| |
| |
|
Символите
на планетите
|
Представени
са основните астрологични символи на планетите. Практически нашата
планета не играе никаква роля в астрологията, макар че си има собствен
символ. Някои от тези символи са съвсем разбираеми, други са нехарактерни.
От древността небесният свод за магове, астролози,
алхимици и философи е не просто пространство с далечни звезди, а сфера,
пълна с тайни знаци за човека на земята. Макрокосмичните процеси за
астролога са източник на идеи за земните съдби. В същото време алхимикът
се стреми да открие земните изображения на планетните сили под формата
на метали, които в определени от астролога моменти ще се превърнат
в нещо по-възвишено и благородно - във философски камък, в злато.
Затова не е случайно, че символите на планети и метали са еднакви. |
| |
|
|
ЗЕМЯ
С кръг и кръст (и двата знака са от христианската символика)
започнали да обозначават Земята от края на 16 век, когато тя
била призната за планета. |
|
|
СЛЪНЦЕ
Символът на слънчевия диск се свързва с египетски йероглиф.
С този знак алхимиците означавали злато и неделя (от латинското
dies Solis - "ден на Слънцето"), която римляните посвещавали
на Слънцето. |
|
|
ЛУНА
Изображението на Луната произхожда от египетски йероглиф.
За средневековните алхимици и астролози това било символ на
среброто и понеделник (от латинското dies Lunae - "ден
на Луната"). |
|
|
ВЕНЕРА
Така римляните наричали втората
планета след Слънцето, в чест на своята богиня на любовта и
красотата. Първоначалният символ (напречната линия била добавена
по-късно, за да няма символът езически вид) изобразявал, както
се предполага огледало или мънисто. С този знак алхимиците означавали
мед (нали някога огледалата изработвали от мед). От дните на
седмицата знакът означавал петък (в латинския dies Veneris
- "ден на Венера"; английското Friday идва от Фриг или Фрейн,
норвежския еквивалент на Венера). Знакът също така се използва
и в ботаниката и зоологията за означаване на женския индивид
(или жена) и като такъв е бил въведен от шведския биолог Карл
Линей в средата на 18 век. |
|
|
МАРС
Заради червеникавия оттенък,
който римляните сметнали, че прилича на кръв, най-близката до
Земята планета била наречена в чест на техния бог на войната.
Символът на планетата представлява щит и копие на Марс. Това
е също така символ на вторник (английската дума Tuesday идва
от името на тевтонския бог Тиу, когото отъждествявали с Марс;
в латинския dies Martis - "ден на Марс"). Знакът съответства
също така на желязото, металът, който в най-голяма степен се
асоциира с Марс. От средата на 18 век с този символ в биологията
обозначават мъжкия индивид. |
|
|
МЕРКУРИЙ
Гърците наричали тази планета
Хермес, в чест на своя бог на търговията, покровителя на пастирите
и пътниците; с това име назовавали и посланика на боговете.
В Рим го наричали Меркурий. Симвоът на планетата представлява
кадуцей, "тоягата на посланика", с двете змии, обвити около
него. Алхимиците понякога използвали този знак за да обозначат
живака и срядата (в латинския dies Mercurii - "ден на
Меркурий"). В биологията с този символ обозначават всеки хермафродитен
организъм, например дъждовния червей, който има както мъжки,
така и женски репродуктивни органи. |
|
|
УРАН
Това е седмата планета, открита през 1781 година от английския
астролог Уилям Хершел, наречена в чест на гръцкия бог на небето,
съпруга на Гея (богинята на Земята). Символът означава "планета
Хершел". Знакът напомня две "Н" - първата буква от английското
изписване на името на Хершел. |
|
|
ЮПИТЕР
Символ на най-голямата планета,
наречена в чест на главния бог в римската митология, произхожда
от гръцката буква зет (Z). Напречната линия, която прави знака
сходен с кръст, била добавена в началото на 15 век, за да направи
знака христиански. С този знак обозначавали цинка и деня от
седмицата - четвъртък (английското Thursday произхожда от "ден
на Тор", както превели от латински dies Jovis - "ден
на Юпитер"). Както Юпитер, така и Тор били богове на гръмотевиците;
имало време, когато този ден наричали Thundersady - "ден на
гръмотевиците"). В биологията с този символ се обозначава многогодишно
растение. |
|
|
САТУРН
За древните гърци Сатурн бил най-отдалечената планета. Гръцкият
философ Аристотел я нарекъл Хронос в чест на митологичния владетел
на титаните и син на Уран. А римляните нарекли планетата Сатурн,
името на бога на посевите и покровител на земеделието, който
в тяхната митология бил еквивалентен на бог Хронос. Изобразявали
Сатурн със сърп или коса (в знака ясно се вижда сърпа). Той
бил също така и символ на съботата (английското Saturday произхожда
от dies Saturni, деня, който римляните посвещавали на
Сатурн). За алхимиците той бил символ на оловото. |
|
|
ПЛУТОН
Символът на деветата и най-далечна
планета има двойно значение: като монограм, състоящ се от първите
две букви на планетата, наречена в чест на римския бог на подземното
царство, и като инициалите на американския астроном Персивал
Ловел, който се опитвал да докаже съществуването на тази планета
и в чиято обсерватория тя била открита на 18 февруари 1930 година.
Ловел нарекъл своята неизвестна планета "планетата Х", и сега
така наричат всички още неоткрити планети на Слънчевата система.
|
|
|
НЕПТУН
Тризъбецът представлява символ
на римския владетел на водите, в чиято чест и била наречена
осмата планета. Тя била открита от двама немски астрономи Йохан
Хале и Хенрих Арест през 1846 година. Друг символ, представляващ
монограм от L и V, бил създаден от френските астрономи, за да
отбележат по този начин Урбен Леверьо, изчислил теоретично съществуването
и месторазположението на планетата, където тя и била открита.
|
|
|
|
