е-списание МАРГАРИТА/ брой 6(51)/2006 :: Едно толкова голямо семейство

Едно толкова голямо семейство

  Какво е общото между красивата коледна звезда, причудливите бодливи храстчета с яркочервени цветчета, познати ни като Исусов венец, зелените свещници на млечка триръба, обикновената горска млечка и сибирския сняг от бабината градина? Външно те изобщо не си приличат. Трудно е да се предположи дори, че принадлежат към един и същи род Еуфорбия (Euphorbiaceae). В рода им има растения, които приличат на палма, други са обикновени бурени, някои са бодливи кактуси или сукулентни. Но както и да изглеждат тези растения, ако се наранят, отделят бял млечен сок и по това главно се отличават от кактусите и останалите сукулентни растения.

  В млечния сок се съдържат протеини, захар, етерични масла, каучук, смоли, понякога нишесте и др. Човекът използва млечките от древността, преди всичко като лекарствени растения. Плиний Старши в своята "Естествена история" споменава нумидийския цар Ююб ІІ, чийто владения били част от днешен Алжир. Именно неговият лридворен лекар Еуфорб лекувал много болести с млечка, която растяла в Атласките планини. Изсушен сок от растението се ценял високо и се експортирал от нумидийскиото пристанище Магадор като слабително средство.
   В някои африкански и източноазиатски страни млечките се използват и сега като противоотрова при ухапване от змии, при циреи, сифилис. Еуфорбинът, обаче, който се съдържа в смолите, е силна отрова, предзвикваща изгаряне, възпаление на слизестите обвивки на носа, разстройства на стомаха. При попадане на млечен сок в очите, той предизвиква временна загуба на зрението. Бушмените и ловците го нанасяли върху върховете на своите смъртоносни стрели. В районите на Средиземноморието сокът се използвал за зашеметяване на рибата, която изплува след като във водата се пуснат смачкани стръкове от еуфорбия.


Euphorbia resinifera	Euphorbia triangularis	Euphorbia milli var.splendens

Латинското си наименование родът е получил в чест именно на античния лекар Еуфорб, който според преданието пръв открил лечебните свойства на тези растения. Предполага се, че той най-вероятно е лекувал с млечка смолиста (Euphorbia resinifera), разпространена предимно в Мароко. Родът наброява повече от 2000 различни видове растения - от бурени до огромни кактуси.

Към семейството (Млечкови) принадлежат и множество диворастящи видове млечка. Сред тях има и лечебни еуфорбии. Най-интересно, най-лековито и рядко срещано растение се смята сибирската млечка (Euphorbia epillansii) на Палас, позната ни още като мужик корен.
Наричат го още сибирска виагра или сибирски женшен, легендарната мандрагора. Целият корен на растението напомня човешка фигурка.

Рицинът , това високо едногодишно тревисто растение, което срещаме през лятото в морските ни градчета, също е от семейство Euphorbiaceae.

Euphorbia epillansii

  Не по-малко интересни и красиви са градинските еуфорбии. Euphorbia marginata е едногодишно растение, високо до 80 см. Като културно се отглежда от 1811 година. В див вид расте в различни области на Северна Америка.

  Цъфти от юли до първите студове. Нарича се още "алпийски сняг", "сибирски сняг", заради белите си цветчетата и бялата багра на горните листа. Размножава се чрез семена. Предпочита слънчеви места, но расте и на лека сянка. Може да се отглежда в бедна, песъчлива почва, без да се наторява. Сокът на растенията може да раздразни кожата, затова е добре да се работи в ръкавици.

  Когато цъфти е особено красиво и привлекателно. Напоследък се използва в аранжировката на букети. Срязаните стъбла трябва да се подържат известно време в гореща вода, за да изтече млечния сок.

Euphorbia marginata

Еуфорбия мили, познатият ни Исусов венец. Растението носи името на барон Pierre-Bernard Milius, който бил губернатор на остров Бурбон (днешен Реюнион - остров в Индийския океан, близо до Мадагаскар. Островът и днес е част от република Франция, а територията му е част от ЕС). През 1821 год. баронът изпратил три неизвестни дотогава растения в ботаническата градина в Бордо. По-късно, когато тези три растения пораснали и били причислени към семейство Млечкови, били наречени с името на барон Милиус. Среща се и като Euphorbia splendens, което всъщност е същото растение, но от друга разновидност (varietas).
По външен вид наистина напомня на трънения венец върху главата на Иисус при разпятието му. В естествени условия за него са характерни необикновено разнообразни причудливи форми и размери - от 3-4 см до няколко метра. Исусовият венец и днес е предпочитано за отглеждане растение, заради своята невзискателност. Цъфти през цялата година, не се бои от сух въздух, но иска светлина. Полива се умерено. Размножава се с резници.

Euphorbia milli

Най-прекрасната и най-обичана в днешно време еуфорбия е коледната звезда - Euphorbia pulcherrima. Родината й е Мексико. Легендата разказва за несподелената любов на една от богините на ацтеките. Там, където върху планинския склон капнали капчиците кръв от разбитото й сърце, израсли дръвчета. Самото съцветие има скромен вид, но когато цъфне, листата около него стават алено червени и приличат на звезда.

Euphorbia pulcherrima

  Днес тя е един от коледните символи особено в Америка, а в последните десетилетия - и в Европа. Нейната история започва с Джоел Пуансет (Joel Roberts Poinsett, 1778-1851), който е първият американски посланик в Мексико. През 1825 година той изпраща семена от непознато растение в своя дом в Южна Каролина. Пуансет е ботаник и в дома си в Грийнвил има оранжерия, където отглежда интересни растения, които после раздава на ботанически градини и на приятели. Така растението попада в колекцията на ботаническите градини Бартрам във Филаделфия. Постепенно в работата по селекцията на този вид еуфорбия се включват и други ботаници. През пролетта на 1834 година цъфва първата поансетия в ботаническата градина в Единбург. През цялото това време във всички англосаксонски страни растението носи името поансетия, по-късно обаче получава името Euphorbia pulcherrima, но търговското й наименование остава същото.

  Днес коледната звезда се отглежда като декоративно растение практически в целия християнски свят. За първи път коледната звезда се предлага на американския пазар като рязан цвят и саксийно цвете през 20-те години на ХХ век от Пол Еке (Paul Ecke), който полага основите на една от най-големите компании за селекция и производство на това изумително растение. Въпреки че се предлага само по коледните празници, коледната звезда е едно от най-продаваните растения в света. Всяка година селекционерите показват нови сортове с различно оцветени прицветници. Освен класическите червени коледни звезди се предлагат и с бели, розови, мраморни, бледожълти листа.

  У нас коледната звезда се отглежда вече почти 20 години, отначало в оранжериите на Булгарцвет от вносен посадъчен материал. Интересът към коледната звезда в последните години расте. В магазините се предлагат предимно коледни звезди от Холандия. В западния свят то се смята за цвете за "еднократна употреба ". Но си струва човек да се опита да го запази и след коледните празници, за да изгрее отново през следващата година.

  Размножаването на коледната звезда става чрез вкореняване на резници през лятото. Резниците се засаждат в малки саксии в богата, но рохкава почва, обогатена с микроелементи и най-вече желязо. До септември се подхранва с комбинирани торове и се отглежда на светло място при температура 20-24 °С, през нощта - малко по-ниска.

  За да цъфти растението се нуждае от 14 часа пълен мрак и 10 часа дневна светлина. При нашата географска светлина това се постига лесно, ако се отглежда в стая, в която не свети лампа след свечеряване.