиня, която ще му върне предишните лаври.
Роже е първата любов на Катрин. Това
чувство било за нея като слънчев удар. Тя напуска бащиния
дом. Иска да бъде само с Роже. А той? Той започва да
снима нов филм. Но уви, нито този, нито следващият "Порок
и добродетел" му носят очаквания триумф. Той не
е в състояние да преодолее стереотипа Бардо, който натрапва
на своите героини. Този талантлив режисьор така и не
успява да открие актрисата Катрин Деньов.
Магическата
аура на "Шербургските чадъри"
Жак
Деми открива актрисата Катрин Деньов. "Аз сякаш се
намирах в пашкул, докато не срещнах Жак Деми. Той ме научи
на много неща - признава Катрин. – От всички свои
роли най-много обичам Женевиев".
Филмът "Шербургските чадъри"
(1963 г.) бил удостоен със "Златната палма"
на фестивала в Кан. Музиката на Мишел Льогран и досега
връща зрителите към историята на една любов, разказана
в три кратки новели.
По
невероятен начин се преплитат двата сюжета - един от екрана,
измислен от сценаристите и другият - самият живот. Любимият
на Женевиев заминава да служи в армията. И едва ли зрителят
се досеща, че тъгата на актрисата е не друго, а предчувствието
на самата Катрин. Нейната героиня очаква дете, също както
и Катрин; и тя като своята героиня разбира, че детето
ще се появи на бял свят извън брака.
Минават три години. Бившите влюбени
се срещат случайно. Споменът за първото чувство те са
оставили в децата си, които носят техните имена.
Филмът още се монтира, когато Катрин
ражда момченце, което получава името Кристиан Вадим.
А самата Катрин едва след 4 месеца навършва двадесет години.
В интервю за вестника "Пари
мач" Роже Вадим уверява, че Катрин сама се е
отказала от брака, щом чула за решението на Анет Стройберг
да го лиши от родителски права. Дали е било така? Като
че ли Роже не е бързал особено много към брачните вериги.
Катрин преживява отчаянието си, скривайки го зад външна
сдържаност. Тя се справя със себе си.
Ще мине още малко време и целият свят
ще научи за една друга Катрин – неотразимата звезда
на френското кино Катрин Деньов.
Кристиан е само на две години, когато
Катрин Деньов се омъжва за младия и много известен лондонски
фотограф Дейвид Бейли. Тя продължава да се снима много
активно, не само в Англия и Франция, но и в Холивуд. Честите
пътувания не спомагат за заздравяване на отношенията й
с Дейвид. След три години, те се разделят, без тя да изпитва
особено съжаление от това
Роже Вадим не е изменил на себе си.
Много скоро той се оженва за американската актриса Джейн
Фонда. След като прекарва известно време в постелите на
три велики звезди, той без лъжлива скромност издава във
Франция книгата "От звезда до звезда" (в американския
вариант "Бардо. Деньов. Фонда"), която се превръща
в поредния скандален бестселър.
Катрин
и Марчело Мастрояни
Ролята на героинята във филма "Това
се случва само с другите" (1971 г.) направила
нов завой в съдбата на Катрин. Неин партньор във филма
е най-популярният актьор на Италия Марчело Мастрояни.
Казват,
че Марчело, в чиито жили течала пламенната кръв на южняка,
засипвал Катрин с невиждани по големина букети от рози.
Рим и Париж, Париж и Рим – безкрайни телефонни разговори,
след които следвали също толкова безкрайни пътувания и
премествания. Най-накрая Катрин и Марчело се установяват
в Париж. Жак Деми казвал: "Те са двойка без аналог
в историята на киното и биха могли да украсят всеки филм,
който може да се измисли".
1971-1973 година е период на тяхната
най-плодотворна съвместна работа в киното. Тяхната дъщеря
Киара-Шарлота Мастрояни се родила през май 1972 година.
В Италия остава законната жена на Мастрояни. "Това,
че една красива чужденка е родила дъщеря от моя мъж не
е повод за развод" - казва италианката, натрупала
житейска мъдрост през годините.
И все пак по характер те се оказали
много различни. Неговият горещ темперамент, страстна жестикулация,
без която не можем да си представим нито един жител на
Апенините, неговият бликащ хумор, иронията по отношение
към самия себе си, и накрая почитаното от италианците
правило да правят бурни купони с приятели и сдържаността
на Катрин, нейният навик да потъва в себе си до безкрайност,
изобщо не се съчетавали.
...Когато се разделят, Катрин, с присъщата
й деликатност, се старае да обясни на досадните журналисти:
"Всеки от нас има свой нрав, тръгва от различни традиции,
говори на своя език и всичко това заедно е бариера, която
е невъзможно да се преодолее и да се създаде идеално семейство..."
В своите интервюта Катрин се стараела
да не споменава за Марчело, но признавала, че обича Италия
и мечтае да играе в един от филмите на Никита Михалков
– може би защото някога Мастрояни се е снимал при
него. Тя така и не се сбогува с него тогава, защото както
за любовта, така и за раздялата винаги са нужни двама.
Завинаги се прощава с него, когато него вече го няма...
"Аз
обичам съвършенството във всичко"
В делничния живот тя изглежда съвсем
по домашному. Обича да прелиства стари списания, за разглежда
снимки, да се рови в книгите. Когато й позволява времето,
се отбива при своя приятел на избожбата на кукли. Прави
записи - тя има приятен глас. Има издадени няколко диска,
в които тя пее със Серж Гинзбург и Жерар Депардьо.
Катрин Деньов с удоволствие показва
модели на Ив Сен Лоран, с когото я свързва старо приателство.
"Тя е ослепителна - казва за нея Лоран, - има свой
собствен стил".
Тя е прекрасен дизайнер на ювелирни накити. Някога Катрин
успешно е рекламирала парфюма "Шанел №№5".
Днес, създаден от нея аромат, а така също и форма на флакона,
получили нейното име "Деньов". Полският режисьор
Кшиштоф Зануси казал за нея много простичко: "О,
забележителен парфюм, забележителна жена".
"Да, аз обичам съвършенството във
всичко - в киното, в живота... Затова ми се иска постоянно
да преправям - казва Катрин. – Понякога ми се струва,
че в последния ден на своя живот, когато вече ще трябва
да си тръгна завинаги, аз изведнъж ще извикам: "Не,
почакайте! Аз разбрах, аз знам, че трябва всичко да започна
отначало".
Роля
за Катрин
Благодарение
на своята финансова независимост тя може да си позволи
да се снима във филми, които й харесват. Сред нейните
режисьори са полякът Полански, испанецът Луис Бунюел,
французите Жак Деми, Клод Льолюш, Франсуа Трюфо,
итаианецът М. Ферери. Нейни партньори на снимачната
площадка са били Филип Ноаре, Марчело Мастрояни, Жерар
Депардьо, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Жан-Луи Трентинян,
Франко Неро, Мишел Морган, Даниел Дарьо, Мирей Дарк,
Анук Еме, Ани Жирардо.
През 1992 година излиза филмът "Индокитай"
(награден с "Оскар" за най-добър чуждестранен
филм). Ролята на Елен Дерби е била написана специално
за Катрин. Тя е седемдесетата в творческата съдба на
актрисата.
Някой от критиците бе написал, че героините
на Катрин са от онзи тип жени, които се стараят в отношенията
си с мъжете да ухапят и да избягат. Дали е така? Да
ухапе, за да не бъде ухапана, да избяга, за да не гледа
след бягащия... Да успее да се наслади на любовта преди
да задуха вятърът на промяната. Образите, които тя е
играла са самобитни, ярки, психологически достоверни...
"Децата
са най-големият успех в живота ми"
"Кой, ако не аз, знае колко трудно е да се
възпитат две деца без баща. Кристиан и Киара, разбира
се са ограничавали моята свобода, но за нищо на света
аз не бих се отказала от отговорността към тях. Смятам
децата си за най-големият успех в живота си." Сега
те са големи, живеят свой самостоятелен живот. И Роже
Вадим, и Марчело Мастрояни винаги са поддържали връзка
с децата си. Кристиан изиграл главната роля във филм на
баща си. През 1986 година Марчело завел Киара в Русия,
където по това време той снима филма "Очи черные"
(на режисьора Никита Михалков).
И все пак в тази удивителна жена има
нещо фатално. Тя вече не е така студена, както изглежда,
и не така предприемчива. Франсоаз Саган казва за нея:
"Катрин не хвърля прах в очите, не кокетничи, тя
не е претенциозна, не е глупава, не е зла, не е високомерна".
Можем само да добавим, че не може да се отрече нейната
прозорливост и чувственост. Иначе как още могат да бъдат
обяснени думите й: "Има моменти, когато се чувствам
щастлива или дълбоко нещастна... Сякаш знам, че когато
съм щастлива, после ще трябва да платя за това. А понякога
се случва, че трябва да се плати предварително..."
Кой не е чувствал това върху себе си поне веднъж?
Един журналист, който имал щастието да се срещне с Деньов
на чашка горещ шоколад в едно парижко кафе, после е написал:
"Лицето, което ви гледа от рекламите на Ив Сен Лоран,
не дава представа за нейната свръхестествена прелест.
Аз се улових, че понякога ми се налага да избягвам очите
й..."
Преди време, давайки интервю, Катрин неочаквано признава:
"Аз бих искала статията да прилича на приказка, в
нея да звучи нещо вълшебно, нещо оптимистично, нещо такова,
че когато се събудя сутринта, да ми вдъхне увереност на
мен самата..."
Любовта
е болка...
"Флора,
тя ми отказа! - чула горчивия вопъл на мъжа си синьора
Мастрояни.
- И това, въпреки, че ти ми разреши! Искам да умра"
- викал в телефонната
слушалка Марчело, не обръщайки внимание на резонния
съвет на жена си
да не си хвърля парите за телефонни разговори от Париж,
а по-бързо да се връща в Рим.
Още
същата нощ Мастрояни, като пребито псе, вече се
грее край семейното огнище, което до този момент
не е успяла да разруши нито една от неговите приятелки.
А такива той е имал много - цял легион. Обаче щом
мъжът ти е такъв красавец, отгоре на всичко и идол
за публиката, какво й остава на жена му, цял живот
влюбена в него до побъркване, освен да бъде разумна.
Флора, усвоила още от най-млада възраст, че Марчело
физически не е в състояние да запази верността си
към една единствена жена, предварително му е простила
всички минали и бъдещи изневери. Тя се превръща
преди всичко в негов съветник и приятел. При това
Флора добре помни народната мъдрост: "Италианецът
може да обожава жена си, лесно да си намира любовници,
но истински той обича само една жена - майка си."
Вярно е, че с последната любовница на Марчело
- Катрин Деньов - "онази чужденка", както
презрително я нарича Флора, от самото начало работата
взема сериозен обрат. За първи път от двадесет и
нещо години брачен живот Флора подушва, че заради
тази жена мъжът й е "готов на всичко",
тоест готов е да остави законната си съпруга и дъщеря
си. Половин година Мастрояни се търкаля в краката
на Флора, умолявайки я да му даде развод. Синьора
Мастрояни призовава към съвестта му, засрамва го,
заплашва го, накрая се заклева да гледа на връзката
им през пръсти, ридае, захлупена върху гърдите на
роднини и съседи, а той устремил в нея измъчен поглед
на провинило се момче, и то на неговите 49 години!
- унило повтаря: "Флора, пусни ме. Не мога
да живея без нея". Най-накрая бедната Флора
се предава.
И какво?! Тази горделивка посмяла да отхвърли
такова съкровище! Сега вече Флора изливала върху
мъжа си неудържимо своята мъка, също толкова страстно
както доскоро бълвала ругатни. "Може би, тя
е ненормална? - се питала разумната синьора Мастрояни.
- Впрочем, какво още може да се очаква от една французойка!"
Марчело тежко въздъхва и безпомощно размахва ръце.
И той самият не може да съобрази защо техният почти
безоблачен роман с Катрин е приключли с такъв финал.
За първи път той вижда Деньов през 1970 година
по време на снимките на филма на Надин Трентинян
"Това се случва само на другите". Плъзгайки
поглед по класическия профил и безупречната фигура,
той равнодушно отбелязва: "професионална красавица".
Единственото, на което той обръща моментално внимание,
е нейния парфюм: уханието е съвсем особено, леко
натрапчиво. Мастрояни винаги се е отличавал с изключителна
чувствителност към аромати, дори баща си той помнел
само по миризмата. Но този път изобщо не ставало
дума за обичайния служебен флирт по време на снимки.
По това време Марчело тежко преживявал раздялата
си с актрисата Фей Данауей. Той не скривал тъгата
си и не мислел да крие изобщо преживяванията си
- това било типично за неговия характер. В знак
на това, че страда, Мастрояни се остригал късо,
сложил си черни очила, за да не забравят режисьорите
и продуцентите за неговата душевна рана, и за дълго
се затварял в своята каравана, откъдето не било
много лесно да го измъкнат и заставят да работи.
Разбира се, за неговата партньорка, двадесет и
седем годишната Катрин Деньов, му били разказали,
макар че той не бил молил за това никого. Оказало
се, че тя също е в подобно на неговото състояние
след раздялата си с режисьора Франсуа Трюфо. Мастрояни
бил предупреден, че за да не си развали отношенията
с Деньов, е по-добре да не й задава въпроси, свързани
с личния й живот - тя не понася това. Изобщо, на
Деньов веднага лепнали епитетите"потайна"
и "студена". С други думи, пълна противополжност
на Мастрояни.
След "Шербургските чадъри" французите
признали Катрин Деньов за еталон на женственост,
и едновременно с това, тя излъчвала някаква целомъдрена
стеснителност, странна за жена, която има зад гърба
си немалък брой връзки. Ако тя беше с външността
на Грета Гарбо, например, лесно щяха да й припишат
надменен и непристъпен нрав. Но с тези топли лъчисти
очи с бронзов нюанс, дълги и меки свели коси, срамежлива
полуусмивка - за каква студенина може да се говори
тук. Контрастът между външността й и подчертано
сдържаните й маниери за Марчело бил доста еротичен.
"Нищо, ще я разтопим" - зарекъл се опитният
изкусител на женските сърца и решил лекичко да се
заиграе с Катрин.
Техните отношения рязко се променят по време на
снимките на един от епизодите. Във филма Деньов
и Мастрояни играели съпрузи, които са загубили детето
си. За да могат колкото е възможно по-достоверно
да предадат състоянието на болезнена самота и отчаяние,
режисьорката Надин Трентинян оставила актьорите
за няколко денонощия в празна полутъмна квартира
почти без мебели, без телефон, без книги и списания,
без телевизор и с мизерна храна. Само двамата, един
със друг. Когато "арестът" свършил, те
излезли на светло с някакъв подивял, трескав блясък
в очите и убедително измъчени. Сцената заснели с
ръкопляскания още с първия дубъл, но "заточението"
на актьорите имало дългосрочни последствия.
Веднъж в караваната на Катрин, където тя прекарвала
времето между снимките, изключили осветлението и
водата. Актрисата, без да мисли дълго, си събрала
вещите и се пренесла в караваната на Мастрояни.
Тайното, за което между другото се досещали мнозина,
станало явно. Докато Катрин невъзмутимо се настанявала
на новото място, Мастрояни с всички сили се опитвал
да застине с подобна физиономия, но напразно - той
не можел да скрие изумлението си: Катрин - толкова
затворена, толкова потайна, как така първа се решила
да даде гласност на техните отношения? "Аз,
разбира се, си обяснип тази постъпка със своята
неотразимост и затова силно се изненадах от коментара
на Катрин: "Най-добрата защита е нападението.
Така че е по-разумно, ако ние сами обявим за нашите
отношения, отколкото другите да започнат да клюкарстват
зад гърба ни".
Тогава Мастрояни не оценил съдбовния смисъл на
подхвърлената от нея дума"защита". Той
ще го разбере по-късно. А засега Катрин и Марчело
в обятията един на друг бързо забравят за своите
доскорошни любовни терзания. "Ние вече имахме
нов източник на сили и енергия, който можеше да
бъде само любов и нищо друго, освен любовта"
- спомня си за онова щастливо време Мастрояни.
Той живее в Рим, тя - в Париж. Той й звъни всеки
ден, измисля хиляди ласкави имена на своя смешен
френски, моли за среща, искайки от нея да отмени
снимките си. "Аз всеки ден купувах букети цвета
- спомня си Мастрояни, - все едно какви - маргарити,
нарциси, астри, и откъсвайки лист по лист, гадаех:
"Обича ме, не ме обича". В Рим, при вида
на това зрелище минувачите се спирали - техният
кумир Мастрояни разсеяно крачи по улицата, късайки
листенце след листенце с безумен, мечтателен вид.
А тя, стегнатата и сдържана Катрин, с равен глас
говори по телефона: "Да се срещнем утре? Ще
пристигнеш със специален влак? Не мога. Имам снимки.
Кога ще се освободя? След седмица. Марчело, защо
мълчиш? Лошо ли ти е?" "Добре съм. Аз
умрях." - отговоря той след 3-минутна пауза.
Нощем на Марчело не му остава нищо друго, освен
да пръска възглавницата с нейния любим парфюм и
милостиво да се оставя на разигралото се въображение:
измъчените срещи и скъпи ласки на Катрин, я правели
още по-желана. Никога до този момент на Мастрояни
не му се е налагало да има връзка с подобна жена.
Неговите предишни любовници били до една темпераментни,
подобно на Фей Дънъуеъй, показвали явно своята чувственост.
С тайна, недостъпна за чужд поглед страстност, Катрин
запалила истински пожар в сърцето му.
В края на краищата, Мастрояни нямал сили да понесе
постоянните раздели, и безкрайните влакове, наел
квартира в Латинския квартал в Париж. По онова време
Флора вече е махнала с ръка на всичко и сама извикала
след него: "Надявам се да е до скоро!"
Сега Марчело бил значително по-близо до любимата
си, но срещите им не станали по-чести. Освен снимките,
пречка да се виждат се оказал и седемгодишният Кристиан,
когото Катрин отглеждала сама. Мастрояни обичал
искрено децата и много искал да общува с момчето,
купувал му игри, подаръци. Марчело изобщо не можел
да разбере защо Катрин толкова сдържано приема неговите
дарове и упорито не желае да го запознае със сина
си. Дори на шега в един разговор с Фелини, Мастрояни
споделил, че започва да се страхува, дали в гардероба
си Катрин не крие от всички полубезумен, ревнив
мъж.
Постепенно обаче многословните любовни признания
на Мастрояни и неговата пламенна страст направили
своето. Вечната затворница, старателно избягваща
увеселителните заведения и шумното общество, Катрин
изведнъж явно се развеселила, нейната знаменита
меланхолия се сменила с невиждано дотогава кокетство.
Все по-често започнали да виждат актрисата в ресторанти,
на приеми и дансинги.
...Актьорът Мишел Пиколи си спомня какъв фурор
са направили Деньов и Мастрояни на банкета по случай
излизането на втория им съвместен филм. В яркоосветената
зала на разкошния парижки ресторант Марчело церемонно
и демонстративно поканил Катрин на танц. Рядко зрелище
- танцуваща Деньов! И то как танцуваща! Оркестърът
изведнъж се объркал и музикантите засвирили един
през друг - вниманието им, а и на всички присъстващи
било приковано само върху тях двамата. "Стана
ни страшно неловко! Ние просто не знаехме накъде
да гледаме? - разказва Мишел Пиколи. Деньов в умопомрачителна
рокля от Ив Сен-Лоран с бяла тънка, необичайно дълга
цигара в ръка правела такива чувствени па, че на
всички мъже им спирало дишането. Затова пък Мастрояни
се усещал на върха на блаженството: неговата непристъпна
кралица сякаш без думи подтвърдила пред всички:
да, това е истината, той действително я завоюва.
Ще мине съвсем малко още време и Мастрояни страшно
ще се огорчи от забележката на София Лорен: италианската
дива я изрича след съвместен обед. Катрин Деньов
е толкова спокойна, равна и мълчалива, сякаш изобщо
не е влюбена. "Влюбена е! - оспорва Мастрояни
и съобщава на журналистите в своя обичаен шеговит
тон: Тя ми готви моето любимо блюдо - фасул. Представяте
ли си, тя и ФАСУЛ! Марчело, привикнал с обилната
домашна кухня, смятал това едва ли не за най-важното
доказателство за любовта й. Което е истина, истина
е: за Катрин, която до дъното на душата си ненавиждала
да готви, действително бил подвиг това, че усвоила
цели 34 рецепти за приготвяне на фасул!
От прекалена благодарност Мастрояни постоянно
искал да глези Катрин. От богатия си житейски опит
той знаел, че да се глези една жена, означава да
я затрупваш с подаръци. Сега обаче му се налагало
да се учи отново. Например, за разлика от повечето
му предишни любовници, тя никога нищо директно не
молила. Ако хареса някаква вещ, Катрин я хвалела
мимоходом, а щом я получела, пак за разлика от другите,
не показвала радостта си открито, а напротив, дълго
отказвала да я приеме, един вид, защо, трябваше
ли да харчиш за мене, толкова скъпо ти излизам...
Мастрояни всеки път неволно настръхвал от такива
думи, сякаш го заливал студен душ. Най-големият
подарък той й поднесъл по случай рождения й ден.
Това била разкошна вила в Ница. Недалеч от морето,
скътана в сянката на гъста зеленина, тя приличала
на детска играчка. Марчело мечтаел този дом да стане
люлка на любовта им. Катрин не могла да скрие искреното
си възхищение, но веднага развалила настроението
на Мастрояни с въпроса си, изпълнен с укор: "Защо
си похарчил толкова пари?" А когато се върнал
в Париж, Марчело открил в двора на къщата ответния
подарък на Катрин - новичък червен "ягуар".
За такъв той си бил мечтал винаги: автомобилите
били неговата слабост. Тогава му минала неприятната
мисъл, че този жест твърде много прилича на желание
да се разплати за вилата...
И все пак, в Ница те били щастливи, забравяйки
за всичко, те си принадлежали един на друг. Само
едно обстоятелство помрачавало любовната идилия:
Катрин не обичала гости, а на Марчело му били необходими
приятелите и шумните трапези. Веднъж той все пак
събрал многолюдна трапеза. Цялата вечер стопанката
седяла, без да отрони нито дума. На сутринта тя
била в онова настроение, от което Мастрояни най-много
се страхувал: не че Катрин изобщо не разговаряла
с него, но целият й облик излъчвал безразличие и
отчужденост. "Кажи ми какво толкова ти направих
вчера, в какво се провиних? Аз вдигнах за тебе 30
тоста, насилих своята бедна фантазия, за да ти направя
толкова изискани комплименти! И ето я наградата!..."
Марчело се мятал из къщи, изразявайки бурно, по-южняшки
обхваналото го недоумение и отчаяние, тропал с юмрук
по масата, скубел си косите, бил се в гърдите, викал
й на два езика - италиански и френски, я тя неподвижно,
подобно на статуя, седяла в гостната, нейното прекрасно
лице изразявало пълно безразличие. По-късно се откъснало
едно признание: "Аз трудно понасям шумните,
пийнали мъже. От тях мирише на агресия. Ненавиждам
тази миризма. Веднъж, в младосттта ми, ме изнасили
пиян и оттогава аз се страхувам от тях".
Катрин
страни не само от пияни, подобна реакция предизвиквали
в нея журналисти и фотографи. В някакъв момент в
клуба към тях се залепил нахален репортер с "невинния"
въпрос: "Кога най-накрая ще се оженят? Синьора
Мастрояни заявила в пресата, че е съгласна на даде
развод". Марчело завинаги запомнил погледа,
който Катрин хвърлила към вестникаря. Той разчел
този поглед като ръководство за действие.
...В отлично настроение, в предвкусване на близкото
щастие Мастрояни пристига в дома им в Ница. Червеният
ягуар на име Катрин леко се плъзга по живописния
път. Марчело си подсвирква весела италианска песничка,
намигайки си сам в панорамното огледало на колата.
В багажника подрънкват два кашона скъпо шампанско,
задната седалка е натъпкана с цветя, в джоба му
има пръстен с брилянт. Не е трудно да се досети
човек, че Мастрояни отива да й направи предложение.
Той вече е свил от основното шосе, когато изведнъж
срещу него се появява костелива старица, прегърнала
увита кукла, като истинско дете. От тази картина
сърцето на Мастрояни усетило нещо лошо, той суеверно
почукал по волана три пъти и бодро се усмихнал на
себе си в огледалото.
След половин час, той вече бил успял да каже на
Катрин думите, които се полагат да бъдат казани
в такива случаи, и в пълно недоумение наблюдавал
как вместо очаквания израз на щастие, върху лицето
й отначало се появил лек уплах, после страх, накрая
ужас сякаш той е дошъл не да й предложи ръката и
сърцето си, а да я нападне като онзи, пияният.
След още половин час Мастрояни изхвърлял един
след друг букетите в реката и през сълзи гледал,
как течението ги отнася. Катрин, без дори да доизслуша
всичко, отрязала: "Това е невъзможно",
седнала в колата си и заминала за Париж.
Мастрояни не изпитвал ни най-малко
желание да прави предложение на нито една от своите
предишни любовници. С актрисата Фей Данъуей той
се разделил именно поради това, че тя ултимативно
поискала да узаконят отношенията си. Той наивно
смятал, че Фей, привлякла го със своята гордост
и непокорност, ще съумее да престъпи през условността
на брака, но се излъгал. Катрин не е нищо друго
освен издевателство от страна на съдбата - той сам
се молел да го вземе за съпруг, а тя не искала.
Нейният отказ обаче само разпалил страстта на Марчело.
Когато след този отказ мъжът й се появил за първи
път при нея, синьора Мастрояни се надявала, че след
като е получил такова болезнено почукване по носа,
той най-накрая ще притихне до полата й. Уви, не
било така... Едва зализал раните си и успокоявайки
своето развълнувало се сърце, Мастрояни се хвърлил
към Париж при своята Катрин, нарушавайки контракти,
договори, проваляйки планирани снимки.
...И ето най-голямата сензация на есента на 1971
година: Катрин Деньов носи детето на Марчело Мастрояни!
Джулиета Мазина, едва чула новините, казва на Фелини:
"Със сигурност бедният Марчело е измислил последното
средство, за да завладее този непристъпен бастион
на френската независимост".
Действительно, Мастрояни просто излъчвал щастие.
Но връх на неговото блаженство било това, че щастие
излъчвала и Катрин. Той никога до този момент не
я бил виждал толкова радостна и толкова открита.
И не само той! Нейната родна сестра Силви Дорлеак
казала, че в подобно безметежно състояние на духа
за последен път е виждала Катрин, когато те като
момиченца си играели на булевард Марат.
Сега Деньов и Мастрояни всеки ден с удоволствие
бродели по детските магазини и купували всичко,
което привлече погледа им. Служителите на парижките
универсални магазини веднага се скупчвали да погледат
как знаменитата двойка избира терлички, камизолки,
дрънкалки, тапети и завеси за детската стая. Обикновено
Катрин с кимване посочвала това, което й харесвало,
а Марчело веднага казвал то да бъде записано на
сметката му.
Той не оставял Катрин нито за секунда, съпровождайки
я дори в лекарския кабинет. Бъдещият баща смущавал
докторите, изисквайки подробен отчет как се развива
бременността. На изхода на клиниката всеки ден ги
очаквала цяла армия журналисти и Мастрояни не можел
да се сдържи и да не сподели новините. Катрин стояла
до него и не продумвала, но се усмихвала приветливо.
На 28 май 1971 година на бял свят се появила Киара-Шарлота
Мастрояни. Неуморимият Марчело, който вече бил станал
на 50, по този случай организирал истински празник
по италиански: с няколко кашона шампанско черпел
на улицата всички желаещи: "Роди ми се дъщеря!"
- радостно викал той, така че целият квартал го
чувал. Защо именно Киара-Шарлота предизвикала този
взрив от бащински чувства? До смъртта на актьора
през декември 1996 година тя си останала негова
любимка. А Марчело все пак имал не само дъщеря от
законната си съпруга, но и n на брой други
деца - незаконни, и кой знае защо, все момиченца.
Той трудно си спомнял кой чие дете е и постоянно
бъркал имената. Причината за своята бащинска привързаност
към Киара той обяснил сам: "Аз обожавам майката
на това дете!"
Мастрояни обаче чувствал, че така и не е завоювал
Катрин. А по-важното е, че така и не е успял да
я разгадае. За него, възпитания в бедно (той е син
на дърводелец), но добропорядъчно италианско семейство,
женското "да" можело да прозвучи убедително
и имало стойност само под брачния венец. А Катрин
от самото начало упорито отстоявала своята независимост.
Той често си спомнял как веднъж й отишъл на гости
в един от най-скъпите райони на Париж. Над камината
имало многобройни дреболии, най-вече амулети и талисмани
срещу уроки и магии. С тях Катрин не се разделяла
откакто при автомобилна катастрофа трагично загинала
нейната любима сестра Франсоаз Дорлеак, също талантлива
актриса. 24-годишната Деньов мъчително преживявала
нейната смърт, дори много по-тежко от загубата на
майка си в детството си. "Аз бях болезнено
дете, смъртта на майка ми и после на любимата ми
сестра завинаги вселиха в мен опасението, че и аз
самата ще се разболея и умра. Аз се страхувам от
болката, а обратната страна на любовта е винаги
болка. И в крайна сметка - смърт" - признава
тя много по-късно. Марчело не знаел това... "Толкова
ли се страхуваш, че ще ти направят магия?"
- попитал той тогава. Тя както обикновено си замълчала.
Нейният син Кристиан отначало се държал плахо и
стегнато, както винаги му било скучно да се прави
на възпитано момче. Когато Катрин го пратила да
чете зададените му страници от някаква детска книжка,
Марчело със заговорническа гримаса, бързо произнесъл:
"Ох, бедничкия! Аз също не понясам да чета,
това е толкова досадно занимание. Веднага ми се
приспива. А на тебе?" Кристиан недоверчиво
гледал ту майка си, ту необичайния чичко. "Хайдо
по-добре да си поиграем, а?" - продължавал
странният гост, без да забелязва как се присвиват
и потъмняват очите на Катрин. "Не се опитвай
да се сближаваш с момчето - строго казала тя, после
ти ще изчезнеш, а ние ще страдаме".
Когато Мастрояни разказал за този случай на своя
приятел Фелини, той отбелязал: "Ако не искаш
да я загубиш, трябва по-бързо да се ожениш за нея".
Мастрояни се надявал, че сега когато вече се е появила
тяхната дъщеря, това ще стане възможно. Освен това,
след раждането Деньов се изменила много - станала
по-ласкава, по-мека и доверчива. Не без вътрешна
борба Марчело взел решение да преодолее мъжкото
си самолюбие и за втори път да предложи на Катрин
да се омъжи за него. Той предварително избрал една
случайна дата в календара и ето че този ден настъпил.
Двамата пътували към любимата си Ница, когато
Катрин шофирайки забелязала, че след тях има папараци
и изпаднала в неописуема ярост. Напразно Марчело
се опитвал да я успокои. Когато преследвачите се
приближили толкова близо, че разстоянието между
двете коли било минимално, Деньов изведнъж рязко
дала заден ход и смачкала предницата на преследвачите.
За щастие никой не пострадал, но Мастрояни бил не
само потресен от разигралата се сцена, но бил толкова
потиснат, дори сърцето го стегнало. На пристигналите
полицаи Катрин обяснила, че е готова да подаде иск
за вмешателство в личния й живот. Приближавайки
към Ница, Мастрояни прекрасно разбирал, че моментът
е най-неподходящият, но той вече нямал сили да се
спре и в скоропоговорка попитал дали тя е съгласна
да стане нагова жена...
Същата вечер за пореден път той позвънил на Флора,
оплаквал се най-вече от здравето си, че сърцето
го стяга... И едва в края на разговора прозвучала
фразата, която веднъж Флора вече била чувала: "Тя
ми отказа!"
След повторния отказ Мастрояни изпаднал в дълбоко
отчаяние. При това Катрин съвсем не го гонела, те
както преди продължавали да живеят заедно. Но той
повече не вярвал в нейната любов. Актьорът пропада
в тежко пиянство, и все по-често казва на приятелите
си, че иска да умре. Веднъж се напива до смърт на
една яхта в морето и Мишел Пиколи едвам го удържа
да не скочи в леденото море. Публикациите във вестниците
сравняват историята на техните отношения с нашумялята
в своето време любовна връзка на Деньов с режисьора
Роже Вадим, предричайки същия безнадежден изход.
А това също не подобрява настроението на Марчело.
...През 1961 година Катрин ражда син от Роже Вадим
и точно по същия начин отказва да се омъжи за него.
Въпреки че именно той, а не друг забелязва седемнадесетгодишната
девойка на дансинга, прави от нея жената, която
сега познава целия свят. По негова идея тя става
блондинка, той възпитава в нея вкус към сексапилни
дрехи и скъпи парфюми. Именно във филма на Вадим
"Порок и добродетел" тя се снима за първи
път в главна роля. Когато Деньов забременява от
него, 32-годишният режисьор благородно й предлага
ръката и сърцето си. И тя... Във всеки случай Роже
Вадим твърди, че тя се е съгласила. Те дори тръгват
за Таити, за да се оженят в екзотичната страна на
Гоген. По пътя се спират в един от ню-йоркските
хотели. Там звъни телефонът. Обажда се бившата жена
на Вадим Анет Стройберг. Тя му заявява, че ако той
посмее да се ожени, тя ще го лиши от родителски
права над дъщеря им. Дума по дума Катрин слуша целия
разговор и категорично заявява: "Аз не искам
да бъда причина за ничия болка". На 20 години
тя предпочита да остане сама, с детето на ръце.
За това Мастрояни научава случайно от някакво
списание и изведнъж си спомня, че веднъж неволно
е поставил Катрин в същото положение. В хотела,
където те се бяха настанили, изведнъж бе му позвънила
неговата Флора и също както някога жената на Роже
Вадим, го заплаши, че ако Марчело не се върне, ще
го лиши от право да се вижда с дъщеря им. Как трябва
да се е почувствала Катрин? Отново като виновница
за чужди страдания и разрушителка на семейно огнище?
Толкова ли е изненадващо тогава, че тя не иска да
създаде свое собствено, за да не се случи и с него
същото, когато някой се прицели в него? След тази
сцена Катрин произнася фраза, на която тогава Мастрояни
не придава особено значение: "Аз винаги съм
се страхувала и се страхувам от отношения, заплашващи
с усложнения, защото освен двамата на света има
още толкова свързани с всеки от тях хора. А това
неизбежно води до загуби и страдания".
На снимачната площадка на последния им съвместен
филм "Не пипай бялата жена" Мастрояни
и Деньов вече открито се карали. А когато Киара
навършва годинка, в спалнята на същата къща в Ница,
където неотдавна те били толкова щастливи, Катрин
казва: "Нашите отношения са изчерпани. Аз не
искам да продължавам повече този фарс. Всичко е
свършено." Без да каже повече нито дума, тя
си събира багажа и заминава за Париж. Този път завинаги.
Вярно е, че тя никога не е забранявала на Мастрояни
да се вижда с дъщеря си. Веднъж Катрин взела Киара
със себе си на снимки в Лос-Анджелис. Мастрояни,
който по това време бил в Бразилия, научил за това
и веднага се хвърлил да се срещне с дъщеря си. Те
дълго се разхождали с момиченцето по града, а след
това Марчело завел Киара на кино да види филм с
участието на Катрин Деньов. Много скоро момиченцето
помолило: "Татко, хайде да си тръгваме оттук,
жал ми е, че ти през цялото време плачеш."
След като Деньов и Мастрояни се разделят, животът
на всеки от тях се връща в своя коловоз - вярната
Флора приема отново Марчело, а Катрин все така самотна
отглежда двете си деца. Докато Киара била малка,
Мастрояни често тайничко отскачал до Париж. Стараейки
се за не го видят, той с часове изчаквал влаковете,
за дане изпусне момента, когато оттам ще излязат
майка и дъщеря, хванати за ръце, весело бъбрейки.
Той още веднъж искал да зърне жената, която отхвърлила
любовта му.
Още като деца сестрите Дорлеак играели
в аматьорски спектакли. Франсоаз, напускайки на 15-годишна
възраст гимназията, буквално нахлула в света на киното.
Добре се справяла както с комедийни, така и със сериозни
роли. Катрин искрено се радвала на успехите на сестра
си, но самата тя не мислила сериозно за артистична кариера.
"На петнадесет аз сама още не знаех какво искам.
Нямах нито ясна цел, нито особени наклонности. Аз мечтаех."
Баща й обаче имал друго мнение за Катрин: "С лице
като твоето, дъще, би било престъпление да не се снимаш".
Жак
Деми открива актрисата Катрин Деньов. "Аз сякаш се
намирах в пашкул, докато не срещнах Жак Деми. Той ме научи
на много неща - признава Катрин. – От всички свои
роли най-много обичам Женевиев".
По
невероятен начин се преплитат двата сюжета - един от екрана,
измислен от сценаристите и другият - самият живот. Любимият
на Женевиев заминава да служи в армията. И едва ли зрителят
се досеща, че тъгата на актрисата е не друго, а предчувствието
на самата Катрин. Нейната героиня очаква дете, също както
и Катрин; и тя като своята героиня разбира, че детето
ще се появи на бял свят извън брака. 
Казват,
че Марчело, в чиито жили течала пламенната кръв на южняка,
засипвал Катрин с невиждани по големина букети от рози.
Рим и Париж, Париж и Рим – безкрайни телефонни разговори,
след които следвали също толкова безкрайни пътувания и
премествания. Най-накрая Катрин и Марчело се установяват
в Париж. Жак Деми казвал: "Те са двойка без аналог
в историята на киното и биха могли да украсят всеки филм,
който може да се измисли". 
Благодарение
на своята финансова независимост тя може да си позволи
да се снима във филми, които й харесват. Сред нейните
режисьори са полякът Полански, испанецът Луис Бунюел,
французите Жак Деми, Клод Льолюш, Франсуа Трюфо,
итаианецът М. Ферери. Нейни партньори на снимачната
площадка са били Филип Ноаре, Марчело Мастрояни, Жерар
Депардьо, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Жан-Луи Трентинян,
Франко Неро, Мишел Морган, Даниел Дарьо, Мирей Дарк,
Анук Еме, Ани Жирардо.
