|
Аз съм католик с православни наклонности, вслушващ се
в протестантството.
(проф. Хайнц Нусбаумер)
|
|
Монахът в мен
(откъси от книгата)
|
В поклонническите ми странствания из Атон, продължили
повече от двадесет години, манастирският свят на Света гора
ме научи на няколко прости житейски правила - древен опит
на Източната църква: все по-пълно да намирам покоя и да пазя
мълчание. Все повече да се уча на лишения и отново да откривам
равновесието между "давам" и "вземам".
Да живея изцяло тук и сега и да не ме е грижа за вчера и утре.
Отново да откривам смирението и служението, и да обуздавам
надменността на духа. Да отглеждам в себе си радост и преди
всичко благодарност за даровете на живота и мирозданието.
Това не е е пътеводител за Атон. Също не е книга
за някакво страстно търсене на Бога, а във всеки случай не
е и упътване за постъпване в манастир. Всичко важно и ценно
по този въпроси отдавна вече е написано.
...Тя (книжката) отразява скромния опит на един атонски
поклонник, който, чрез личните си впечатления и преживявания
от едно вече двадесетгодишно приближаване до вътрешната страна
на Света Гора, все още се стреми
да стигне до нейната сърцевина, с
надеждата да преоткрие частица от онзи
скъпоценен житейски опит и осмисляне, които християнското
монашество - не само на Атон - е успяло да съхрани. С упованието,
че там ще намери надеждна опора за преодоляване на кризата
в нашия живот - особено и най-вече за нас, които сме в света.
Убеждението, че нашият свят, а с него и всеки от нас би обеднял,
ако струята енергия от манастири и монашество секне.
Във всеки от нас - жена или мъж,
вярващ или невярващ - е скрит дълбинен, най-често неосъзнат
копнеж по тази хилядолетна житейска култура, чието познаване
би ни помагало в ежедневните грижи и страхове... Монахът в
мен е опит от великата цивилизационна история на манастирите
да изведем конкретни поуки за нашия живот, за ежедневието
ни в днешния свят. Не бягство от света е целта, а една нова
съзерцателност. Става дума за разширяване на нашите човешки
възможности. За търсене на повече уравновесеност между духа
и сърцето. За хармонията между "правя" и "съм".
А може би и за преоткриване на изгубеното - онова, от което
не сме могли да се откажем.
В заключение
Да откриеш монаха в себе си - без манастирски
зидове, без расо и без радикалните изисквания към себе си,
които достигат до корените на човешката същност. За хората
в света, това би могло да означава:
Да бъдеш откровен, така че да усвоиш нещичко
от изворите на този огромен поток на човешката традиция -
от даровете на покоя и мълчанието, на свободното отпускане
и "лекия багаж", на удивлението, на благодарността
и радостта...
Да
знаеш, че всичко човешко - даже и животът на монасите - е
откъслечно и несъвършено - и никой не притежава сигурна преднина.
Но да бъдеш и любопитен, така че да събудиш за
живот дремещите още у нас възможности - и да не се задоволяваш
с по-малко. И във всеки случай да се опитваш да участваш -
не на доверие, не без проверка - в "световната игра".
Монахът в нас, това би бил опитът да се връщаме
по-често в точката на спокойствие вътре в нас. В пещерата
на собственото си сърце.
Тъй като пътят навътре е пътят към дома.
|
|
•
• •
|
| Издадена в Австрия
през 2006 г., за кратко време книгата "Монахът в мен"
се нарежда на челните места в класациите на бестселърите на
австрийските медии, претърпява 7 издания и вече е преведена
на няколко езика. Българскят превод е на издателство "Омофор"
към фондация "Покров Богородичен", осъществен със съдействието
на БПЦО "Св. Йоан Рилски" във Виена и нейния предстоятел ставрофорен
свещеноиконом Иван Петкин. |
 |
• Забелязах, че нашето общество се нуждае от повече
духовност. Хората искат да слушат все по-малко за политика
и повече за духовното. Не смятам, че има пряка връзка
между християнството и политиката, но християнството
би могло да даде много отговори на политиците. Ако някой
политик или журналист, който трябва всеки ден да работи
с обществото, има здрави корени, то той може да стане
водач от най-висока класа на това общество.
• Когато започнах да работя върху книгата, най-голямото
предизвикателство за мен като журналист бе да пиша от
първо лице единствено число. Знаете, че професията изисква
журналистът да бъде обективен, а не да говори за собствената
си душа.
• В Атон има една поговорка - главата трябва да
се наведе към сърцето. Убеден съм, че Източната църква
има много повече сърдечност в своята изразност от Западната...
В православието например ми харесва, че се дава първостепенно
значение на Възкресението. Западната църква - католици
и протестанти - наблягат повече на страданията, на страстите
Христови.
• Посланието на книгата е съвсем просто - монахът
или монахинята съществува във всеки от нас - без расо
и манастирски стени. Бих нарекъл това копнеж към опростяване
на нещата, към покой и преоткриване смисъла на живота.
• Книгата "Монахът в мен" е възможност да се прекрачат
границите между видовете християнство и да се намерят
допирните точки. Не е нужно човек да си сменя вярата,
а да цени даровете на собствената си религия. Но най-голям
е дарът на безкрайно многото чудеса в нашия живот.
• Монасите в Атон казват - има един сигурен път
към щастието и това е благодарността. А за какво трябва
да благодарим - всеки от нас решава сам!
използвани са откъси от интервюто
на БНР с проф. Нусбаумер, излъчено на 6 декември 2007
г.
Още за книгата и автора - в Православие.бг |
| Проф.
Хайнц Нусбаумер е публицист, автор на книги и издател
на австрийския седмичник “Die Furche”. От 1971 до 1989
г. Хайнц Нусбаумер ръководи външнополи- тическия ресор
на виенския ежедневник “Kurier”. В периода 1989 г. до
1999 г. е говорител на президентите на Австрия Валдхайм
и Клестил. От 2001 г. води телевизионната дискусионна
поредица “ОРФ - философикум”, от 2002 г. е председател
на „SOS-Киндердорф” в Хинтербрюл край Виена, говорител
на “Инициатива за качество в журналистиката”, съинициатор
на “Платформа християни и мюсюлмани”. |
|
| |
|
|
