| |
| |
|
Хибискус - познат и обичан
|
| |
 С
ярките си цветове хибискусът се ползва с голяма популярност. Екзотичните
цветове на хибискуса наричат "цвете на любовта" и "цвете
на прекрасните жени" - те са символ на Хаити, а в Индия ги
вплитат в сватбените венци.
Още в началото на XVIII в. хибискусът бил пренесен от Китай и украсявал
ботаническите градини в Европа, привличайки възхитените погледи
с обилния си цъфтеж. Срещат се и твърдения обаче, според които хибискуси
се срещали още през XVI век в Италия.
Хибискусът (Hibiscus) е многоброен род от семейство Слезови
(Malvaceae), наброяващ около 300 вида, разпространени
предимно в тропическите региони на Югоизточна Азия. Това са треви,
листопадни и вечнозелени храсти или дървета с височина до 3 м.
Днес съществуват около 500 градински форми и сортове хибискус, с
кичести и прости цветове, с различна окраска - бяла, жълта, розова,
оранжева, червена, лилава, виолетова. Хибискусът е едно от най-красивите
и продължително цъфтящи многогодишни растения. На слънчево, защитено
от вятър място, той цъфти обилно от юни до първите застудявания.
Хибискусът не е взискателен към почвата, но тя трябва да бъде отцедлива,
с добър дренаж. Расте добре дори в градски условия.
Най-често се отглеждат:
|
Хибискус сирийски (H.
syriacus)
Това листопадно дърво, което често расте във вид на храст,
е добре познатата ни дървовидна ружа, често срещана
в нашите паркове и дворове. Наричат го още "Розата на
Шарън" и го смятат за националното цвете на Южна Корея.
То може да живее до 100 години. Използва се за озеленяване
на паркове, алеи, стени, огради. Расте бавно, цъфти след 3-4-годишна
възраст. Издържа кратковременни понижавания на температурата
до минус 22 градуса. Лесно понася пресаждане и подрязване.
Размножава се с резници, отводи, семена. |
|
Хибискус сирийски или Мугунхва, или роза на Шарън. Всяка
година от юли до октомври страната потъва в цветовете
на хибискуса мугунхва, които са много издръжливи, не
се страхуват от болести и насекоми. Символичното значение
на цветето идва от корена на неговото име - мугун, което
означава безсмъртие. Южнокорейците смятат, че то точно
отразява безсмъртната природа на Корея, вдъхновението,
решимостта и упоритостта на корейския народ. Затова
го смятат за цветето на Южна Корея.
|
|
|
| |
 |
Хибискус сабдарифа
(H. sabdariffa)
с търговски наименования: коноп Розела, Сиамска
юта, юта от Ява. Това е същата онази суданска роза,
от която правят чая каркаде. Листата, стъблата
и чашките на растенията имат червеникав цвят и почти
цялото растение без корените е съедобно. Пресните листа
се използват в салати; семената, които много приличат
на сусам, се препичат и смлени се използват в супи и
сладкарски изделия.
За толкова популярния напоследък чай се
използват не цветовете, както пише на опаковките с каркаде,
а чашките на цветчетата. След като прецъфти цветът,
чашката започва да нараства и се увеличава 5-6 пъти,
става сочна и месеста. Събират чашките заедно със зрелите
плодове. Пресни ги използват за желе, приготвят от тях
сосове, компоти, използват за оцветяване на по-безцветните
плодови консерви - от ананас, например. |
|
|
|
|
| |
|
Хибискус конопен - (Hibiscus cannabinus)
е вид хибискус, който произхожда вероятно от южна Азия, макар
че истинската му родина е неизвестна. Познат е под множество наименования
и търговски названия - коноп hibiscus, коноп от Гамбо (Gambo hemp),
сиамска юта, kеnaf, юта от Бимли (Bimlipatam jute), коноп от Амбари,
Папула от Сан Франциско, Dah, Meshta и др. Не го бъркайте с канабиса
- този вид хибискус не съдържа психотропни вещества.
Hibiscus cannabinus е едногодишно или двугодишно
тревисто растение, което израства на височина 1,5 до 3,5 м. Стъблото
му е 1-2 см в диаметър, не винаги е разклонено. Историята на неговото
отглеждане е много дълга, заради растителните влакна, които се
получават от сухите стъбла и успешно конкурират конопа. Те са
по-къси, не се отличават с водоустойчивост, но са здрави и еластични.
Използват се за въжета, технически тъкани - по-груби, но и много
фини, хартия. От този вид коноп се правят и чувалите за кафе.
От семената му се извличат технически масла. Отглежда се в Индия,
Китай, Бразилия, САЩ, Узбекистан.
Хибискус китайски - (H. rosa-sinensis)
расте в Източна Азия и на островите в Тихия океан. Това е
добре познатата ни и обичана стайна китайска роза. Смята
се за национално цвете на Малайзия. Неговите пет листенца символизират
петте заповеди на исляма. Почитат го не само мюсюлманите в страната,
но и езичниците, и китайците, и индийците. Цени се за своите красиви
цветове, непретенциозност, бърз растеж. С времето става голям
храст с пищна корона и е много подходящ за оформяне на просторни
помещения, зимни градини, офиси.
|
 |
 |
|
И у нас китайската роза е едно от най-любимите
и разпространени стайни цветя. Тя е компактен, силно разклонен
храст или дръвче, което може да достигне височина дори до
2-3 м. Листата й са тъмнозелени, блестящи, удължено яйцевидни,
с назъбени краища, едри - до 15 см. Цветовете й са едри от
9 до 12 см в диаметър, петлистни, прости и кичести. Цветът
им може да бъде от бял до жълт, наситено розов до тъмночервен.
Цъфти през лятото в продължение на няколко месеца.
Китайската роза не е много капризно растение,
но и тя си има своите особености. Най-обилно и продължително
цъфти и се развива, когато й се осигури ярка светлина, топлина,
умерена въздушна влажност и постоянно влажна почва. Не понася
обаче директното силно огряване от слънцето и течение. Хибискусът
издържа и на сянка, но при недостатъчна светлина цъфти малко
и се развива по-лошо. Поставен на светло място, още през март
се появяват първите му пъпки. А после цъфти през цялото лято
до късна есен.
През лятото, когато обикновено се изнася навън, се нуждае
от леко засенчване през обедните часове, всекидневно поливане,
редовно подхранване с органични и минерални торове и достатъчна
влажност. След август подхранването трябва постепенно да се
намали, а през зимата да се полива по-рядко. Оптималната температура
за зимния период е около 15°С . |
 |
 |
|
Подхранва се
с комбинирани минерални торове, които могат да се редуват с течен
оборски тор. Подхранването през лятото е веднъж на 1-2 седмици,
а през зимата - 1 път в месеца с по-малки дози фосфорни и калийни
торове.
Хибискусът се размножава рано напролет и през
лятото чрез резници, отрязани от върховете на клонките. Може да
се поставят във вода или в обогатена градинска смес.
За да цъфти китайската роза, много важно е и правилното
й подрязване. Първата резитба се прави, когато вкорененото
клонче е достигнало 25-30 см височина. Премахва се върхът. Това
дава възможност да се развият резервните пъпки в основата на листата
и да се появят млади клончета, от които после ще се оформи короната.
През пролетта младите растения се пресаждат в
по-големи съдове, клонките се подрязват и скъсяват - от 2-3 см до
15-20 см, така че да се оформи компактно растение с правилна и гъста
корона. От всяка клонка се развиват по няколко едногодишни клончета
и именно върху тях са цветовете на китайската роза. Отрязаните
връхни клончета могат да се вкоренят и да се използват за размножаване
на цветето.
При пресаждането се използва смес от листовка, чимова
пръст, торф и пясък в съотношение 1:2:1:1, като се добавят и парченца
дървени въглища. Възрастните китайски рози се пресаждат по-рядко,
само при необходимост, но всяка пролет се сваля горния слой от почвата
в саксията и се заменя с нова пръст.
Грешките при отглеждането на китайската роза и сухият
въздух могат да провокират появяването на болести и вредители. При
неблагоприятни условия или рязка смяна на условията, при които се
отглежда хибискуса, е възможно пъпките му да не цъфнат, а да опадат,
да пожълтеят листата му и дори да остане без листа. Скоро обаче
се появяват нови листенца. |
|
|
