Събор на светите славни и всехвални дванадесет апостоли празник за обща прослава на Христовите благовестители, наречени апостоли

"А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде" (Ев. Мат 10:2-4). "[Иосифа и Матия] хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли" (Деян. 1:15-26).

Събор на светите дванадесет апостола е празник, празнуван от древността след деня на славните първовърховни апостоли Павел и Петър († ок. 67 г.). Съществуват данни за празнуването на празника от IV век. Св. благоверен цар Константин Велики (274—337) построил в Цариград храм на името на светите Дванадесет апостола.

Светите апостоли празник 1. Св. ап. Петър Първовърховни 29 юни; 16 януари 2. Св. ап. Андрей Първозвани 30 ноември 3. Св. ап. Яков Зеведеев 30 април 4. Св. ап. Йоан Зеведеев - евангелист 8 май; 26 септември 5. Св. ап. Филип 14 ноември 6. Св. ап. Вартоломей или Натанаил 11 юни; 25 август 7. Св. ап. Тома 6 октомври 8. Св. ап. Матей - евангелист 16 ноември 9. Св. апостол Яков Алфеев 9 октомври 10. Св. ап. Юда Яковов, брат Господен по плът, наричан още Тадей и Левий 19 юни 11. Св. ап. Симон Зилот 10 май 12. Св. ап. Матий (Матия) 9 август 13. Св. ап. Павел Първовърховни 29 юни Икона от началото на XIVвек. Византия. Музей на изобразителното изкуство - Москва

Като празнува паметта на всеки един от дванадесетте апостоли отделно, Църквата еднакво благоговее и пред целия техен събор. Защото Свещеното Писание и Преданието, като възхваляват трудовете и мъченическата смърт отделно на всекиго от дванадесетте апостоли, прославят ги всички заедно и равночестно. По думите на Св. Писание всички те са приятели Божии (Йоан 15:14), и когато Син Човечески седне на престола на славата Си, те всички ще седнат на дванадесет престола, за да съдят дванадесетте Израилеви колена (Мат. 19:28). Светото Предание нарича всички дванадесет апостоли славни и всехвални.   Църквата е празнувала паметта на всички апостоли заедно. По-късно тя е добавила към тях и апостол Павел. Въпреки това, в богослужебните книги този ден се нарича "Събор на дванадесетте", защото това число на апостолите е първоначално и Христово (Мат. 10:1-5).

Апостолите са най-близките ученици на Христос, които били неотлъчно до Иисус. Окончателното им избиране станало между втората и третата Пасхи на земното служение на Спасителя. Имената им са посочени в четирите Евангелия.    След Христовото Възнесение вместо Юда - предателя с жребий бил избран и причислен към апостолите Матий (Деян. I, 15–26), с което било подчертано сакралното значение на числото "12". Подобно синовете на Яков, родоначалник на 12 колена на богоизбрания народ, апостолите трябвало да застанат начело на Църквата Христова, около която да се събере новият Израил. Освен тях Иисус избрал и 70 други свои ученици. Символично това число олицетворява всички езически народи на земята.   Апостол Петър, любимият ученик на Христос, се родил във Витсаида. Първоначално носел името Симон. Името Петър (Petrus, от гр. - камък, скала) му дава Иисус Христос. Петър бил рибар, ловял риба с брат си Андрей (Първозвани) в Тивериадското езеро. Бил женен, домът му бил в Капернаум. Апостол Петър проповядвал Божието слово в Юдея, Галилея и Самария, отишъл в Лида, бил в Иопия, гдето възкресил Тавита, а след това - в Кесария Палестинска; правел чудеса - възкресявал мъртви, лекувал болни и немощни. Арестуван е през 42 г. по заповед на Ирод Агрипа I, владетел на Палестина и заточен в затвор в Иерусалим, откъдето след няколко дни избягал в Антиохия (Сирия). Проповядвал в Мала Азия, стигнал до Египет и Рим. По време на гоненията срещу християните на Нерон апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст през 64 г (според други версии през 67-68 г.), надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за еднаква смърт със своя учител.     Свети Андрей Първозвани е първият от 12-те апостоли, родом от Витсаида в Галилея, брат на Симон Петър, призван от Христос. Ученик на Йоан Кръстител, който му посочва Иисус. Проповядва в Мала Азия, Гърция и Скития, проповядвал в Грузия, Армения, посетил Абхазия, Крим. Смятан е за покровител на Румъния и Русия. Руската православна църква го приема за свой основател. Според преданието умрял мъченически разпънат на кръст с формата на буквата X в Патра.   Свети апостол Яков син на Заведей, рибар от Галилея, заедно с брат си Йоан, наречен по-късно Богослов, бил призован от Христос, докато двамата кърпели мрежите на кораба си в Генисаретското езеро. Тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа, свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Спасителя, една от жените мироносици. Роден във Витсаида, живял в Йерусалим и Юдея. С брат си Йоан ги наричали "Воанергес" - "синове на гърма". Бил посечен с меч от Ирод в Йерусалим през 44 г. при император Клавдий.    Свети апостол и евангелист Йоан е родом от Витсаида Галилейска, най-малкият син на Заведей. Майка му е Саломе (Саломия) е смятана за сестра на Исусовата майка Мария. Йоан е бил ученик на Йоан Кръстител и най-младия от учениците на Христос. Един от тримата, присъствали на преображението на Исус, а също и при разпятието Му. Именно нему Иисус поверява грижите за майка Му. Йоан е доживял до дълбока старост, като се е грижел за Богородица до края на земния й живот. Живее основно в Смирна и Ефес, а в края на живота си е заточен на остров Патмос, където пише знаменитото си "Откровение".   Апостол Филип е роден във Витсаида, града на Андрей и Петър. От млада възраст бил обучаван в книжовна мъдрост. Когато Иисус му казал: "Върви след Мене", той повярвал с цялото си сърце, че е срещнал истинския Месия. После довежда при Христос и Натанаил, наричан още Вартоломей. Според преданието Натанаил е негов брат. Апостол Филип проповядва в Сирия и Мала Азия, отива в Лидия и Мизия. Придружавала го сестра му Мариамна. Според преданието умрял мъченически в Иерапол - Фригия, разпънат на кръст с главата надолу и убит с камъни.   Апостол Натанаил или Вартоломей е роден в Кана Галилейска. Когато Филип го довежда при Иисус, Той го нарича "истински израилтянин". Господ му дал сила да изцерява болести и да правят чудеса чрез Неговото име. Заедно с Филип тръгва за Сирия и Мала Азия. Посетил Индия. Проповядвал в Армения. В град Албанопол апостолът бил разпънат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег.    Апостол Тома - наричан Близнак. Родом от Галилея. Не бил с другите апостоли, когато възкръсналият Господ им се явил. Поискал и той да се увери лично във възкресението и това станало на осмия ден, затова го наричат неверни Тома и отбелязват в негова памет Томина неделя - първата неделя след Великден. Нему се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Според преданието умъртвен със стрела по време на молитва.    Свети апостол и евангелист Матей, наречен още Левий, син Алфеев, по професия бил бирник, митар, събирал данъците за Ирод Антипа, властника на Галилея. Роден в Капернаум. Там, на брега на Тивериадското езеро Иисус го призовал да върви след Него. Осем години след възнесението Матей написал своето евангелие, в което разказва за живота и делото на Иисус Христос.Според преданието проповядва на евреите в Йерусалим, след това в Мидия, Персия, Етиопия и Индия. Умира като мъченик. Почита се от всички християни.    Апостол Яков Алфеев - Младши, брат на св. апостол и евангелист Матей. Проповядвал в Йерусалим и цяла Палестина, в близки и далечни страни. Бил заедно с апостол Андрей Първозвани в Едеса. Проповядвал в Газа, Елевтеропол, останал дълго време в Египет. В град Острацин бил разпънат на кръст.     Свети апостол Юда, брат Господен - син на праведния Иосиф, обручника на св. Дева Мария, затова е наречен "брат Господен". Роден в Назарет. Според преданието се занимавал със земеделие. Евангелистите Матей и Марко го наричат Тадей(хвалещ) и Левий (сърдечен). Проповядвал в Иудея, Галилея, Самария, Идумея, след това в Арабия, Сирия и Месопотамия и накрая стигнал планината Арарат. За вярата разпънат и пронизан от стрели около 80-та година.    Свети апостол Симон Зилот, наричан още Кананит, понеже произхождал от град Кана Галилейска. На сватбеното угощение на Симон между поканените бил и Иисус Христос и там Той направил първото си чудо. Обходил Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия. Според преданието умрял мъченически разпънат на кръст по време на римския император Траян.    Св. апостол Матий (Матия) бил родом от Витлеем и произлизал от Юдовото племе. След възнесението на Иисус Христос в Йерусалим, пред всички апостоли апостол Петър представил двама от 70-те Христови ученици – Йосиф и Варсава, наричан Юст, и Матия, за да допълнят чрез жребий 12-то число на апостолите Христови след отпадането на Юда Искариотски. Жребието се паднало на Матия и той бил причислен към единадесетте апостоли. Заедно с другите апостоли проповядвал в Юдея, с Петър и Андрей ходил в Сирийска Антиохия, в кападокийския град Тиан и в Синоп, където го затвории в тъмница, пътешествал в Амасия, Едеса, Севастия и дори ходил в Етиопия. Бил убит с камъни в Йерусалим.    Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Обръща се към вярата ненадейно, в резултат на необикновено видение. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците". Запечатал своето апостолство с мъченическа смърт в Рим от Нерон на 29 юни 67 г. едновременно с ап. Петър. (Според друго предание това станало 1 година след мъченическата смърт на ап. Петър на същия ден.) Като другоземец в Рим, Петър бил осъден на кръстно разпятие - позорно наказание за езичниците. Като римски гражданин Павел бил посечен с меч.

Православната традиция познава, освен изображенията на 12-те апостоли в сцените на Тайната вечеря, слизането на Светия Дух, два иконографични типа. Единият е византийската икона от 14 век в московския музей на изобразителното изкуство. Там фигурите на апостолите са в два реда. Петър и Тадей - Юда като автори на послания и Иоан и Матей като евангелисти държат в ръцете си свитъци и кодекси. Другият тип икони е "причестяването на апостолите", в които Христос предлага на една група от шестима апостоли начело с Петър осветен хляб, а от другата страна подава свещено вино на другите шестима апостоли начело с Павел.    Отделните апостоли се разпознават по традиционните физически признаци - наличие или липса на брада, нейната форма, високо чело при Павел и Иоан и т.н. или по надписите, но те нямат атрибути, освен споменатите свитъци и кодекси.   В католическото изкуство обаче, апостолите получават като атрибути уредите на своите мъченически страсти - кръст (Андрей, Филип, Симон, Тадей), меч ( Павел, Яков Младши, Матей), месарски нож (Вартоломей), копие (Тома), чаша, от която изпълзява змийче (Иоан Богослов), символизиращ отровата, обезвредена чрез молитвата на апостола.    В Западна Европа често пъти дванадесетте апостоли се появяват във вид на фигури в градските часовници, поради асоциацията на техния брой с дванадесетичното делене на времето (12 или 12х2 часа, 12 месеца).