.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. реклама .:. книга за гости .:. контакти .:.
 
     
 
   Това е един от най-старите зеленчуци, които човекът познава. В една от първите известни на човечеството кулинарни книги са записани препоръките на знаменития древноримски гастроном Апиций* за употребата на краставицата.
   Родена в Индокитай, където краставици са отглеждани още преди 3 хиляди години, тя е твърде популярна и в Китай и Япония, където съществуват няколко стотици нейни разновидности с най-различни размери - от съвсем миниатюрни до полуметрови гиганти. Краставиците са били добре познати и на древните египтяни, за което свидетелстват фрески в храмовете. Вероятно гърците и римляните са ги пренесли в Европа, откъдето е почнало тяхното пътешествие и по другите континенти. У нас краставицата се отглежда от векове.
   В книгата на Гинес също е записан рекорд, свързан с краставицата - отгледаната в Унгария най-дълга краставица от китайски сорт - 1,83 м с тегло над 6 кг.е.

   За разлика от повечето зеленчуци, краставиците се предпочитат още преди да стигнат "зряла" възраст. Ценени не само заради вкусовите си качества, но и заради целебните си свойства, в средните векове краставиците станали толкова популярни и разпространени в Европа, че ги употребявали във всички слоеве на обществото.
   Макар че основното им съдържание е 95% вода, те притежават чудесен вкус и диетични качества. Богати са на минерални соли, сяра, магнезий, фосфор, калций, натрий, както и редица ферменти. Пресните краставици спомагат за отделянето на излишната вода от организма, често пъти ги препоръчват при отоци в последните месеци на бременността.
   Краставиците са нискокалоричен зеленчук и това ги прави привлекателни не само за вечно борещите се с излишното си тегло суетни красавици, но са препоръчвани на хората в напреднала възраст и болните с нарушена обмяна на веществата.
   Като лекарствено средство краставицата днес, за съжаление, е почти забравена. В миналото е използвана за борба с възпаленията и повишената температура, особено при децата. Препоръчвали я при заболявания на белите дробове, бъбреците, при кожни проблеми.
   През XVIII век семената на краставицата били описвани като едни от "четирите най-студени семена" и използвани за охлаждане на организма и борба с глистите.
   И до днес краставиците се препоръчват при артрит и подагра. Във Франция печени краставици се използват за нормализиране на функциите на черния дроб и при стомашно-чревни разстройства и инфекции.

  "Всички знаят, че Луната властва над нея, макар че за прохладата, която тя носи, може да се каже само едно - ако този плод бе само с градус по-студен, той би станал отрова. Затова е толкова добър за горещ стомах и горещ черен дроб..." - така е написал за краставицата английският доктор и астролог от XVII век Николас Кулпепер**
   Краставицата отдавна се използва и като козметично средство за свежа кожа, за отстраняване на бръчки и петна. За да се получи краставичен сок, краставиците, нарязани на тънки колелца се оставят за 2 часа в съд, а след това се изстискват през чиста марля. Тампони с краставичен сок се използват при екзема за намаляване на болката и възпалението при измръзване и ухапване от насекоми, за успокояване на болката в очите. Смесен с равни части розова вода и глицерин, сокът от краставица успокоява кожата при слънчево изгаряне и обриви.

   Краставична вода се приготвя, като се кипне нарязана на кубчета краставица в 1 л вода за 15 мин. След като изстине, се изстисква и прецежда през марля. Тази вода е идеално почистващо и тонизиращо средство за мазна кожа.

   Едва ли някой от нас може да си представи лятото без този зеленчук. Какво е лятната трапеза без таратор? И нашенската салата без краставици? А зимният таратор, който от много време вече наричаме салата "Снежанка"? Или хрупкавите мариновани корнишони, затворени в малки и по-големи стъклени буркани? Дори без да са откъснати от собствената градина, но приготвени с любов и настроение, те и през зимата ни напомнят за щедрото лято - отминалото и следващото.


* Апиций, "За готварското изкуство" (VII, 13, 1-8)
АПИЦИЙ - известен римский чревоугодник от времето на император Тиберий. Пропилявайки голяма част от своето състояние, се самоубива от страх, че няма да може повече да живее на "подобаващо" ниво. На негово име са наречени различни блюда. До нас е достигнала известната римска готварска книга в 10 части "De re coquinaria", написана около ІІІ-ІV в. сл.Хр. и приписвана на Апиций.
**Николай КУЛПЕПЕР, "Пълен справочник на билките" (XVII в.)
Откривайки, че медицинските системи на лечение по онова време са крайно неудовлетворителни, д-р Николай Кулпепер обърнал внимание на растенията и открил начини да ги използва за лечение, което го направило знаменит. Според него всяко растение е подвластно на планета или светило, а всяка болест се контролира от конфигурацията на звездите.
 
 
© списание «маргарита», 2001-2004