Опитайте меда не само отгоре, но и от дъното на буркана. Няма да го развалите, ако бръкнете с чиста суха лъжица. Бръкнете с чиста лъжица в буркана с мед. Извадете я като я въртите. Истинският мед се "навива" на лъжицата, докато разреденият се стича. Консистенцията на истинския мед е фина, нежна. Ако капнете мед и го разтриете между пръстите си, той лесно попива в кожата, което не може да се каже за подправения. При фалшифицирания мед структурата е груба, при разтриване е възможно дори да останат бучици. Пуснете хапка хляб в меда и след 8-10 минути я извадете. В качествения мед хлябът ще се втвърди. Ако обаче се е отпуснал и размекнал, значи медът не е натурален или съдържа захарен сироп. Често пъти към недозрелия мед се добавя захарен сироп, за да се постигне необходимата сладост. Вземете лист нискокачествена хартия, която добре попива влагата и капнете върху нея мед. Ако той се разтече по хартията, образувайки влажни петна или дори се просмуче през нея - това е фалшив мед. Сложете в чаша малко мед, залейте го с гореща вода, разбъркайте го и го охладете. След това капнете в чашата няколко капки йод. Ако разтворът посинее, значи в меда е било добавено нишесте, за да се постигне желаната гъстота. Ако в 5-10%-ен воден разтвор на мед се добави малко сребърен нитрат (AgNO3) и на дъното се появи бяла утайка - в меда е добавена захар. Вземете нагорещена тел - най-добре от неръждавейка и я пуснете в меда. Ако на нея увисне леплива маса - пред вас е фалшификат, представян за мед. Ако телта остане чиста - медът е натурален, т.е. пълноценен. Разтворете мед във вода (1:2). Разтворът на фалшифицирания мед ще бъде мътен, преливайки в различни цветове, а след известно време ще се появи утайка. Всичко това е поради добавяне на различни вещества - нишесте, брашно, дори тебешир. Капнете в утайката няколко капки оцет. Ако шупне и започне да се пени, можете да сте сигурни, че този мед е преди всичко продукт на човешка намеса.

Какъв мед да изберем?

Сортовете мед, които ни предлагат българските пчелари са толкова много и разнообразни, както е разнообразна нашата природа и ако се купува мед за лечение, е необходима качествена консултация с апитерапевт.
С профилактична цел се подбират сортове мед, богати с микроелементи и витамини като балкански, манов, полски.
Липов: с отлично качество, светложълт, лесно кристализира, има характерен аромат.
Използва се при заболявания на дихателните пътища, включително и за инхалации. Влияе благоприятно на стомашно-чревния тракт, на бъбреците. От една липа пчелите могат да съберат около 40 кг мед.

Акациев: Също се смята за един от най-добрите. Прозрачен, светъл, по-течен, със слаб аромат на акация. Кристализира бавно (съдържа до 40% фруктоза). Препоръчва си при заболявания на сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, при женски възпалителни заболявания, използва се включително местно, заради бактерицидните си свойства. Смята се, че е най-добрият сорт пчелен мед за малки деца, въпреки че в последно време лекарските мнения относно употребата на мед при децата са противоречиви.

Полифлорен - полски: Светлокехлибарен цвят, с нежен аромат и вкус. Има прекрасни лечебни качества.

Монофлорен ливаден - от детелина: безцветен, почти прозрачен, слабият му аромат предизвиква съмнения, че това е натурален продукт, но се използва ефективно в гинекологията и диетичното хранене.

Слънчогледов: Има наситен, почти кафяв цвят, с характерен аромат и лека горчивина. Използва се в сладкарството. Притежава всички лечебни свойства.

Кестенов: с цвят на черен чай, с характерен тръпчив вкус, притежава стимулиращ ефект, затова често го наричат мъжки мед, повишава потенцията.

Както всяко лекарство и медът трябва да се употребява по определени ПРАВИЛА:
Дори и най-добрият мед може да предизвика обрив или стомашни проблеми.
• Ако киселинността на стомаха е нормална, мед може да се взема по всяко време, но не се препоръчва това да е веднага след храна.
• Ако киселинността е понижена, медът се взема 10-15 мин. преди хранене с чаша хладка вода.
• Ако киселинността на стомаха е повишена - час-два след хранене, след което се изпива чаша топла вода. Не се препоръчва употребата на мед на гладно. Мед, разбъркан в чаша горещ чай, вече не е лекарство, а просто натурален подсладител.

Какво не бива да забравяме?

Ако сме купили мед в по-голямо количество, много е възможно той да е тенекия. Медът обаче не бива да се съхранява в метални съдове, заради киселините, съдържащи се в него. Те могат да предизвикат окисляване, а това да доведе до увеличаване съдържанието на тежки метали и до намаляване на полезните вещества в меда. Такъв мед може да предизвика неприятни усещания в стомаха и дори до доведе до отравяне.

Медът се съхранява в стъклени, глинени, порцеланови, керамични и дървени съдове на тъмно, прохладно и сухо място, където няма странични миризми. Той мигновено попива миризмата на риба, сирене, кисело зеле. Така че помислете дали да оставите бурканите с мед в мазето до зимнината. В хладилника е прекалено влажно за него. Преките слънчеви лъчи са пагубни за меда. След 48 часа непрекъснато слънчево облъчване, ферментите в пчелния мед се разрушават и то най-вече става дума за инхибин - ферментът с противомикробно действие. При температура над 150° животворният балсам става просто въглехидратна смес.

Най-подходящите съдове за съхранение на мед са тези от тъмно стъкло. Ако меда се държи в дървен съд от борова дървесина, той впива аромата на смолата, в дъбова бъчвичка - потъмнява. По-подходяща дървесина е липовата или брезовата.
В пластмасов съд медът може да се съхранява не повече от седмица.
Забранено е да се държи пчелен мед в цинкови или медни съдове. Медът влиза в химическа реакция с цинка и медта и се напълва с отровни соли.

Идеалното място за съхранение на мед, разбира се са восъчните пити. Там той може да се съхранява векове.

И още един последен съвет: ако искате да втечните кристализиралия мед, поставете го на водна баня, т.е. в друг по-голям съд с топла вода, която подменяйте по-често, но не го нагрявайте над 60° - това е горната граница, над която структурата на меда се разпада, променя се цветът, изчезва ароматът, витамин С се разрушава наполовина и този втечнен мед вече е изгубил много голяма част от своите лечебни свойства.