| |
Екзотичният кумкуат |
|
|
| Корфу е единственото място в света, където
произвеждат ликьор "Кумкуат". Преди сто години
ботаниците се опитали да засадят по крайбрежието на
Средиземноморието миниатюрните китайски мандарини кумкуат,
но начинанието им се оказало неуспешно, освен на остров
Корфу. |
|
| |
|
|
| |
Благодарение на мекия климат, плодородна
почва и много вода, северната част на гръцкия остров Корфу
се оказала идеално място за това красиво и екзотично растение.
Там има над 6000 дървета. Това са невисоки - до 3 м, храстовидни
дървета, листата им са дребни, тъмнозелени, цветовете са бели,
единични или в букетчета. Плодът е кръгъл или овален, с диаметър
около 2 см. Той е плътен, месест, сладък, кората му е нежна,
с фин цитрусов аромат, с яркооранжев цвят, богата на витамиини.
Кумкуатът е екзотичен деликатесен плод.
Често пъти се съхранява в сироп, използва се в десерти, плодови
салати, за сладко, консумира се с кората - пресен или изсушен.
Ароматът му е уникален, има нежен и приятен вкус.
През 70-те години на миналия вече век местният
винопроизводител Спирос Мавромати направил от този плод розов
лисьор. Вкусът му надминал всички очаквания. Днес заводът
на Мавромати произвежда почти милион бутилки и бутилчици с
ликьор от този екзотичен плод, които туристите купуват и отнасят
във всички точки на планетата.
Кумкуат е от семейство Седефчеви (Rutaceae),
което съдържа около 1500 вида, предимно дървета и храсти,
по-малко тревисти растения. Листата често са с просветващи
жлези. Чашелистчетата и венчелистчетата свободни, по 4 - 5.
Плодникът обикновено е с 4 - 5 плодолиста. Към това семейство
спадат видове като лимон (Citrus limon), портокал (Citrus
sinensis), мандарина (Citrus reticulata) и други,
известни като "цитрусови плодове".
От семейство Седефчеви в България растат само 5 вида от 3
рода, от които 3 вида са защитени от Закона за биологичното
разнообразие: Росен (Dictamnus albus), Седефче (Ruta
graveolens), Ленолистен целолист (Haplophyllum thesioides)
|
Родината
на тези не много големи вечнозелени храстовидни дървета
с миниатюрни плодове от рода на цитрусовите е Китай,
затова често ги наричат китайски мандарини. Японците
ги наричат кин-кан, което в превод означава "златен
портокал". В Европа растението е пренесено от Робърт
Форчън през 1846 година. И днес кумкуат се култивират
и отглеждат в Китай и Индокитай, Япония, Флорида и Калифорния.
През 1912 година ботаниците ги обособяват
в отделен род Fortunella, тъй като кората
им е по-тънка и сладка от другите цитрусови плодове.
Плодовете са с кръгла (Fortunella japonica) и
овална (Fortunella margarita) форма, сладки,
вкусни, ароматични и с размер приблизително като малка
слива. Растенията са издръжливи, отглеждат се като декоративни
и улични растения. Всяка година дават 35-50 плода. С
търговска цел са създадени и се отглеждат кръстоски
между кумкуат и цитрусови растения.
Най-разпространени са сортовете
фортунела маргарита (F. margarita) и кинкан японски
(F. japonica). Най-дребни са плодовете на дивия хонгконгски
кумкуат (Fortunella hindsii) - около 1.5-2
см. Малайският кумкуат (Fortunella polyandra)
расте на полуостров Малака, където на много места образува
жив плет. Интересен е новосъздаденият безсеменен, студоустойчив
сорт кумкуат Нагами. Кункуат Маруми е донесен във Флорида
през 1885 година от Япония. Той прилича на сорта Нагами,
но има бодли и е достатъчно студоустойчив, за да понесе
кратки застудявания през зимата. |
Робърт Форчън (R.Fortune)
е роден в Шотландия през 1812 г. и работи като
градинар в Единбургската ботаническа градина.
През 1842 година е изпратен в Китай,
за да изучава и колекционира нови растения.
Пътуванията му имали успех - в
Европа се появили нови красиви цъфтящи растения.
Но много по-голяма е заслугата му за успешното
внасяне на 20 хиляди чаени растения в Индия
и Цейлон, което поставя началото на чаената
индустрия там и слага край на монопола на Китай.
Той бил първият европеец, който открил, че черният
и зеленият чай се произвеждат от едно и също
растение.
В следващите си пътувания той посетил
Япония, запознал се с отглеждането на ориз.
В Англия донесъл увивни сортове бели рози, които
не понесли местния климат и той ги кръстосал
с местен сорт рози. Новият сорт увивна бяла
роза с едри, гъсти цветове нарекли в негова
чест роза фортуниана.
|
|
|
Fortunella obovata
в Япония по-често наричат фукуши кумкуат. Това е ниско
дръвче, без бодли, със симетрична корона, плодовете му са
с много сладка, ароматична и тънка коричка. Семена почти няма
или са малко.
По-малко известен сорт е Fortunella crassifolia,
може би хибрид между F. margarita и F. japonica,
донесен в Америка от Япония през 1910-1912 г. Плодовете му
са доста едри около 4 см в диаметър, с по-дебела, гладка кора,
не много сочни. Отглежда се заради вкуса и декоративността.
Сортът се отглежда в Китай и Япония, където е известен като
Мейва кинкан. Съществува и декоративен сорт с пъстри плодове.
Има и многобройни естествени и изкуствено създадени хибриди
на кумкуата, кръстоски с мандарина, портокал, лайм.
В последно време и у нас доста любители цветари
се опитват да отглеждат растението в стайни условия, където
то достига до 1,5 м. За да се развива нормално е необходим
доста голям съд. Дръвчето расте бавно - средно 6-10 см в сезон.
Периодът на растеж започва в края на април и продължава около
30-50 дни. Цъфти през юли-август. Цъфтежът продължава 5-7
дни. След 2-3 седмици дръвчето може да цъфне още веднъж. Като
при всички цитрусови, отглеждани в стайни условия цъфтежът
може и трябва да се регулира. Плодовете узряват през декември-януари.
Растението е светло- и влаголюбиво. Предпочита слънчево местоположение.
През лятото трябва да е на шарена сянка. През зимата, обратно,
нуждае се от максимално естествено осветление и преки слънчеви
лъчи, билзо до южен прозорец кумкуат обича топло лято (25-28
градуса) и прохладна зима(15-18 градуса).
|
|
|
