Тази година месец юни започва със Спасовден, а в края на месеца е Петровден. Отбелязваме и Летния Тодоровден, Черешова Задушница, Петдесетница, Свети Дух, Петрови Заговезни, Еньовден.
  Според обичая от Великден до Спасовден правоверните християни се поздравяват с "Христос воскресе", а отвръщат "Воистина возкресе"
  Християните честват Възнесение Господне на 40-тия ден след Великден, когато след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и оттук се възнася на небето. Празникът се нарича още и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

  В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях (Спасов ден) е свързан с култа към мъртвите. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

  Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росенови ливади. Те носят със себе си нова кърпа, зелена глинена паница с вода, нова зелена стомна, бъклица вино и погача. Това са дарове за русалиите - самодиви. Около тези поляни обикновено има извор с лековита вода, в която болните се измиват. На сутринта се гадае за изхода от болестта по водата в зелената паница. Плува ли в нея цветец или лист, изходът ще е благоприятен, затова от водата трябва да се пие в продължение на 40 дни

  Едно свидетелство за този обичай ни е оставил възрожденецът Иван Богоров, написано през 1865 г.: "В Чирпан съществува още от вехто време един обичай, който наричат Росен. Срещу Спасовден мъже и жени, най-вече бездетни, лягат на една рътлина размесени, ала всеки е длъжен по една набожност да мълчи, каквото и да види. На сутринта, като станат, жените берат едно цвете, наречено Росен, което само тази сутрин расте и когато си отидат в Чирпан, варят това цвете и с водата се поливат три сутрини. И о, чудеса! Която чирпанка не е имала дете, тутакси зачева и става трудна. "

  Според народното поверие дъждът на Спасовден има Божия сила. Друго вярване е, че на Спасовден започва новата стопанска година, затова народната традиция го приема и за земеделски празник. В навечерието се носят семена за посев в църквата, за да ги осветят, като в зърното се поставя стрък от босилек, монета, пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер и задължително червен конец с нанизани плодове, червена чушка и орехи. Ако в къщата на Спасовден първият посетител е добър човек, реколтата ще бъде плодовита. Моми, облечени в булчински дрехи, се хващат на голямо хоро. Смята се, че това ще осигури омъжването им до следващия Спасовден. В по-нови времена Спасовден е професионален празник на хлебари и мелничари, но вече го отбелязват и шофьори, хотелиери и строители.

  Десет дни след Възнесение Господне се празнува Петдесетница - осмата неделя след Христовото Възкресение.
  Петдесетница е винаги в неделя, а Свети Дух - в понеделник, когато се отива рано на гробовете на покойниците и се прелива вода и вино, носи се орехова шума, оставят се и цветя. Преданието разказва, че на този ден майката на Спасителя - Богородица и Христовите ученици се били събрали в къщата , в която се е състояла Тайната вечеря, когато Христос предсказал предателството на един от тях, измил им краката и им обещал, че на петдесетия ден ще им даде знак. " И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. (Деяния на Апостолите 2:2-3)" И учениците на Христос се разпилели по света, за да проповядват неговото учение.