|
Още нещо за часовите зони и лятното време |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Америка дава на света часовите зони. До 1860 година повечето американски градове имат свое местно време. Това създава големи трудности на железниците, които трябва да сверяват разписанието в около 300 точки с различно локално време. През 1883 година САЩ се разделят на 4 часови зони. Година по-късно Международната конференция за земните меридиани прилага същия принцип на зониране за целия свят. 24-те меридиана са центрове на зоните. Политическите граници обаче се оказват желязна бариера дори за земните меридиани. Някои държави не признават часовите зони, а други ги прилагат тенденциозно. За първи път идеята за промяна на часовото време предлага Бенджамин Франклин през 1784 година в своето есе "Размисли за спестяването", но до началото на ХХ век никой не й объща сериозно внимание. През 1907 година английският строител Уйлям Вилет, разхождайки се в едно пролетно утро, обръща внимание, че капаците на прозорците са плътно затворени, въпреки че слънцето вече светело с пълна сила. Вилет, ранобудният рационализатор, веднага пише памфлет "Безполезната загуба на дневна светлина". Обществеността реагира много бурно и през 1916 година британският парламент приема акт за въвеждане на лятно часово време. Ползата от това нововъведение била очевидна и други страни последвали примера на англичаните. По време на Първата световна война недостигът на ресурси заставя да бъдат разгледани сериозно всички варианти за съкращаване на разходите за осветление. Първи преминават към лятно часово време Германия и Австрия (30 април 1916 година). Другите европейски страни (Белгия, Дания, Франция, Италия, Португалия и др.) незабавно последват примера. Англичаните правят това 3 седмици по-късно на 21 май, а САЩ - едва през март 1918 година със закона за стандартизация на времето. Мярката обаче се оказала толкова непопулярна, че още през 1919 година американският президент наложил вето. Някои щати и големи градове обаче продължили два пъти в годината да местят стрелките на часовниците. Необходимостта да се икономисва енергия по време на Втората световна война принудила президента Рузвелт да смени времето за цялата година (от 2 февруари 1942 до 30 септември 1945). От 1945 до 1966 година не съществува Федерален закон, регулиращ преминаването към лятно часово време. През 1966 година президентът Линдън Джонсън подписва такъв закон, но още през 1972 година законът е променен ( във връзка с нефтеното ембарго, наложено от арабските страни). През 1986 година Рейгън променя още веднъж закона, който действа и днес. В бившия Съветски Съюз за първи път се преминава към лятно часово време през 1981 година. Понеже датите - 1 април и 1 октомври, се разминавали с приетите в Европа, бъркотията била пълна, докато преходът не бил синхронизиран с Европейския съюз. У нас преминаването към лятно часово време става за първи път през 1979г. с решение на Министерски съвет. В момента въвеждането на лятното часово време е съгласно ПМС 94/13 март 1997 г. Според някои разчети преминаването към лятно часово време икономисва само 1% електроенергия. При това на следващия ден след като хората не си доспят 1 час, броят на автомобилните катастрофи нараства с 8%. Днес много хора предлагат отмяна на лятното време. Ако и вие мислите така, можете да подпишете съответната петиция на http://www.standardtime.com. Среща се и една друга идея. В деня, в който преминаваме към лятното часово време, да преместваме стрелките на часовниците не с 1 час напред, а с 23 часа назад. От гледна точка на икономията на енергия, това ще доведе до същите резултати, но по този начин ще получим един допълнителен почивен ден. А когато дойде време да се върнат стрелките към астрономическото време, да ги преместим отново с 23 часа напред, но да направим това в неделя, и тогава веднага ще насдтъпи понеделник вечер, т.е. работната седмица ще продължи само 4 дни. И тази есен на 30 октомври 2005 г. преместихме стрелките на часовниците си с 1 час назад, връщайки се към астрономическото време. Това означаваше 1 час повече сън. Дали се пренастроихме успешно? Времето за приспособяване е различно за всеки човек, като процесът трае от една седмица до 14 дни. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В Европа лятното време започва и свършва
в 1 часа според Гринуич. То започва в последната неделя на март и
свършва в последната неделя на октомври. Всички часови зони в Европа сменят времето си в един и същ момент. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
©
списание «маргарита», 2001-2005