|
Ако Паисий можеше
да надникне в ежедневието на българите днес, със сигурност щеше
да изпита ужас, непознат и за онези робски години, и да възкликне,
ако не по този, то по не много по-различен начин.
Днес не един българин
е забелязал, че когато чете по-дълъг текст на български, но изписан
с латиница, много бързо се уморява. А съвсем друго е, когато чете
същите латински букви, но на английски език. Какво означава това
ли? Означава, че в колективната памет на българите между
кирилските букви и съответните звуци в българския език има трайни,
хилядолетни връзки, каквито връзки има и между латинските букви
и английската реч. И “споменът” за тях, унаследен от предците в
течение на много поколения, възниква за миг и като код в съзнанието
ни всеки път, когато четем или пишем нещо. Когато напишем буквата
“Б” например, веднага там "светва някаква лампичка" -
получава се сигнализация, връзка със съответния звук... и много
най-специални ефекти и последствия.
В същото време такава
връзка, сигнализация и всичко останало между латинските букви и
съответните български звукове няма... и едва ли някога ще има. И
какво се получава, когато четем или пишем български текст, но на
латиница? Най-кратко: няма сигнализация, но има информационен хаос
в колективната памет, на свой ред водещ до индивидуален срив в енергийните
системи. Срив, който може да причини (и причинява) тежки, психични
и физични страдания, разпространяващи се днес почти като епидемия
- най-вече чрез Интернет или чрез телесъобщенията по мобилните телефони.
Така че нека да е ясно: всеки българин, който пише или чете на български
с латиница, твърде много рискува своето здраве и своето бъдеще.
Той наврежда преди всичко на себе си, но наврежда и на хората, с
които общува. И това съвсем не е шега, а най-реална опасност, която
може да се превърне в съвсем истинска ТРАГЕДИЯ за голям брой хора.
Като прибавим тук
и обстоятелството, че освен виждащото се на повърхността, освен
тяхното директно предназначение, БУКВИТЕ действат и като
основни енергийни канали и носители на най-фината лъчиста
енергия между индивид и общество, между човек и природа! Като вземем
предвид всичко това, виждаме че въпросът за тях е много по-голям,
по-сложен и драматичен, отколкото това може да се стори някому...
и вече, като че ли, е стигнал "до кокал".
А оправданието,
че нямаме кирилизираща програма или нещо от този род, няма да ни
помогне в случая кой знае колко. Всичко е въпрос на осъзнаване,
на желание и усилия... А иначе няма нищо лошо в това да се пише
на латиница, но... на езика, за който е тя предназначена.
|