е-списание МАРГАРИТА/ брой 1(62)/2009 :: Джеймс Дилет Фриймън

Джеймс Дилет Фриймън (1912 - 2003)

Фриймън е един от най-популярните автори и сътрудници на християнската школа "Единство", създадена през 19 век. "Единство" е позитивна житейска философия, основана на принципите на християнството, която без догми предлага прости и достъпни методи на духовно познание. ЕДИНСТВО вярва в безграничния потенциал на всеки човек, вярва в това че всички хора са Божии деца, и че всички ние сме творци на нашата собствена реалност.
Още от "лунния" поет Фриймън: За смъртта и живота

Понеже Той е любов

Бог не чака да Му се отдам, за да ми се отдаде Той. Той ме търси дори тогава, когато аз бягам от Него. Но къде може да се скрие човек от Онзи, Който присъства навсякъде?
Бог си мисли за мен, независимо от това дали аз мисля за Него.
За да твори добро, Бог използва не само добрите хора.
За да побеждава, Бог използва не само смелите хора.
За да утвърждава правдата, Бог използва не само праведните хора.
Когато се моля за своето сърце, аз казвам: "Боже, каквото и да чувства моето сърце, обичай чрез него".
Когато се моля за своя разум, аз казвам: " Боже, за каквото и да мисли моят разум, мисли чрез него."
Когато се моля за своите ръце, аз казвам: " Боже, каквото и да правят моите ръце, върши чрез тях Своята работа."
Аз знам, че Бог дава Своята сила не само на силните, Своята мъдрост - не само на мъдрите, Своята радост - не само на радостните, а Своите благословения - не само на благословените.
Бог ми помага не защото съм такъв, какъвто съм.
Бог ми помага, защото Той е такъв, какъвто е.
Бог е любов.

Кой от нас не си е мислил понякога, че ние не сме достатъчно добри, за да се обърнем за помощ към Бог? Но помагайки ми, Бог прави това не защото одобрява или не одобрява моите постъпки.
Бог ми помага, защото Той е Бог, защото Той е живот, защото Той е любов.
Бог ми помага, не защото аз съм благ.
Бог ми помага, защото Той е благ.
Бог ми помага не защото аз заслужавам помощ.
Той ме обича не защото аз заслужавам любов.
Вие обичате ли само онези, които са без недостатъци? Нашите любими са също като нас несъвършени.
Смятате ли вие, че сте способни да обичате онези, които Бог не обича? Любовта е способна да види в любимия съвършенство.
Бог не отговаря на молитвите ми, възнаграждавайки ме за добро поведение, и не ме наказва за лошо поведение.
Бог не се пазари с мен.
Бог не работи за пари.
Бога дава, без да поставя условия.

ЗА ЛЮБОВТА

Когато започвам да мисля за проявите на любовта, пред моя вътрешен взор често застават образите на велики дела в името на благото на хората, образи на самопожертви, героизъм и преданост. Но в своя живот не мога да намеря примери на подобни подвизи. Любовта, която ми беше дадена, се състоеше от не много големи, ежедневни дейности. Понякога те бяха леки, в други ситуации от мен се изискваха по-големи усилия. Понякога те ми носеха радост, понякога - болка. Много често правейки нещо за хората около мен, аз дори не се замислях дали ги обичам, или не.

Какво е все пак любовта? Аз предпочитам да живея с любовта, а не да й давам определение.

Да обичаш - това означава да намираш висше щастие в това, да правиш другите щастливи. Това означава да разбираш как мислят и чувстват околните, от какво се нуждаят. Това значи да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин.

Да обичаш - това означава да осъзнаваш несъвършенството на хората и въпреки това да ги виждаш съвършени.

Да обичаш - това означава да разбираш слабостите на нашите ближни, и въпреки това да си ги представяш силни. Това означава да ги вдъхновяваш да бъдат по-силни, отколкото са, и да им позволяваш на свой ред те да вдъхновяват теб.

Да обичаш - това означава да приемаш другите такива, каквито са, и ако те не оправдаят твоиите надежди или отхвърлят твоята протегната ръка, по прежнему да оставаш вратата на сърцето си отворена.

Да обичаш - това означава да признаваш достойнството на хората и да им помагаш да видят своето собствено достойнство.

Да обичаш - това означава да станеш част от живота на своите ближни, при това без да ги контролираш и ограничаваш.

Да обичаш - това означава да забравяш за себе си, подобно на искрата, която забравя за себе си в пламъка на огъня.

Любовта не е страст, но безстрастната любов не е истинска, също както не е истинско цветето, направено от хартия или пластмаса.

Любовта не ви прави бедни. Любовта неизменно ви връща повече, отколкото й давате, тъй като нейните ресурси са безгранични.

Любовта прилича на пламъка на свещта, който превръща восъка в светлина. Любовта прилича на слънцето, което отдава своята собствена субстанция, за да стане източник на енергия и живот.

Често пъти ни се налага да слушаме за това, че любовта е непрактична. Въпреки това аз искам да ви кажа, че любовта е най-могъщата сила на света. Ако искате да постигнете успех в някакво начинание, вие трябва да се влюбите в това дело. Вие се отдавате само на това, което обичате.

Съмнявам се, че можем истински да овладеем онова, което не обичаме, било то научна дисциплина, практически навик или изкуство. Като не обичаме себе си, ние не можем да контролираме състоянието на своя разум и тяло.

Повечето хора разчитат на силата на любовта само от време на време. Ние далеч не винаги сме склонни да вярваме в това, че любовта може да ни помогне, ако не смятаме само любовта към най-близките ни хора. На нас все още ни предстои да дораснем до разбирането, че цялата Вселена е създание на Божията любов, че любовта е струна, в съзвучие с която вибрира светът. Когато докосваме тази струна, всичко във Вселената ни отговаря с взаимност.

Любовта не прави живота ни лек и не го изпълва с удоволствия. Но в действителност, вие и не искате лек и безгрижен живот, дори често пъти да мислите по друг начин. В дълбините на вашето сърце живее стремеж към величие. Вие искате да видите живота си наситен с плодотворна, творческа активност. Вие се стремите към пълноценен живот и любовта ви помага да постигнете тази пълнота. Тя ви помага да се издигнете на по-високо ниво, и да развиете своите способности в максимална степен.

"С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери" (Марко 4:24). Животът ще напълни онзи съд, с който вие идвате при него. Предоставете на живота малка чашка - и той ще я напълни. Отдайте на живота голям резервоар и него той ще напълни. Колкото повече обичате, толкова повече вие се отдавате на живота. Да обичаш означава да живееш пълнокръвно, защото в любовта ние се отдаваме на това, което обичаме. Само любовта прави нашия живот достоен живот. Отдайте се на любовта и вие ще станете съда, който използва Бог, защото Бог е любов.