|
Лазаровден
|
|
Празникът се отбелязва в последната събота преди Страстната
седмица. Народът ни смята, че Лазар заповядва
на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране,
отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят
и така установява ред и поставя граница между световете.
Лазаровден
е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата,
които след като лазаруват, придобиват нов социален статут - могат
публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват
ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова
събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него -
лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода
към моминството, с любовта и задомяването. |
Лазарски песни
|
Лаленце
се люлее
на зелена ливада.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му - звездици,
лицето му - трендафил.
Как си кротко играло,
така си кротко заспало.
Майка му го будеше:
-- Стани, стани, детенце,
да си видиш лазарки,
как играят и пеят --
шити поли развяват,
жълти чехли потропват. |
|
Ой,
Лазаре, Лазаре,
тука са ни казали,
че има мома и момък:
я момата годете,
я момъка женете,
доде е вино червено
и тая бистра ракия!
Радувай се, радувай!
Радувай се, домакине!
Колко шума по гората,
толко здраве на таз къща.
Чорбаджийска и болярска! |
|
|
|
Връбница, Цветница
|
Празникът е любим на мнозина.
Имен ден празнуват не само Цветан и Цветана, но и всички, които носят
имена на цветя, храсти, дървета. Затова може би народът ни го възприема
като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането
на живота в природата.
С цветя и върбови клонки се ходи на празничната служба
в църква. Млади невести с малки деца се причестяват. Всеки взема осветено
върбово клонче и го отнася у дома си за здраве.
В библейската символика цветята са знак за преходност,
но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.
След Цветница започва Страстната
седмица -- дните на Христовите страдания преди Възкресението. |
|
|
|