Българската
православна църква извършва поклонение на Светия Кръст четири пъти
през годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна,
на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Празникът през септември
се нарича Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен,
който вярващите у нас почитат като Кръстовден. Църквата ни
го чества с тържествена Света Литургия, Водосвет и проповеди, в
които се разкрива смисълът и значението на Светия Кръст. Той е символ
на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. Въздигането
на Кръста Господен се възпроизвежда във всяка православна църква
с изнасянето му в средата на храма. Богомолците, които спазват строг
пост на 14 септември, се покланят и целуват Светия Кръст в знак
на преклонение пред Спасителя на човечеството Иисус Христос. За
вярващите Светият Кръст е християнското оръжие срещу злото.
Иисус Христос е казал: "Който иска да върви
след Мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме
последва". Затова според богословите вместо да роптае
против Бога за изпитанията и страданията, които Той му изпраща,
човек трябва да ги приеме като горчиво, но душеспасително лекарство,
защото чрез носенето на своя кръст той всъщност се доближава до
Бога.
В началото на ІV век император Константин (по-късно
канонизиран от Църквата заедно с майка си Елена) потеглил на поход.
По време на войната видял на небето кръст от звезди с надпис "С
това ще победиш!" След победата императорът приел християнската
вяра. Неговата майка Елена желаела силно да открие Кръста Господен
и да Му се поклони. След продължителни издирвания в Палестина намерили
три кръста, а Христовия познали по това, че щом го допрели до болни,
Той ги изцелявал, съживил дори и умрял човек. Затова го нарекли
Животворящ. Част от Светия Кръст и гвоздеите, забити някога
в ръцете и нозете на Спасителя, императрица Елена дарила на сина
си. Кръста положили в сребърен ковчег в Йерусалимския храм "Възкресение
Христово". Според запазено предание част от Светия Кръст бил
заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора,
която се намира близо до град Пловдив, Южна България. Местността
е с форма на кръст, а вярващите твърдят, че нощем небето над нея
се отваря и човек може да почувства Божиите послания. През 1995
година там бе осветен новият храм "Покров Богородичен",
построен с дарения на християни, българомохамедани и дори мюсюлмани
от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15
параклиса. На Кръстова гора всяка година особено тържествено се
отбелязва и празника Кръстовден.
Наричат Кръстова гора българският Йерусалим. Около
мястото витаят легенди, загадки и видения. С любопитно предание
е свързан и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни.
Според разказите мястото е открито за българите от местен лечител
и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на
цар Борис III да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана,
а от благодарност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го
на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита
светена вода. На много места в планината има лековити извори. Взет
от Кръстова гора камък се смята за благословия, носител на Божията
милост и на здраве. Някога откривателят на това място е казал:
"Нека хората знаят, , че след 150 години на Кръстова гора ще
идват за изцеление християни от цял свят … както някога и сега се
ходи в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за
втори Божи гроб". Много поклонници и сега смятат, че заради
парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на "изцеление
на тялото и душата". |