Наричат Гарсия сексимвол на жената-интелектуалка и го сравняват с Кларк Гейбъл за неговата страстна, обаятелна външност. Анди бил роден заедно със сиамски брат-близнак, който не бил по-голям от юмрук. Хирургическата намеса лишила Анди от едноутробен брат. Сега единствено белегът на рамото му напомня за него.

Истинското му име е Андреас Артуро Гарсия Менендес. Роден в Хавана на 12 април 1956 година в семейството на Рене Гарсия, преуспяващ адвокат. Майка му Амели е учителка по английски език. Той е на пет години, когато властта на острова поема Фидел Кастро, но семейството му не приема промените и революцията и през 1961 година емигрира в Маями. Баща му е принуден да започне бизнес почти от нула, търгувайки с козметични продукти.

Анди от ранно детство усвоява, че е много трудно на всеки, който по произход е латиноамериканец, да се избави от етикета на второкачествен човек. В горните класове Анди активно спортува и мечтае за спортна кариера, но сериозно заболяване (хепатит) го кара да напусне баскетбола и след училище той опитва силите си в малък театър във Флорида.

"Сложи в ред зъбите си, промени прическата си, освободи се от акцента си и тогава, може и да станеш годен за нещо" - Анди добре запомня думите на продуцента, когато на 21 година пристига в Лос Анджелис, за да е по-близо до Холивуд, за да стане звезда. Играе в независими театрални трупи, от време на време се появява в епизодични роли по телевизията. И през цялото време работи.

Едва след година той има възможност да изиграе първата си роля. Когато упорито търси роля в бюрото, го посрещат с учудване: "Какво искате, ние търсим човек за ролята на мексиканец." "Аз съм актьор, мога да стана мексиканец."

Седем години той прекарва в Холивуд , хващайки се за всякаква що-годе интересна работа в киното.

След малката роля на мексиканеца, идват и други, по-значителни.

На пръв поглед с неговата привлекателна външност на красавец кубинец с фини черти, кадифени, топли очи и изящна пластика би трябвало да играе само роли на страстни любовници, но Гарсия дебютира в киното едва след пет години, през 1983 година.

За първи път обаче му обръщат внимание едва след участието му във филма на Ешби "Осем милиона начина да умреш" (1986), където неговият герой, подъл търговец на наркотици след поредица злодеяния умира от куршума на Джеф Бриджес. И цялото следващо десетилетие актьорът участва най-вече в криминални филми - или в ролята на престъпник, или на полицай, при това всички изиграни от него представители на закона като правило се отличават с честност и развито чувство за дълг.

1987 година става преломна. В "Недосегаемите" той трябвало да играе гангстер, но талантът и добрият случай го правят защитник на доброто - заедно с Шон о'Конори и Кевин Костнър. Истинско признание му донася ролята на полицая във филма "Черният дъжд".

Френсис Копола, режисьорът на "Кръстникът" не бил виждал тези филми. Но още първата проба го убедила, че на това момче може да довери не само ролята, но и дъщеря си. 17-годишната София Копола играе девойката, която по сценария се влюбва в героя на Анди Гарсия. "Тя е много талантлива" - дипломатично се изразява Гарсия за София, която след излизането на филма попада под огъня на критиката.

В какво се крие тайната на неговия успех? "Трябва да се работи— обяснява Гарсия.— Толкова е просто!"
Неговата увереност в себе си и упоритост му помагат да се изкатери на самия връх.

С филма на Копола "Кръстникът - 3", изиграл в него ролята на племенника на дон Корлеоне, стремящ се към власт и готов за жестока борба, през 1990 година настъпва звездният час на Гарсия. Той е номиниран за Оскар за поддържаща роля. Копола, забелязвяйки поразителното сходство на Гарсия с Ал Пачино, казва за новия изпълнител: "Той е не само красив, но и фин актьор, в неговата игра има ирационално и емоционално начало. И публиката го обича."

Въпреки че подобен признат успех в кариерата на Анди Гарсия не се е повторил, той все пак записва няколко интересни разнопланови роли във филми през 90-те години - "Герой" (Hero, 1992), "Когато един мъж обича една жена" (When A Man Loves A Woman, 1994) и съвременния вариант на гангстерски филм "Things To Do In Denver When You're Dead", 1995.

Гарсия, заел вече стабилно положение в Холивуд, все още се усеща откъснат от родината си и от кубинската култура. Ненапразно неговият първи режисьорски опит е документалният филм "Качао... Няма друг такъв ритъм" (Cachao: Like His Rhythm There Is No Other, 1993) — за кубинския музикант Качао Лопес, създателят на мамбото.

Американското поданство на Гарсия не намалява ни най-малко привързаността му към Куба. "Аз съм кубинец - казва Анди Гарсия, - или по-точно, аз съм кубино-американец и се гордея с това. Имам преимуществата, които ми дават две велики култури, имам и любовта на двете.Трагедията на изгнаника е изгнанието. Ние не просто емигрирахме. Ние дойдохме като политически емигранти. Изгнанникът е завинаги лишен от онова, което най-много обича - страната, в която е роден."

Днес Анди Гарсия живее в двуетажен дом близо до Лос Анджелис. Червеното дърво на прозорците и пищната зеленина в градината му дават усещането, че е в родината си и на въпроса къде живее Анди винаги отговаря: "В Куба" - островът, на който той вече не живее 43 години.

От 1982 година Анди е женен за Мариви Лоридо Гарсия (Maria Victoria Lorido Garcia, също потомка на кубински емигранти. Признава, че за неговия успех принос има стабилният му семеен живот с Мариви - "моето вдъхновение през трудните времена, когато работех като келнер и никога не съм мислил, че ще мога да направя голям пробив". Той признава факта, че й е направил предложение още в същата нощ, когато се срещат за първи път в един бар в Маями.

   "Това беше любов от пръв поглед - казва той простичко - Това беше химия - нейният аромат, това как изглеждаше, всичко. Тя веднага каза "да" на моето предложение, но ние не се оженихме в онази нощ..." Щастливата двойка възпитава три дъщери - Доминика, Даниела, Александра и дългоочаквания син Андреас-Антонио.

Гарсия е много дискретен и никога не обсъжда личния си живот, а за кариерата си казва, че е изградена върху "сполучлив избор на добри сценарии".

Гарсия вече никога няма да се върне в страната, в която се е родил. Както много други кубинци, той отказва да живее в държавата, управлявана от Фидел Кастро. Негов роден дом е станал Маями, където той често се среща с приятелите си, с които си спомнят щастливите дни преди революцията.

На 22 Международен кинофестивал в Маями (Miami International Film Festival) Анди пристига със своя последен филм “Модилиани”(Modigliani), в който играе главната роля. По време на представянето той казва, че догодина ще се върне с проекта, над който работи дълго време. И без да се впуска в подробности, всички знаят, че вече 16 години Гарсия работи над филма "Изгубеният град" (The Lost City). Световната премиера на филма се очаква през септември 2005. В този филм се разказва за Хавана от края на 50-те години, за периода в навечерието на кубинската революция, когато Кастро застава начело на държавата и за трима братя, които били принудени да участват в революцията. Филмът е пред завършване.

Анди Гарсия е един от най-талантливите и многопластови актьори, а сега вече е и режисьор. Освен това се е представял и като продуцент, композитор и музикант.

По снимачните площадки в Холивуд Гарсия е известен като деликатен партньор, който при това умее да покаже собствената си индивидуалност, дори когато негови партньори са М. Дъглас, Р. Гиър, Ш. Конори, К. Костнър.