14 септември - Кръстовден

14 септемри - Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)

Българската православна църква извършва поклонение на Светия Кръст четири пъти през годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. Празникът през септември се нарича Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен, който вярващите у нас почитат като Кръстовден. Църквата ни го чества с тържествена Света Литургия, Водосвет и проповеди, в които се разкрива смисълът и значението на Светия Кръст. Той е символ на вяра и боголюбие, знак на принадлежност към християнството. Въздигането на Кръста Господен се възпроизвежда във всяка православна църква с изнасянето му в средата на храма. Богомолците, които спазват строг пост на 14 септември, се покланят и целуват Светия Кръст в знак на преклонение пред Спасителя на човечеството Иисус Христос. За вярващите Светият Кръст е християнското оръжие срещу злото.
   Иисус Христос е казал: "Който иска да върви след Мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва". Затова според богословите вместо да роптае против Бога за изпитанията и страданията, които Той му изпраща, човек трябва да ги приеме като горчиво, но душеспасително лекарство, защото чрез носенето на своя кръст той всъщност се доближава до Бога.

    В началото на ІV век император Константин (по-късно канонизиран от Църквата заедно с майка си Елена) потеглил на поход. По време на войната видял на небето кръст от звезди с надпис "С това ще победиш!" След победата императорът приел християнската вяра. Неговата майка Елена желаела силно да открие Кръста Господен и да Му се поклони. След продължителни издирвания в Палестина намерили три кръста, а Христовия познали по това, че щом го допрели до болни, Той ги изцелявал, съживил дори и умрял човек. Затова го нарекли Животворящ. Част от Светия Кръст и гвоздеите, забити някога в ръцете и нозете на Спасителя, императрица Елена дарила на сина си. Кръста положили в сребърен ковчег в Йерусалимския храм "Възкресение Христово". Според запазено предание част от Светия Кръст бил заровен и в българската местност, наречена Кръстова гора, която се намира близо до град Пловдив, Южна България. Местността е с форма на кръст, а вярващите твърдят, че нощем небето над нея се отваря и човек може да почувства Божиите послания. През 1995 година там бе осветен новият храм "Покров Богородичен", построен с дарения на християни, българомохамедани и дори мюсюлмани от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15 параклиса. На Кръстова гора всяка година особено тържествено се отбелязва и празника Кръстовден.

   Наричат Кръстова гора българският Йерусалим. Около мястото витаят легенди, загадки и видения. С любопитно предание е свързан и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни. Според разказите мястото е открито за българите от местен лечител и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис III да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана, а от благодарност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На много места в планината има лековити извори. Взет от Кръстова гора камък се смята за благословия, носител на Божията милост и на здраве. Някога откривателят на това място е казал: "Нека хората знаят, , че след 150 години на Кръстова гора ще идват за изцеление християни от цял свят … както някога и сега се ходи в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за втори Божи гроб". Много поклонници и сега смятат, че заради парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на "изцеление на тялото и душата".

Източник: БНР - История и религия