е-списание МАРГАРИТА/октомври'2004 :: Богородица изпрати отец Евсевий в Ерусалим

.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.

Богородица изпрати Отец Евсевий в Ерусалим
да се моли за спасението на нашите сестри в Либия

Една нощ през април 2004 година Дева Мария се явява в съня на отец Евсевий. От десет години той е игумен на Чипровския манастир, а преди това е служил в Роженския манастир.

   Сънува отецът как Божията Майка го отвежда до вход с 48 мраморни стъпала и влизат в църква пещера. Духовникът знае къде се намира - това е храмът "Успение Богородично" в Гетсимания, където Девата е издъхнала. Евсевий вижда смъртния й одър, но Света Богородица му показва десния ъгъл - там е Ерусалимската икона. "Ще дойдеш тук и ще се помолиш за осъдените в Либия българи! Те не са виновни, но само тук молитвата ти ще бъде чута" - казва Божията Майка.

   Евсевий се събужда облян в пот. За първи път той сънува своята духовна майка. Още преди да сложи расото, Евгени чете молитви за здраве по книгите на Дънов. Тогава насън Тя му казва: "Ако така се молиш от сърце, само сложи духовните одежди и ще можеш да лекуваш". Така и става.

   Този път обаче Божията Майка го праща в Израел!
   Отново и отново го спохожда нощем. В един от сънищата си отецът се вижда как чете молитви за спасение на медиците, а отстрани го наблюдават либийци с броеници в ръце. Щом свършва, му се покланят доземи и му казват: "Ето, така може!"

   Светата Дева отново го предупреждава - ако не отиде, все по-лошо ще става с нашите сестри.
На 6 април 2004 г. либийският съд обявява смъртната им присъда.

   Божият служител вдига телефона. Разговаря с Иван Желев, директора на Дирекция "Вероизповедания", който обаче не се ангажира с пътуването му до Израел.
   Архимандритът отива при митрополит Дометиан. "Имаш пълната ми подкрепа" - окуражава го видинският владика.
   Евсевий е уважаван от висшето духовенство, защото молитвите му, както Богородица му е предрекла, вдигат болни на крака.

   Хора от всички краища изпълват манастира в неделните дни. Архимандритът е познат и в софийските болници, където е правил чудеса с нелечимо болни. Пред силата му да изцелява се прекланя и една софийска лекарка. Научила преди време за свещеника от една санитарка в Монтана, тя се обръща към него с личен здравословен проблем. Три недели по празници ходи на молитвите на игумена и чудото става. През юли тя отново е в Чипровския манастир - довела е своя приятелка, която има нужда от помощ. Въпреки че отецът е угрижен, както ги предупреждава Мария, жената, която се грижи за малката манастирска църква "Свети Йоан Рилски", той не ги връща. Дори споделя с тях сънищата си и моли да запазят чутото.

   Минават седмици. Пътуването до Израел изглежда неосъществимо. А положението на българите в Либия се влошава. Месец след присъдата посещението при тях е забранено. В затвора "Джудейда" те са подложени на непрекъснат тормоз от другите затворници - замерят ги с камъни и остатъци от храна, ругаят ги и налитат да ги бият.

   Игуменът не спира да се моли за това Бог да му изпрати знак как да стигне до Ерусалим.
   На 5 септември пред вратите на манастира спира скъп автомобил. От него слизат софийската лекарка със сина си и двама негови приятели.
   "Чаках ви" - изненадващо казва игуменът. Говорят дълго, като стари приятели, които отдавна не са се виждали.
   Две седмици по-късно отец Евсевий е във Видин при митрополит Дометиан по повод посещението на премиера. Същата вечер Богородица му се явява отново и му казва: "Какво правиш тук? Бързо тръгвай!" Архимандритът се връща в Чипровската обител и набира номера на човека, вдъхнал надежда в душата му.
   "Точно се чудех как да Ви намеря. Всичко е уредено. На 26 септември летите за Израел" - казва лаконично гласът отсреща.

   Хората, които правят възможно пътуването на отец Евсевий до Израел, не искат да се говори за тях, но използват всяка възможност да организират пътуването на свещеника по най-добрия начин. Ангажирани са зам. министър Гергана Грънчарова, посолството ни в Израел. Митрополит Дометиан пише официално писмо. На 26 септември в лилави одежди и с букет здравец в ръка игуменът се качва на борда на Боинга на "България ер", на път за Тел Авив.
   В Израел каца посред нощ. Посреща го посланикът ни Людмил Спасов с насълзени очи - преди Спасов е бил посланик при Кадафи.
   На отеца е осигурено спане, кола, шофьор на име Йосиф. Навсякъде го придружава консулът ни в Израел Райна Дормишкова. Посолството ни го включва в тържествата на църковния празник Кръстовден с участието на гръцкото духовенство. Посещава и Витлеем.
   На 29 септември заедно с консула ни тръгват за свещеното място - храма "Успение Богородично". Спират ги патрули: "Имате ли оръжие?"
   — Ето го — показва своя кръст отецът. Охраната се усмихва и ги пускат.

По обяд архимандрит Евсевий е пред портите на църквата - същите, каквито ги е видял в съня си. Минава точно през 48 широки мраморни стъпала, стига до смъртния одър на Пресветата Дева, завива надясно и вижда огромната чудотворна икона на Мадоната - същата която беше в България през 2000 година.
   Отец Евсевий изважда на масичката кръст, требник, снимка на осъдените български сестри и палестинеца Ашраф. Потъва в молитви - Богородичния канон, молитвата на св. Николай и още, и още... Минават часове, охраната иска да го изведе, консулът обаче се намесва и убеждава пазачите да чакат. В стаята си после игуменът прави и водосвет. На 30 септември е в България. Щастлив е: "Свърших всичко, както Богородица искаше".

   Изважда джиесем и непокътната стодоларова банкнота и ги връща на християните, помогнали му да осъществи мисията си. Отец Евсевий е безсребреник - така се нарича духовник, който иска да лекува и не взима нищо за делата си.

Манастирската църква "Св. Йоан Рилски"

Пред журналистите, дошли при него в манастира "Свети Йоан Рилски", казва: "Всичко ще бъде наред с медиците ни в Либия. Вече можете да го напишете. Бог ще подреди нещата. Те вече се променят с всеки час. А държавниците ни ще имат сила отгоре. Не трябва да се упрекват управляващите, че се стигна дотук. те са направили каквото е по силите им, но трябваше Божия намеса - казва игуменът, а синият му поглед изключва и най-малка доза съмнение. Според отеца това, което пречи на България, е неверието в Бог. "Но сега мнозина ще се обърнат и страната ни ще пребъде" - пророчески казва отец Евсевий.

Г. Сагова
Материалът е от в-к "24 часа", 18.10.2004 (със съкращения)

   В една приписка на видния чипровец Петър Богдан от 1649 година се съобщава, че някогашният манастир край разрушеното село Клисура, наричан Чипровски, бил построен още преди 700 години. Така научаваме, че манастирът е бил съграден още през Х век. В летописа му има отбелязани шест пожара. Първият е през 1404г. по време на въстанието на Константин и Фружин, защото в манастира се укривал Константин.
   Чипровското въстание през 1688 г. донесло още едно разрушение, а богатата манастирска библиотека с много славянски книги и ценни икони била унищожена. Съграден отново, манастирът поддържа връзки с руски манастири. Руският император Павел през 1802 г. дарява Чипровския манастир с богато украсено евангелие.
   През 1806 г. манастирът отново е изпепелен от Юсуф паша. През 1818 г. обаче е съграден, но след десет години отново е изгорен. На следващата година манастирът пак възкръсва. Тогава е изградена и днешната църквица. През 1837 г. пламъците отново поглъщат всичко и пак започва градеж.
   През 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю преминали Стара планина и стигнали до Чипровци. След люта битка с турците в района на манастира четниците се оттеглили в Сърбия. Но турците нахлули в манастирската обител, ограбили я, а игумена и монасите съсекли. Това се повтаря години по-късно, в дните на Септемврийското въстание през 1923 г., когато игумен на манастира бил Йоасаф със светското име Иван Манев.
   Сега манастирската църква е малка сграда, зидана с камък и покрита с плочи, с един купол. Някои от иконите са рисувани от копривщенския иконописец Христо Енчев. Звънарницата е самостоятелна каменна кула в манастирския двор. Манастирски сгради са двукатни, с чардаци и дървени арки.