|
Множество камили
ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат
от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.
(Исаия 60:6)
|
|
Тамянът е една от най-древните и най-ценни субстанции
за кадене, той е "мозъкът на небето", символизиращ святост.
Традиционно се използва от антични времена като благовоние в Индия,
Китай, както и по време на християнски богослужения. Египтяните използвали
тамян за приготвянето на подмладяващи маски за лице.
Древните китайци се къпели сред дим от тамян, за
да пречистят съзнанието и душите си. Смятали тамяна за източник на
вдъхновение, защото когато гори, димът му се издига спираловидно нагоре
и вярвали, че осигурява директен контакт с божественото.
|
Има едно плато в Оман - Дофар. Местните
жители наричат това място храм под открито небе. Тук дърветата плачат
с божествени сълзи. Прекрасни гори, в които дърветата излъчват плътен
и гъст мирис на тамян, са покрили платото с гъсти корони, запазвайки
в своите сенки свещения аромат.
Много хилядолетия драгоценната ароматична смола тамян
(ливан - така се среща в по-старите преводи на Библията) била единственият
източник на доходи за обитателите на изгубените в пустинята селища.
Южната част на пустинята, опънала се през целия Арабски полуостров,
граничи с оманската провинция Дофар. Именно там, върху каменистото
високопланинско плато растат дърветата, за които се разказват легенди.
А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски, в дните
на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. И като
влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се
поклониха; отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове - злато,
ливан и смирна. (Матея 2:1, 11)
Още в древни времена югозападният район на държавата
Оман - Дофар бил известен като важен център на търговията с тамян.
Легендата разказва, че един от тримата мъдреци, които дошли да се
поклонят на младенеца Иисус и носейки в дар тамян, е тръгнал именно
от Дофар. Днес, когато тамянът не се използва толкова много, в света
съществуват само няколко места, където може да се намери.
 Заради
многото мъгли в този район съществува легендата, че тамянът - това
е роса, падаща от дърветата. И това не е далеч от истината. В края
на март върху дърветата правят нарези. През дъждовния сезон, който
започва след това, сок, който много прилича на мляко, се издига по
ствола и изтича през нарезите. Арабите го наричат "сълзите на
боговете". Три-четири седмици съхне той върху ствола на дърветата,
а след това започва времето, когато събират реколтата. От едно дърво
събират до 400 г тамян. Местните жители смятат, че димът му гони дявола.
Преди всички бедуини в селото живеели благодарение на тамяна. Днес
само старците знаят къде растат дърветата и какво трябва да се прави
с тях.
Векове возели тамяна по суша от Дофар в Южна Арабия, откъдето
завивайки на север, пътували покрай Червено море до мястото, където
пътят на благовонията се разделял на две. Единият стигал до Египет,
а другият отивал на изток - във Вавилон и Сирия. Докато товарът стигне
до местоназначението, стойността му се увеличавала шест пъти. Затова
египтяните се стремели сами да изминат този път, избягвайки посредниците
и дори се опитвали да си донесат млади дръвчета, за да ги засадят
в Египет. Първата известна експедиция на египтяните се отправила за
благовония около 3 000 години преди раждането на Христос. Това означава,
че тамянът като благовоние се използва вече пет хиляди години. В търговските
закони на Рамзес III от 1200 г. пр. Хр. се казва, че цветът на благовонията
може да бъде от опушено кехлибарен до нефритово зелен, блед като лунна
светлина, а всички останали нямат никаква ценност. В древните времена
тамянът за оманците бил това, което е нефтът сега - най-важната експортна
стока и източник на благосъстояние. Кервани от камили возели благовонната
смола в Европа. Търговията с тамян отдавна вече не играе толкова важна
роля както в старите времена, но все още над 300 000 дървета на платото
Дофар плачат с божествени сълзи.
Веднъж пророкът Мохамед казал, че от всичко най-много
цени молитвите и приятните ухания. Всеки петък ароматният дим гони
злите духове от мюсюлманския свят.
Ароматът на тлеещ тамян изпълва храмовете на християни
и индуси. От древността той е бил знак на божествена близост.
Благодатната му миризма ни напомня, че трябва да издигаме
своите дела и мисли като благоуханен жертвен тамян пред всеблагия
Бог.
 |
 |
Тамянът е ароматна смола от дърво
от семейство Бурсерови (Burseraceae), което расте в Източна
Африка (Сомалия, Етиопия), на Арабския полуостров и в Индия и Иран.
Латинското наименование на това красиво, невисоко дърво или храст
с гъста корона и бели или бледорозови цветове е Boswellia sacra
(синоними B. carteri, B. thurifera). За получаването на тамяна през
пролетта в ствола на дървото се прави дълбок надрез, от който започва
да изтича млечен сок. На въздуха той се втвърдява в кръгли зърна с
кехлибарено жълт до ръждиво-червен цвят и характерен мирис. При стриване
се образува прах, който частично се разтваря във вода като образува
мътна емулсия с горчив вкус. В етанол смолата се разтваря малко по-добре.
При нагряване се размеква и разпространява силен приятен балсамов
аромат. Съдържа смоли (50-60%), камед (20-30%), минерални вещества
(6-8%), етерични масла (3-7%).
Истинският тамян е смолата на дървото Boswellia
Carteri. Останалите видове тамян наричат индийски, йерусалимски,
африкански. Другото най-близко по мирис дърво е Boswellia
pupurifera, което расте в Сомалия и Етиопия. Неговата смола
понякога наричат абисинска. Дървото, което расте в Индия и Персия,
е Boswellia Serrata Roxb. и от него добиват индийския
тамян.
Тамянът* (църк.слав. ливан** - под това
име се среща в Библията) е едно от най-древните благовония. И днес
тамянът се използва за кадене
от много религиозни конфесии. Издигащият се ароматен дим символизира
жертвоприношението пред Небесата.
Тамянът се използва в парфюмерията при производството
на сапуни, дезодоранти и парфюми, особено мъжки, с източни аромати,
и в ароматерапията - най-вече във вид на етерично масло, в хомеопатията,
медицината.
Учени от американския университет Джон Хопкинс и Йерусалимския
Еврейски университет твърдят, че дори малки количества дим от тамян
има антидепресивно действие, потискайки страховете и тревогите.
Тамян се използва в психотерапията и при медитация. Представлява
най-силното средство за защита на аурата, изпълва с енергия и повдига
общия тонус, създава чувство на благоденствие и покой. Отстранява
безсъницата, нощните страхове, подпомага правилния ритъм на съня.
|
* от старогр. thymiama,
от thymiao - изгарям, пуша
** В по-стари преводи на Библията се среща църковнославянското
"ливан" (или ладан) от старогр. ladanon - арабска дума за
растителна смола или лат. laudere ("to praise”), или ladanum
(“‘a gum resin’”)
Като синоними се срещат - Олибанум; ладан; античен ладан; Оlibanum;
Frankincense; gum olibanum, Boswellia thurifera, Olibanum Oil, Frankincence
Oil (англ.), essence d'oliban, essence d'encens (фр.), Weihrauchol,
Olibanumol (нем.), oleum olibani (лат.)
Латинското Frankincense идва от "incense of
Franks" – благовоние на франките, тъй като в Европа тамянът се
появил чрез посредници - франките. Друго негово название е olibanum.
То идва от арабското al-luban ("мляко"), тъй като от
раните върху ствола на дървото се отделя сок като мляко.
|
|
