|
 |
Родината й е североизточен Китай, а не Армения,
както бихме си помислили заради латинското й наименование - Armeniaca
vulgaris. И досега в Средна Азия, Дагестан, североизточен
Китай се среща дива кайсия. В Хималаите тя расте дори на височина
4000 м. Като културен вид в Китай се отглежда от 3000 години, откъдето
тръгва разпространението й през Персия, Армения, Мала Азия,
едва през І век стига до Европа. Но дълго време расте само в манастирските
и княжески градини. Едва през Х век кайсията се разпространява от
Апенинския поруостров в Германия и Франция, а по-късно и в Америка,
Африка и Австралия. Гърците я наричали арменска ябълка и това наименование
кайсията носи и досега.
Кайсията била използвана като символ на женските
гениталии, също както прасковата и другите костилкови плодове. В средновековна
Франция "abricot" бил жаргон за вулвата.
У нас кайсията се превръща в овощна култура
след Освобождението. Най-популярни сортове са Силистренска (компотна),
Кишиневска ранна, Унгарска, Роксана и др.
Понякога се използва и наименованието "зарзала",
което идва от персийското "зард-алю", и означава
жълта слива. Зарзалите обаче са по-дребни и малко по-кисели
от облагородените кайсии. Общоприетото у нас наименование "кайсия"
е взаимствано от турския език.
|
 |
Кайсиевото дърво е топлолюбиво,
с мощни корени, достига до височина над 8 метра, живее 40-60 години.
Листата му са елипсовидни - лъскави, отгоре тъмнозелени, а отдолу
матовозелени, цветовете - бели или розови. Плодът е месест, с костилка,
чиято ядка хората използват отдавна като заместител на бадема. Характерна
бразда разделя плода на две, костилката му е сплесната. Цветът на
зрялата кайсия е от бледожълт до оранжев, някои сортове са мъхести.
Първите кайсии зреят през юни, а късните - през август. |
По някои статистически данни жителите на планинската област Каракорум
в Пакистан живеят средно 10 години по-дълго от европейците. Това се
обяснява с факта, че те консумират много кайсии, в които се съдържа
укрепващият имунната система каротин (провитамин А), който
се образува благодарение на високата концентрация на растителни пигменти,
натрупващи се в кожицата и меката част на зрелия плод. |
|
КАЙСИЯТА ТОВА Е: 
|
 |
|
ниацин
(витамин В3), необходим за еластичност на мускулите; |
|
фолиева
киселина (В9), важна за процеса на кръвообразуването и растежа
на клетките; |
|
пантотенова
киселина (В5), необходима за бодрост, изгаряне на мазнините,
за красива коса; |
|
витамин
С, без който не може имунната система; |
 |
Съдържащият
се 2500 МЕ каротин само в 3 кайсии, представлява половината
от дневната нужда на човека от витамин А. Каротинът защитава
от вредното въздействие на свободните радикали, затова именно
койсията е толкова полезна за пушачите. Според последни изследвания
една правилно проведена "каротинова диета" може да
снижи чувствително риска от расови заболявания на белите дробове,
стомаха, хранопровода и пикочния мехур. |
|
калий,
необходим за работат на сърдечния мускул; |
|
желязо
и мед, които заедно с фолиевата киселина правят от кайсията
идеалния плод за хората, страдащи от анемия; |
 |
магнезий,
благодарение на който кайсиите бързо и за дълго понижават повишеното
кръвно налягане;
Освен това, магнезият в съчетание с фосфора е полезен
на организма при активна умствена работа, затова койсиите повишават
умствената работоспособност и подобряват паметта. |
Не бива да се отминава и факта, че бета-каротинът
и витамин С, съдържащи се в кайсиите, са натурални антиканцерогени
и антиоксиданти, които помагат на организма срещу рака,
неутрализират окислителните процеси, превръщащи нормалните клетки
в ракови. |

С други думи, кайсията забавя процесите на стареене на организма,
стимулира
сърдечната дейност и укрепва сърдечния мускул,
стимулира
образуването на клетки и подобрява състава на кръвта,
помага
при проблеми на гърлото и носа, при астма.
Кайсията
е прекрасен плод, много полезен, но не се препоръчва на бременните
жени, поради голямото си съдържание на мед, и на хора, предразположени
към стомашни разстройства, а така също и на диабетици, поради високото
си съдържание на захар.
Плодовете не бива да се консумират на гладно, както и след трудносмилаема
храна. Пиенето на студена вода след като сме яли кайсии, предизвиква
разстройство. Плодовете е се препоръчват и на хора с язва и остър
гастрит.
Не се препоръчват кайсии и при хора с повишена функция на щитовидната
жлеза и при чернодробни заболявания, тъй като провитамин А, съдържащ
се в кайсиите в голямо количество, при посочените заболявания не се
усвоява от организма. В този случаи на тези болни се предписва чист
витамин А.
|
10-те
най-големи производители
на кайсии в света
(в хил. тона)
|
1
|
Турция
|
538 |
2
|
Иран
|
243 |
3
|
Пакистан
|
190 |
4
|
Франция
|
186 |
5
|
Испания
|
150 |
6
|
Италия
|
142 |
7
|
САЩ
|
118 |
8
|
Мароко
|
115
|
9
|
Китай
|
99 |
10
|
ЮАР
|
63 |
|
Общо
в света: |
2
700 |
Няма безполезни части в кайсиевото дърво. Човекът винаги
е проявявал повишен интерес и към кайсиевата дървесина, отличаваща
се със значителна плътност: 1 куб. м тежи 650 кг. Външната
обвивка на ствола не е дебела и в разрез дървесината има нежно розов
оттенък с многобройни тъмни ивици и линии с характерна рисунка.
Плътната дървесина на кайсиевото дърво се обработва
добре във всички посоки, което позволява изработването на изделия
с най-сложен профил. След изсъхване тя почти не се изкривява и не
се пропуква. По много механични показатели тя не отстъпва на дъбовата.
Народът ни традиционно е използвал дървесината на кайсиевото
дърво, наред с тази на черешата, при изработването на популярни музикални инструменти - кавали и гайдуници - късата дървена тръба с 8 клапи, на която свири с пръсти гайдарят,
както и типичните за ромското население зурни. |
|
2
РЕЦЕПТИ
ЗА ДОМАШНО СЛАДКО ОТ КАЙСИИ
За
сладко се използват добре обагрени плодове, леко недозрели.
|
Едри кайсии
се измиват, разрязват на две и почистват от костилките. Бланшират
се 3-5 минути в гореща вода (80-85 °С) или 1 минута във вряща,
охлаждат се със студена вода, изцеждат се добре и се заливат
със захарен сироп (приготвен от 1,1-1,3 кг захар и 1,5-2 чаши
вода) и се оставят за 2-3 часа.
Варят се на слаб огън на 2-3 пъти по 5-7 минути, с почивки от
7-8 часа. Преди последното варене се добавя 200 г захар и лъжичка
лимонтузу.
|
|
И още
една рецепта: 1кг кайсии, 1 кг захар, 2/3 чаша вода.
Изчистени
от костилките кайсии се пускат в горещ сироп и се кипват 3-5
минути, оставят се за 2 часа, а след това се варят на няколко
пъти, докато спре да се отделя пяна. При последното варене
се добавя лъжичка лимонтузу. Сладкото се охлажда и готово
се разсипва в чисти, сухи бурканчета.
|
|
|
-------------
|