Това
е един от най-старите зеленчуци, които човекът познава. В една от
първите известни на човечеството кулинарни книги са записани препоръките
на знаменития древноримски гастроном Апиций*
за употребата на краставицата.
Родена в Индокитай, където краставици са отглеждани
още преди 3 хиляди години, тя е твърде популярна и в Китай и Япония,
където съществуват няколко стотици нейни разновидности с най-различни
размери - от съвсем миниатюрни до полуметрови гиганти. Краставиците
са били добре познати и на древните египтяни, за което свидетелстват
фрески в храмовете. Вероятно гърците и римляните са ги пренесли в
Европа, откъдето е почнало тяхното пътешествие и по другите континенти.
У нас краставицата се отглежда от векове.
В книгата на Гинес също е записан рекорд, свързан с краставицата
- отгледаната в Унгария най-дълга краставица от китайски сорт - 1,83
м с тегло над 6 кг.е. |
За
разлика от повечето зеленчуци, краставиците се предпочитат още преди
да стигнат "зряла" възраст. Ценени не само заради вкусовите
си качества, но и заради целебните си свойства, в средните векове
краставиците станали толкова популярни и разпространени в Европа,
че ги употребявали във всички слоеве на обществото.
Макар че основното им съдържание е 95% вода, те
притежават чудесен вкус и диетични качества. Богати са на минерални
соли, сяра, магнезий, фосфор, калций, натрий, както и редица ферменти.
Пресните краставици спомагат за отделянето на излишната вода от
организма, често пъти ги препоръчват при отоци в последните месеци
на бременността.
Краставиците са нискокалоричен зеленчук и това
ги прави привлекателни не само за вечно борещите се с излишното
си тегло суетни красавици, но са препоръчвани на хората в напреднала
възраст и болните с нарушена обмяна на веществата.
Като лекарствено средство краставицата днес, за
съжаление, е почти забравена. В миналото е използвана за борба с
възпаленията и повишената температура, особено при децата. Препоръчвали
я при заболявания на белите дробове, бъбреците, при кожни проблеми.
През XVIII век семената на краставицата били описвани
като едни от "четирите най-студени семена" и използвани
за охлаждане на организма и борба с глистите.
И до днес краставиците се препоръчват при артрит
и подагра. Във Франция печени краставици се използват за нормализиране
на функциите на черния дроб и при стомашно-чревни разстройства и
инфекции.
"Всички знаят, че Луната властва над нея, макар
че за прохладата, която тя носи, може да се каже само едно - ако
този плод бе само с градус по-студен, той би станал отрова. Затова
е толкова добър за горещ стомах и горещ черен дроб..." - така
е написал за краставицата английският доктор и астролог от XVII
век Николас Кулпепер**
Краставицата отдавна се използва и като козметично
средство за свежа кожа, за отстраняване на бръчки и петна. За да
се получи краставичен сок, краставиците, нарязани на тънки колелца
се оставят за 2 часа в съд, а след това се изстискват през чиста
марля. Тампони с краставичен сок се използват при екзема за намаляване
на болката и възпалението при измръзване и ухапване от насекоми,
за успокояване на болката в очите. Смесен с равни части розова вода
и глицерин, сокът от краставица успокоява
кожата при слънчево изгаряне и обриви.
Краставична вода се приготвя, като се кипне нарязана
на кубчета краставица в 1 л вода за 15 мин. След като изстине, се
изстисква и прецежда през марля. Тази вода е идеално почистващо
и тонизиращо средство за мазна кожа.
Едва ли някой от нас може да си представи лятото
без този зеленчук. Какво е лятната трапеза без таратор? И нашенската
салата без краставици? А зимният таратор, който от много време вече
наричаме салата "Снежанка"? Или хрупкавите мариновани
корнишони, затворени в малки и по-големи стъклени буркани? Дори
без да са откъснати от собствената градина, но приготвени с любов
и настроение, те и през зимата ни напомнят за щедрото лято - отминалото
и следващото.
|