С аромат на бергамот

Ърл Грей (от английски Earl Grey, букв. „Граф Грей“) е вид чай с много ясно изразен специфичен вкус и аромат. Той се постига като към чаената смес се прибави масло, извлечено от кората на бергамот - благоуханен цитрусов плод. Бергамотовото етерично масло се получава от кората на плодовете на бергамотовото дърво от семейство седефчови (Rutaceae). Това е невисоко дърво със заострени вечнозелени листа и характерен аромат. Цветчетата са бели или яркочервени със силен приятен аромат. Плодовете са кръгли или във формата на круша, с дължина 6-7,5 см, диаметър 5,5-6,5 см с гладка златистожълта със зеленоват оттенък кора и приятен кисел вкус. Традиционно „Ърл Грей“ се приготвя само от черен чай, но днес названието се използва за всички видове чай с прибавка на масло от бергамот. Името си чаят дължи на граф Чарлз Грей (1764–1845), британски министър-председател през 30-те години на ХІХ век. Днес "Ърл Грей" е един от най-популярните напитки в света и се продава в повече от 90 страни.

Няма единно мнение за произхода на бергамота. В историческите източници за бергамот (или Citrus bergamia) се споменава още през XIV век, а като негово основно находище се посочва областта Калабрия в Южна Италия. Първата известна овощна градина, засадена с това растение, е от 1750 година и е принадлежала на някой си Никола Паризе. Според други източници е бил познат още в Древен Египет. Смята се, че горчивото портокалово дърво (Citrus aurantium bergamia – Rutaceae) е донесено от Канарските острови от Христофор Колумб. Сега то се отглежда специално заради маслото си във и около Калабрия в Южна Италия и Сицилия; по-малки области с насаждения има в Африка, по-специално в Брега на слоновата кост, в Аржентина и Бразилия. Дърветата са много по-дребни от останалите членове на семейство Цитрусови. Според последните научни изследвания в областта на ботаниката бергамотът се е получил чрез естествената кръстоска между вид сладък лимон (Citrus limetta) и вид тръпчив портокал (Citrus aurantium с произход - Южен Виетнам). Дървото цъфти през април, а малките жълтеникави плодове са крушовидни и се берат от декември до февруари. Някога били известни и с името бергамотови круши, което подсказва вероятния произход на названието – от перс.- тур. бег-армуди - „бейска круша”. Друга версия свързва името на плода с град в Италия – Бергамо, в област Ломбардия, където за първи път се продавало извлеченото масло. Есенциалното масло от бергамота се използва масово освен в парфюмерията, но и в кулинарията за различни видове сладкиши и в някои ликьори. Днес повече от 1600 хектара земя са засадени с дръвчета бергамот. От тях се произвеждат приблизително 100 тона есенция. За получаването на един килограм етерично бергамотово масло са необходими 200 килограма плодове. Почти 60% от цялото производство е концентрирано в слънчевата италианска област Калабрия. Бергамотовото дърво дори се е превърнал в неин символ, както и в символ на града Реджо Калабрия. Красивите дръвчета растат и на Йонийския бряг и в северна Африка. Най-големият вносител на тази ароматна продукция е Франция и това е обяснимо. Там бергамотовото масло се използва от шестнайсети век и се споменава в множество стари ръкописи и книги за билките. През 1709г. Йохан Мария Фарина, италиански емигрант, основава в Кьолн манифактура, днес смятана за най-старото парфюмерийно предприятие в света. Фарина нарича своя продукт в чест на своята нова родина EAU DE COLOGNE - ОДЕКОЛОН ("Кьолнска вода") Основният аромат на одеколона е бергамот с добавка на розмарин, лимон, портокал и билки. Маслото на бергамота с приятния си свеж аромат се смята за най-доброто етерично масло, получавано от цитруси. Италианците използвали бергамота не само заради прекрасния му аромат. Той им помагал и при настинки и кожни проблеми. В северна Африка пък растението било използвано при вуду магии, тъй като се смятало, че предпазва от опасности и злини. Бергамотът се използва в ароматерапията главно заради своите антисептични свойства и изследванията на много терапевти доказват, че по ефективност той не отстъпва на лавандулата. В състава му влизат над 300 компонента. Главните от тях са: линалилацетат (30-60%), линалол (11-22%) и други алкохоли, терпени, алкани и фурокумарини (например, бергаптен, 0,3-0,39%). Бергамотовото масло намира широко приложение в козметичната индустрия за ароматизиране на сапуни, парфюми и лосиони за след бръснене. Все пак дори в минимална концентрация то може да предизвика свръхпигментация на кожата, поради съдържанието на бергаптен и бергамотин, които увеличават свойството на кожата да произвежда меланин. Ето защо бергамотът е много опасно масло за включване в препарати за слънчев тен, особено при сегашния бум на кожни меланоми и рак, най-вече при хора с много светла кожа.

• • •

Граф Чарлз Грей е роден на 13 март 1764 година. Баща му - генерал сър Чарлз Грей бил легендарен военачалник на британската империя. Граф Грей бил достоен наследник на своя родител. През 1806 година 32-годишният Чарлз Грей става лидер на Палатата на общините и получава поста министър на външните работи в правителството, а по-късно става и премиер-министър на Британската империя. След смъртта на баща си, преминава в Палатата на лордовете и активизира ролята си в политиката. Участва в кампанията за католическа еманципация и парламентарната реформа, а през 1832 година като премиер-министър все пак успява да въведе формулата на гласуване, станала основа на парламентарната демокрация във всички съвременни страни - "един човек - един глас". С неговото активно съдействие и под негово ръководство реформаторите съумели да представят и прекарат в парламента актовете за забрана на търговията с роби и отмяната на робството в британските колонии, поставяйки началото на всемирната борба с робския труд. Преди да напусне премиерското кресло през 1834 година, един от най-популярните премиер-министри в историята на Англия заложил и основите на съвременния социален баланс, разработвайки и приемайки "закон за бедните". Граф Грей умира на 17 юли 1845 година, оставяйки след себе си славата не само на политик, но и на един от най-известните любовници на своето време. Сред неговите поклоници била и жената на руския посланик в Лондон - Даря фон Ливен (Доротея Христофоровна), една от знаменитите шпионки на руския престол, която също не успяла да устои пред чара на умния, привлекателен и добропорядъчен английски аристократ, угощавайки я с най-възхитителния чай в Европа. Като премиер-министър през 1823 година граф Грей посетил Китай с дипломатическа мисия. По време на пътешествието си Грей станал свидетел на нападението на кортежа на чиновник - мандарин от шайка бандити. Графът дал заповед на своите войници да открият огън по грабителите. Мандаринът, дълбоко признателен на дипломата за запазването на имуществото, а може би и на живота му, поискал да му се отблагодари по подобаващ начин. Поднесъл му кутийка с необикновен чай и рецепта за неговото приготвяне. Връщайки се в родината, Чарлз Грей започнал да черпи с новия чай многобройните си гости, разказвайки им за своите азиатски приключения. Скоро чаят с бергамот станал доста популярен и получил името на човека, запознал Западния свят с него. Днес Ърл Грей е една от най-популярните напитки в света и се продава в повече от 90 страни. В живота на граф Грей чаят заемал особено място. Като министър и дипломат, Чарлз пътешествал много и отвсякъде носел нови сортове чай, експериментирал с тях, смесвайки ги. Може би затова историята за появяването на изискания бленд, наречен с името на графа, е толкова противоречива и нееднозначна. Освен историята за китайския мандарин съществуват и множество други версии. Според една от тях, по време на превозването на партида индийски чай в Англия през 1833 година, корабът с товара попаднал в буря и в трюма бъчвите с бергамотово масло се преобърнали, заливайки чайните листа, които придобили аромат на бергамот. Чаят, ароматизиран с маслото на това растение, нарекли по името на лорд Грей, владетел на индийските чаени плантации. Според друга версия, името на създателя на бленда Earl Grey е известно и то е Джордж Стаунтън. През 1793 година лорд Стаунтън, както и 30 години по-късно Чарлз Грей, се отправил с дипломатическа визита в Китай, където за първи път опитал чай, ароматизиран с горчив портокал. След завръщането си в Англия, Стаунтон заедно с лорд Бенкс, собственик на магазин за чай, се опитал да възпроизведе смеската, но не намерил горчив портокал и го заменил с бергамот. Бенкс, добър познат на Чарлз Грей и знаейки неговите пристрастия към необикновените чайове, честичко черпел графа с чай с бергамот, наричайки бленда в чест на този необикновено популярен в онези години политик. В полза на тази версия говорят и фактите. Освен с всички негови закони, Чарлз Грей е известен в Англия и като инициатор за съкращаване на търговските отношения с Китай, включително и търговията с чай. При това в основата на Earl Grey лежи съвсем не зелен китайски чай, а черен цейлонски или от Индия, т.е. от местата, където англичаните сами отглеждали чайните храсти, стремейки се да компенсират недостига на чай от Китай. Познайте кой изпратил в Индия първата експедиция за създаване на чайни плантации, алтернативни на китайските? Разбира се Чарлз Грей! Освен произхода на чайните листа в "китайско-мандаринската" версия има и още едно противоречие, а именно бергамотът, който отличава Earl Grey от множество други чайове. Работа е в това, че това цитрусово растение, разпространено в Италия, не расте в Китай и затова китайците просто не биха могли да ароматизират с него чая! Ето такава е тази объркана, почти детективна история!