.:. margaritta.dir.bg .:. хороскоп .:. архив .:. контакти .:.
  
     
 

   Родината й е североизточен Китай, а не Армения, както бихме си помислили заради латинското й наименование - Armeniaca vulgaris. И досега в Средна Азия, Дагестан, североизточен Китай се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на височина 4000 м. Като културен вид в Китай се отглежда от 3000 години, откъдето тръгва разпространението й през Персия, Армения, Мала Азия, едва през І век стига до Европа. Но дълго време расте само в манастирските и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от Апенинския поруостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка, Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка и това наименование кайсията носи и досега.
   Кайсията била използвана като символ на женските гениталии, също както прасковата и другите костилкови плодове. В средновековна Франция "abricot" бил жаргон за вулвата.

   У нас кайсията се превръща в овощна култура след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна), Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и др.

   Понякога се използва и наименованието "зарзала", което идва от персийското "зард-алю", и означава жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия" е взаимствано от турския език.

   Кайсиевото дърво е топлолюбиво, с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години. Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу матовозелени, цветовете - бели или розови. Плодът е месест, с костилка, чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна бразда разделя плода на две, костилката му е сплесната. Цветът на зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести. Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август.

По някои статистически данни жителите на планинската област Каракорум в Пакистан живеят средно 10 години по-дълго от европейците. Това се обяснява с факта, че те консумират много кайсии, в които се съдържа укрепващият имунната система каротин (провитамин А), който се образува благодарение на високата концентрация на растителни пигменти, натрупващи се в кожицата и меката част на зрелия плод.

КАЙСИЯТА ТОВА Е:
ниацин (витамин В3), необходим за еластичност на мускулите;
фолиева киселина (В9), важна за процеса на кръвообразуването и растежа на клетките;
пантотенова киселина (В5), необходима за бодрост, изгаряне на мазнините, за красива коса;
витамин С, без който не може имунната система;
Съдържащият се 2500 МЕ каротин само в 3 кайсии, представлява половината от дневната нужда на човека от витамин А. Каротинът защитава от вредното въздействие на свободните радикали, затова именно койсията е толкова полезна за пушачите. Според последни изследвания една правилно проведена "каротинова диета" може да снижи чувствително риска от расови заболявания на белите дробове, стомаха, хранопровода и пикочния мехур.
калий, необходим за работат на сърдечния мускул;
желязо и мед, които заедно с фолиевата киселина правят от кайсията идеалния плод за хората, страдащи от анемия;
магнезий, благодарение на който кайсиите бързо и за дълго понижават повишеното кръвно налягане;
Освен това, магнезият в съчетание с фосфора е полезен на организма при активна умствена работа, затова койсиите повишават умствената работоспособност и подобряват паметта.

   Не бива да се отминава и факта, че бета-каротинът и витамин С, съдържащи се в кайсиите, са натурални антиканцерогени и антиоксиданти, които помагат на организма срещу рака, неутрализират окислителните процеси, превръщащи нормалните клетки в ракови.

С други думи, кайсията забавя процесите на стареене на организма,
                       стимулира сърдечната дейност и укрепва сърдечния мускул,
                       стимулира образуването на клетки и подобрява състава на кръвта,
                       помага при проблеми на гърлото и носа, при астма.

Кайсията е прекрасен плод, много полезен, но не се препоръчва на бременните жени, поради голямото си съдържание на мед, и на хора, предразположени към стомашни разстройства, а така също и на диабетици, поради високото си съдържание на захар.
Плодовете не бива да се консумират на гладно, както и след трудносмилаема храна. Пиенето на студена вода след като сме яли кайсии, предизвиква разстройство. Плодовете е се препоръчват и на хора с язва и остър гастрит.

Не се препоръчват кайсии и при хора с повишена функция на щитовидната жлеза и при чернодробни заболявания, тъй като провитамин А, съдържащ се в кайсиите в голямо количество, при посочените заболявания не се усвоява от организма. В този случаи на тези болни се предписва чист витамин А.
10-те най-големи производители
на кайсии в света
(в хил. тона)
1
Турция
 538
2
Иран
 243
3
Пакистан
 190
4
Франция
 186
5
Испания
 150
6
Италия
 142
7
САЩ
 118
8
Мароко
 115
9
Китай
 99
10
ЮАР
 63
  Общо в света: 2 700

Няма безполезни части в кайсиевото дърво. Човекът винаги е проявявал повишен интерес и към кайсиевата дървесина, отличаваща се със значителна плътност: 1 куб. м тежи 650 кг. Външната обвивка на ствола не е дебела и в разрез дървесината има нежно розов оттенък с многобройни тъмни ивици и линии с характерна рисунка.

   Плътната дървесина на кайсиевото дърво се обработва добре във всички посоки, което позволява изработването на изделия с най-сложен профил. След изсъхване тя почти не се изкривява и не се пропуква. По много механични показатели тя не отстъпва на дъбовата.

  Народът ни традиционно е използвал дървесината на кайсиевото дърво, наред с тази на черешата, при изработването на популярни музикални инструменти - кавали и гайдуници - късата дървена тръба с 8 клапи, на която свири с пръсти гайдарят, както и типичните за ромското население зурни.
2 РЕЦЕПТИ ЗА ДОМАШНО СЛАДКО ОТ КАЙСИИ
За сладко се използват добре обагрени плодове, леко недозрели.
1



Едри кайсии се измиват, разрязват на две и почистват от костилките. Бланшират се 3-5 минути в гореща вода (80-85 °С) или 1 минута във вряща, охлаждат се със студена вода, изцеждат се добре и се заливат със захарен сироп (приготвен от 1,1-1,3 кг захар и 1,5-2 чаши вода) и се оставят за 2-3 часа.
Варят се на слаб огън на 2-3 пъти по 5-7 минути, с почивки от 7-8 часа. Преди последното варене се добавя 200 г захар и лъжичка лимонтузу.
2



И още една рецепта: 1кг кайсии, 1 кг захар, 2/3 чаша вода.
Изчистени от костилките кайсии се пускат в горещ сироп и се кипват 3-5 минути, оставят се за 2 часа, а след това се варят на няколко пъти, докато спре да се отделя пяна. При последното варене се добавя лъжичка лимонтузу. Сладкото се охлажда и готово се разсипва в чисти, сухи бурканчета.

-------------
© списание «маргарита», 2001-2004
e-mail: margaritta@abv.bg