| :: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив :: | ||
| брой 1(31), 2004 |
|
|
||
|
АСТРОЛОГИЯ
+ ХОМЕОПАТИЯ = ЧУДЕСА
|
||
|
Николай
Радев - Алдебаран
|
||
|
||
|
||
| Когато Бог поиска да разкрие на човек някоя тайна, Той най-често му праща изпитание. Случва се изпитанието да е тежко, но в един момент и почти винаги става така, че то лека-полека започва да му разчиства пътя напред и умело да го насочва към бъдещето. Сигурно и затова народът така добре го е казал: "Всяко зло, за добро!" В моя случай злото беше една не съвсем лека контузия, а доброто - дошлата тук като спасителка и всеизвестна вече хомеопатия. Не е зле човек да знае повече неща, но съвсем друго е на свой гръб да ги изпита. Тогава той постепенно, но и безвъзвратно се сраства някакси с тях. 
Казват, че хомеопатията действа на принципа на подобието… И толкова...
А с какво и как по-специално… рядко някой се наема да каже. Защо?
Може би защото все още е твърде рано да бъде казано и после разбрано
от повече хора. Може би. Нали вече е достатъчно ясно: в хомеопатичния
препарат не остава и една молекула от действащото вещество… и въпреки
това, той действа. Дори нещо повече: той действа най-силно, тъкмо
когато разреждането е най-голямо... Трудно е да бъде проумяно от представителите
на господстващото днес "наукообразно" мислене, нали? Но
така или иначе изводът си остава: във веществото се съдържа и още
нещо, неуловимо за лабораторните уреди и тестове, нещо като дух. Та
тъкмо този "дух", запазващ се, дори и когато веществото
напълно изчезне, е самият Лечител.Да кажем, застанали сме пред нещо яркочервено. Гледаме ние в червеното… и неусетно погледът ни започва да става все по-войнствен, а в главите ни, една след друга започват да напират напрегнати и все някакви "червени" мисли, понятия и настроения. Бик, кръв, нож, копие, сила, страст, желание, танц, секс, мускули, бой, желязо, зъби, машина, кола, газ, огън, пламък, пушка, бомба, гръм, тряс… и така нататък... А ако в този момент стане тъй, че и бик се загледа в червеното, едва ли би се разминало без неговата атака. Защо, кое кара нас и бика да реагираме по толкова сходен начин, въпреки, че не се вижда да има кой знае колко общо сред възникналите тук асоциации? Оказва се обаче, общо има и то е в излъчваното, във вибрациите. Затова усещанията и реакциите ни, заедно с тези на бика, ще са сходни - те се подчиняват на ЗАКОНА ЗА ПОДОБИЕТО. Същият, на който се подчинява и хомеопатията, и астрологията, и върху чиято основа се гради и функционира СВЕТЪТ. Да, хомеопатичният препарат може да ни моделира по същия или по подобен начин, както когато гледаме в червено, натискаме газта или държим в ръцете си копие. Или: когато ни оказва влияние определена планета. Или пък - когато сме подложени на ред други директни въздействия. Заради това той може би е най-чистият, удобен и ефикасен вибрационен регулатор в системата човек, измислен досега. Идеално средство за противодействие не само на болести, но и на всякакви състояния, предизвикващи сътресения, и влияния, включително - и планетарни. Той е не само лекарство за болни, но и енергиен коректор за здрави.…Той моделира съдби! Вероятно не всичко е в неговите възможности. Той едва ли може да направи нещо там, където преди това няма заложено нищо… Най-доброто, което може да направи, е да "отключи" заложеното и да помогне за неговото естествено развитие, за да може човек максимално да се доближи до най-силното и най-хубавото… от самия себе си. Някои сравняват времето с река и сигурно имат основание, защото то също тече. Нито един миг не е като следващият. Времето тече и непрекъснато променя своите енергийни характеристики. Сутрин те са едни, на обед - други, вечер - трети…в пълнолуние, новолуние, през деня и през нощта, през различните природни и индивидуални цикли и фази - промяната е непрекъсната. Така че и общият, и специфичният енергиен фон, в които всички ние сме постоянно "потопени", непрекъснато търпят промени, а заедно с тях се променяме и ние. Оттук идва и познатото: "времето е в нас и ние сме във времето!" Но в реката на времето има едни най-специални места. Едно от тях, например, са първите няколко часа от деня, които аз наричам ЧАСОВЕ НА МЛАДОСТТА. Или: това е времевият отрязък, заключен в първата 1/6 част от изгрева до залеза на слънцето, средно 2 часа, през зимата той е по-малък, а през лятото - по-голям. Та тези часове имат точно енергийно съответствие на първите 7 години от живота на всеки човек. А всеизвестна е сентенцията: "изпуснати са първите 7 години, нищо не може да се направи!" Тук се има предвид, че през тези начални години човек е необикновено пластичен - и като физика, и като психика, и като енергийни структури - и от него може да бъде изваяно всичко, при това - запазващо се за цял живот. Но по същия начин може да се каже и така: изваяното през първата 1/6 част на деня се запазва през всичките 24 часа на деня и на нощта - полученият тогава енергиен отпечатък определя какви ще сме ние през останалото време. В "часовете на младостта" организмът и психиката на всеки човек са млади, растящи и максимално пластични, та от онова, което правим (или не правим), от онова което редовно вграждаме тогава, зависи ще запазим ли младостта и жизнеността на своето тяло, на своя ум, на жлезите, страстите и емоциите си… или няма да ги запазим. Направеното в тези часове, както през никое друго време, е в състояние да крепи и поддържа имунната система и да ни предпазва в аванс от всевъзможни беди. Органи и системи, които получават в тези часове максимална и естествена активизация са черен дроб и лимфна система, дихателна и двигателни системи, мозъчна дейност. И точно тогава най-голяма помощ може да принесе хомеопатията, защото приетото сега хомеопатично средство, проявява най-дълготраен и определящ ефект. За болния, то ще е съобразно с неговата болест, а за здравия човек - с неговото състояние след ставане от сън. Ако тогава у него има отпадналост, съненост и различни други характерни симптоми на сутрешна неразположеност, то трябва да е в точно съответствие (подобие) с тях. И ако е съчетано и с половинчасова сутрешна физическа зарядка, гарантира предстоящи дни и нощи, пълни с живот и ефективност във всичко и навсякъде, а човек придобива перманентното усещане че "прелива" от енергия и нов ентусиазъм. А освен другото, тогава става излишна и всякаква козметика. Само че… за целта се изискват две малки неща: да забрави за сутрешното кафе и да мине на СУТРЕШНА ХОМЕОПАТИЯ. Всяко нещо има своето начало. Началото е старт от някаква изходна позиция и проявите му са като на излитаща в пространството стрела. Целият полет на стрелата и нейната крайна цел зависят преди всичко от първоначалния миг - от прицела и от опъването на тетивата. А излети ли веднъж стрелата, няма как да й влияем повече, тя вече е неуправляема за нас. Така е и с всичко останало.  Почти
цялата наша способност да влияем на нещата в живота е заключена в
тяхното започване. Каквото и да започнем, вложеното в началото е водещо,
от него зависи и крайната цел. А човешкият живот е низ от непрекъснати
начала, едни от тях съзнателни, но повечето несъзнателни. Несъзнателните
са свързани преди всичко с биологичните и природни процеси, ритми
и цикли - в нас и околното пространство - и имат отношение преди всичко
към нашето здраве, към общото ни енергийно състояние… И ето какво
става: ако в момента на точния "старт" на един или друг
биологичен (природен) цикъл (процес) - а за откриването му безпогрешно
помага астрологията - се добави и точно премерено хомеопатично средство,
енергийното въздействие не се ограничава вече в рамките на обикновеното,
а оставя своя траен енергиен отпечатък (ефект) за целия цикъл, колкото
и дълъг да е той. В заключение: Съюзени, хомеопатията и астрологията могат да вършат много, понякога - и невъзможното! Имах вече щастието да разбера от опит това. Опитайте и вие и няма да съжалявате! Още повече и поради факта, че тук няма какъвто и да е риск. |
||
|
©
списание «маргарита», 2001-2004
|
||
|
e-mail:
margaritta@abv.bg
|