|
|
 Станислав
Стратиев е роден в София на 9 септември 1941 година. Завършва
българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Бил е журналист и редактор във вестниците „Народна младеж”
(1964 – 1968г.) и „Стършел” (1968 – 1976г.). От 1976г. до
смъртта си работи в Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов”.
За пръв път Станислав Стратиев публикува през 1958г. във в.”Средношколско
знаме”. Сътрудничи с разкази и фейлетони на вестниците „Народна
младеж”, „Стършел”, „Пулс”, „Стандарт”, „24 часа” и на списанията
„Родна реч”, „Пламък”, „Септември”, „Театър”. Дебютът му в
прозата с книгата „Самотните вятърни мелници” през 1969г.
е посрещнат възторжено от критиката.
Станислав Стратиев е автор на 13 пиеси, 7 реализирани филмови
сценарии, 11 белетристични книги.
Пиесите му са играни във всички театри в България. Поставяни
са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша,
Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай,
Куба, Мексико.
Станислав Стратиев е носител на ІІІ награда на V Национален
преглед на българската драма и театър и на ІІ награда от VІ
Национален преглед на българската драма и театър.
Пиесата „Римска баня” печели Наградата на София за
1984г.
През 1990г. във Франция за „Животът, макар и кратък”
Стратиев получава Наградата за европейска драматургия, а през
1993г. за „От другата страна” – Наградата на ВВС за
драматургия. |
|
Из
"Българският модел":
|
|
Българската риба
|
Българската риба е ни риба, ни рак.
Когато няма риба, и българската риба е риба.
Тя е най-мълчаливата риба в света.
И си знае защо.
Черно е не само морето, в което живее, но и тиганът, в който
я пържат.
От векове българската риба се лови на чужди въдици.
И се пържи в собствената си мазнина.
Тя се ражда попче, живее като цаца и завършва като калкан.
Съвсем сплескана.
Още преди да се роди, българската риба е загубила Бяло море
и Охрид, Босфора и Дарданелите, затова е интернационалист.
И пасе трева,
Нито една българска риба не си знае гьола, тя плува най-добре
в мътни води.
Когато тежи над един грам, обикновено се мисли за риба тон.
Когато пророк Йона престои три дни и три нощи в утробата на
българската риба, той излиза оттам сиромах Лазар. Защото му
взимат по триста долара на час. Като за офис.
Българската риба не се яде с пръсти, нито с вилица, а с друга
българска риба. Виното, с което се яде българската риба, се
пие от чаша, направена от черепа на нейните врагове.
Българската риба се обединява единствено в консервна кутия.
Гръбнакът на българската риба е политически.
За нея дружбата е като слънцето и въздуха за всяко живо същество.
Това, което другите народи са направили за сто години, българската
риба трябва да направи за двайсет.
Тя трябваше да се прави не само на риба чук, но и на риба
сърп.
Без да бъде златна, тя изпълняваше всички желания на дядото.
И на дъщеря му.
Исус с пет риби нахрани пет хиляди души.
Осем милиона български риби храниха осем души.
И чорапите им - пак кърпени.
Българската риба е най-опушената риба в света.
Тя съдържа не толкова фосфор, колкото фосфати. Българската
риба се вмирисва откъм опашката. Според тези, които я управляват.
От три български риби се получават трийсет политически партии.
Българската риба е българоезична.
Тя е най-демократичната риба в света.
Преди тя е била дънна, а сега е летяща.
Хайверът на българската риба е червен и син.
Но обикновено я пращат за зелен хайвер.
Всяка българска риба мечтае да стане капиталистическа акула.
Пътят на българската риба към Европа и към света минава не
през
Босфора и не през Вашингтон, а през тигана.
Из
"Българският модел":
|
| |
“...Тъй като се оказа, че сме се събрали на
грешно място, в неподходящо време и не тези хора, сега всички
искаме да бъдем други.
За да стане човек друг, най-напред трябва да разбере какъв
е всъщност. Колкото по-жестоко и точно разбере истината за
себе си, толкова по-бързо ще се промени.
Да обясняваш историята си само с географията си, не е най-точният
начин да разбереш истината...
...Всъщност ние искаме да се промени нашето положение, а не
ние самите. Парадоксът е, че докато не се променим ние, няма
да се промени и положението ни.
За да станем други, първо трябва да станем някакви.
Някакви е следващата степен след никакви.
Една нация е никаква, когато непрекъснато няма минало и настояще,
а само бъдеще.
И когато мисленето не е качество, а улика...”
|
| Певецът
на абсурда Литературен клуб: Станислав
Стратиев - разкази |
| |
|
|
