 Пахира Pachira aquatica (Bombacaceae) Родината й е Южна Америка. Това е сравнително ново растение за нашите ширини и почти не се среща в книгите и енциклопедиите за стайни растения. Благодарение на своите декоративни свойства обаче, то може да бъде истинско украшение на интериора и в дома, и в офиса. Все пак трябва да се има предвид, че пахирата не е растение за маломерно жилище, а за просторни помещения. Може да се срещне и с други имена - дърво на съдбата, щастлива съдба, диво какаово дърво, гвинейски кестен, Money Tree. |
|||
Растението има характерно
удебеляване в долната част на стъблото, чийто размери и състояние
в известна степен зависят от условията на отглеждане. Вътре в удебелената
част има кухина, в която се натрупва вода - растението използва при
нужда запасите от влага, затова пахирата може да изтърпи пресушаване
на почвата, но много лошо понася излишното поливане.
Заради специфичния строеж на стъблото, наричат пахирата и бутилково дърво. Растението има сложноперести, кожести листа с тъмно зелен цвят. В стайни условия цъфти рядко. Цветовете са бели, изключително оригинални и огромни - до 35 см, събрани в едро съцветие. След цъфтежа образува плодове с овална форма и кафяво-зелен цвят, чиито  семена
стават и за ядене. Пахирата може да се отглежда като единично растение, но трябва да се има предвид, че едва след няколко години се разклонява и образува странични стъбла. В магазините често може да се срещне пахира с няколко преплетени ствола. Като правило това са скъпи растения, тъй като отглеждането им изисква много усилия и дълго време, за да се формира такава форма - няколко млади здрави растения постепенно се преплитат и това не става за една година. СЪВЕТИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕТО Температура: Умерена или топла, през зимата оптималната е около 14-15°C, минимум 10°C. Светлина: Ярка разсеяна светлина, с известно количество преки слънчеви лъчи, понася и лека полусянка. Пахирата расте добре на източен или западен прозорец. Ако е на южен прозорец, изисква засенчване в най-горещите обедни часове. Поливане: През пролетта и лятото - умерено, горният слой почва трябва да засъхне до следващото поливане. През зимата се полива по-рядко, колкото да не пресъхне почвата изцяло. При недостиг на влага, листата на пахирата губят тургора си и увисват. При излишно поливане стъблото може да загние. Водата за поливане трябва да е мека и топла. Добро решение е да се използва преварена вода, тъй като водопроводната може много бързо да направи грозни петна върху листата. Подхранване: През периода от април до август - веднъж на 3-4 седмици се подхранва с тор за стайни растения в обичайните дози, предписани от производителя. Влажност на въздуха: Пахирата не понася сухия въздух в помещенията, реагира добре на редовното пръскане с пулверизатор. Пресаждане: В млада възраст пахирата се пресажда всяка година, възрастните растения - на 2-3 години. Използва се недълбок съд, но достатъчно широк, тъй като корените на пахирата не са дълбоки и в дълбока саксия растението боледува и расте лошо. Използва се в равни количества градинска пръст, едър речен пясък и торф, малко счупена керемида и парченце въглен. За по-възрастните растения се намалява количеството на пясъка, почвата за тях трябва да е по-плътна. Задължително е саксията да има добър дренаж от дребни камъчета или керамзит. Ако не искаме да стане прекалено висока, пахирата може смело да се подреже - най-добре е това да стане в ранна пролет.  Размножаване:
Чрез семена рано през пролетта или от клонче през август. При
размножаване със семена, те трябва да са пресни, тъй като тогава кълняемостта
им е по-добра; почвата се нуждае от подгряване до температура 25-27°C.
Семената се поставят в широк плосък съд, почти не се засипват с почва
и се пръскат с топла вода. Съдът се покрива със стъкло или полиетиленов
плик, като периодично се проветрява и се избърсват образувалите се
капки вода. Семената покълват за около 3 седмици. ПРОБЛЕМИ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО  Омекване
и почерняване на стъблото се появява при излишно поливане, особено
в студено време, през есента и зимата.Краищата на листата изсъхват и покафеняват - причината може да е прекалено сухият въздух, студено течение при проветряване или недостатъчно поливане. Листата се завиват, стават меки и с кафяви краища - причината вероятно е прекалено ниска температура в помещението или голяма разлика между дневната и нощна температура - през деня - прекалено топло, през нощта - много студено. При недостатъчна светлина, ако пахирата е разположена далеч от прозореца, стъблотго й се изтегля и "бутилковото" удебеляване почти изчезва. Светли сухи петна върху листата - прекалено интензивно осветяване или слънчево изгаряне. Пахирата се нуждае от засенчване и предпазване от обедните преки слънчеви лъчи през лятото. Вредителите, които най-често нападат пахирата, това са червен акар, особено, когато в помещението въздухът е прекалено сух и горещ и щитовидни въшки. |
|||
©
списание «маргарита», 2001-2005