|
И от всеки, комуто много е дадено, много
и ще се изисква. (Лука 12:48)
|
|
В
сянката на великите
|
В природата гении се срещат рядко. И гениалността
им не се повтаря в децата им. Комуто е дадено много, от него
се и изисква най-много. Предчувствайки това, великите не винаги
създавали поколение. Леонардо да Винчи, Бетовен...
А тези, които не можели без семейство, без потомство, дали
са чувствали на какво обричат децата си? Какво им е - да живеят
в сянката на великите си бащи?
|
•
Алберт Айнщайн (14 март 1879 – 18 април 1955) е немски
физик, теоретик, от еврейски произход, живял и работил в Германия,
Швейцария и САЩ, известен като създател на теорията на относителността
 През
1897 Айнщайн среща в Политехническия университет в Цюрих двадесет
и една годишната сръбкиня Милева Марич. Той е само на седемнадесет,
а тя е една от малкото жени в света, на които по онова време
е разрешено да изучават "мъжки науки". Родена с по-къс крак,
Милева бяга от съжалителните погледи на хората в света на
цифрите и формулите. През 1902 година Милева забременява и
тайно ражда в Нови Сад извънбрачно момиченце Лизерл. Детето
не е желано от Айнщайн и е дадено за осиновяване, а след 23
месеца умира от скарлатина. Година по-късно двамата се женят
в Швейцария. Бракът им продължава 16 години. Раждат им се
двама синове - Ханс Алберт (р.1904) и Едуард Тете (р. 1910).
Едуард бил способен младеж, още като юноша написва 300 стихотворения.
На 21-годишна възраст обаче му поставят диагноза - шизофрения
и го настаняват в психиатрична болница, където остава до края
на живота си.
Айнщайн изневерява на жена си със своя братовчедка,
което слага окончателен край на дългите години труден съвместен
живот. През 1919 година Милева и Алберт се развеждат. Айнщайн
не праща пари за лечението на болния си син или го прави нередовно.
Милева смята, че физикът е разбил живота й. Ханс става обикновен
преподавател, инженер по хидравлика, живее в Калифорния и
умира през 1973 година.
•
Дмитрий Менделеев (1834 - 1907),
изобретател, учен-енциклопедист - гениален химик, физик, икономист,
технолог, геолог, метеоролог, педагог и въздухоплавател. Създател
на Периодичната система на елементите.
Роден е в Тоболск. Той е последното, седемнадесетото
дете в семейството на директора на училището. Скоро след това
баща му ослепява и грижите за децата и семейството падат изцяло
върху плещите на майка му. Забелязвайки способностите му,
тя по всякакъв начин го поощрява да учи. След завършването
на Петербургския университет, Менделеев заминава за Германия.
В Хайделберг той се увлича по Агнеса Фойгтман - немска артистка.
От това увлечение се ражда дъщеря, Менделеев обаче не се жени
за немкинята, но редовно изпращал от Русия пари за възпитанието
и обучението на дъщеря си, докато тя навърши 21 години и се
омъжи.
Сестрата на Дмитрий Менделеев уговорила брат си да се ожени,
намерила му жена със странното име Феозва Никитична Лещова,
шест години по-голяма от Менделеев. Той не изпитвал никакво
желание за тази женитба, дори искал да се откаже в последния
момент, но все пак бракът се състоял. Феозва му родила три
деца - Мария, Владимир и Олга. За съжаление всички те умират
преди него. Особено тъгувал Менделеев за любимия си син, завършил
морската академия и починал на 33-годишна възраст.
 Когато
Дмитрий Менделеев е на около 50-годишна възраст се запознава
с 20-годишната донска казачка Анна Павловна Попова, която
учи рисуване в Художествената академия. Менделеев се развежда
с жена си и се жени за Анна. Тя му ражда четири деца - Люба,
Иван и близнаците Мария и Василий. Най-известна сред тях е
Любов Дмитриевна, жената на Александър Блок, прекрасната дама,
на която поетът посвещавал стиховете си, и заради която бил
готов да излезе на дуел. Най-учудващото е, че имайки седем
деца, Менделеев не оставя след себе си внуци и правнуци. Всички
умирали при раждането или в детска възраст. В крайна сметка
останала жива само една внучка - Екатерина Каменская. Тя оставя
след себе си един син Александър, който няма деца. Така свършва
родът на Менделеев.
Преди известно време обаче изплува японска история със същия
този любим син Владимир. Оказва се, че когато Владимир плавал
на фрегатата "Азов" се наложило екипажът да остане
дълго време в пристанището на Нагасаки. Според местните закони
се разрешавало на местните момичета да оформят временен брак
с моряк. И тогава Владимир се оженил за някоя-си Тако Хидесима,
а отплувайки, я оставил бременна. След това тя родила дъщеря
Офудзи и започнала да пише сърцераздирателни писма на любимия
си. Морякът не бързал да отговаря, а отговорил както винаги
добрият дяда Менделеев, който подпомагал според силите си
японската си внучка. След смъртта му всичко затихнало. Може
би и днес в страната на изгряващото слънце живеят потомци
на великия химик.
•
Знаменитият Владимир
Набоков (1899 - 1977) е руски писател, поет, колекционер
на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва
в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията
си Набоков пише на английски.
Набоков има само един син, при това дългоочакван
и желан, родил се 7 години след сватбата. Грижили се за него,
глезили го. Днес той е на 75 години. Няма семейство. Защо
Дмитрий Набоков е останал сам, не е ясно. Най-вероятно не
е могъл да намери жената, която да прилича на майка му, не
просто спътница на своя мъж, но и негова дясна ръка. Владимир
и Вера се разбирали от половин дума.
Професионално Дмитрий Набоков е опитвал какво ли не. По професия
оперен певец, той е участвал в автомобилни състезания, превеждал
е книгите на баща си на италиански. На 46 години попада в
автомобилна катастроф и прекратява с автомобилния спорт. Днес
се занимава с литературното наследство на баща си. Живее на
брега на женевското езеро. И очевидно родът Набокови угасва.
•
Волфганг Амадеус Моцарт (1756–1762), австрийски композитор,
с феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ
изпълнителски, импровизаторски и композиторски талант.
Моцарт се жени на 26, а съпругата му Констанца
Вебер е на 19. За девет години тя ражда 6 деца, но остават
живи само двама синове. И двамата остават ергени, деца нямат.
Карл Томас Моцарт, който е на 7 години, когато умира баща
му, вярва във версията за отравянето. Той живял 74 години,
с нищо особено не се проявил и умрял през 1858 година в Милано.
 По-малкият
брат на Карл - Франц Ксавер Волфганг се родил няколко месеца
преди смъртта на баща си, през лятото на 1791 година. Като
своя баща той свързал живота си с музиката. Огромна роля за
това изиграла майка му Констанца. Когато бебето е само на
два месеца, тя решава, че Франц Ксавер ще бъде музикант. От
този момент тя започва да го нарича Волфганг Амадей, без да
обръща внимание на кръщелното църковно свидетелство. Тя се
надявала, че малкият ще бъде също толкова гениален като баща
си. Момчето започва да учи музика при известни музиканти,
казват, че негов учител е бил и Салиери. На 11 години съчинява
своя първи квартет за фортепиано. На 17 години заминава да
работи в Лвов по договор като гуверньор в богатото семейство
на полския граф Виктор Баворовски . Имението е в село Бял
камък. По-късно се премества в Лвов, като продължава да преподава
музика.
Когато пристига в Лемберг (днешния Лвов), това не е голям
културен център, както мнозина си мислят сега. По това време
това е глуха провинция, току-що присъединена към Австрийската
империя. Той организира в града хор, учи децата да свирят
на пиано, сам изнася концерти като диригент на оркестъра.
През 1826 г. Франц основава първото светско музикално учебно
заведение - институт по пеене - "Св. Цецилия". И
пише няколко пиеси за пиано върху мотиви на украински народни
песни. Живее там почти 30 години. Така че украинците го смятат
за свой човек. И днес в Лвовската консерватория звучи музика,
написана от сина на Волфганг Амадеус Моцарт. Франц умира в
Карлсбад (Карлови Вари) на 29 юли 1844 година. Родът на Моцарт
свършва със смъртта на двамата братя.
•
Константин Едуардович Циолковски (1857 - 1935) е руски
учен и философ от полски произход, смятан е за основоположник
на космонавтиката и ракетната техника.
 За
ролята на семейството в своя живот основоположникът на космонавтиката
и ракетната техника Константин Циолковски говори така: "Аз
се ожених без любов, надявайки се, че така жена ми няма да
ме върти на пръста си. Ще си работи и няма да ми пречи и аз
да правя същото. Тази надежда се оправда напълно.". И
още: "Поставях благото на семейството и близките си на
последно място. Всичко беше за високото знание. Не пиех, не
пушех, не харчех и една излишна копейка за себе си, например
за дрехи. Почти винаги бях полугладен, лошо облечен. С мен
търпеше и семейството ми... Аз често пъти се дразнех, и може
би правех живота на околните тежък, нервен". Тези думи
той пише след смъртта на четири свои деца. Те са всичко седем
- четири синове и три дъщери. Всички негови синове и една
от дъщерите му умират преди него, от което той страда много.
До преклонна възраст доживява по-голямата му дъщеря Любов
и предпоследното му дете - Мария. Затова фамилията Циолковски
не носи никой.
Кой знае защо толкова нещастия са се струпали
върху главата на великия учен? Слуховете разказват за проклятие
още преди раждането на Циолоковски. Страшно е, но двама от
синовете му сами слагат край на живота си. Най-големият син
Игнатий смятали за най-умен сред децата. В гимназията дори
го наричали Архимед. На първи курс в Московския университет,
през декември 1902 година той поглъща цианкалий. Преди това
чете Ницше и Шопенхауер, спори с баща си за модната тогава
теория за топлинната смърт на Вселената. На погребението баща
му, пристигнал от Калуга в Москва, припада. Студенти, приятели
на Игнатий, го вдигат и откарват на гарата, качват го на влака.
Иван, верният помощник на баща си, записващ всички негови
опити, умира през 1919 година, по думите на Циолоковски от
"недояждане и мъчителен труд". След три години умира
от туберкулоза най-младата, Аня, учителка, оставяйки пеленаче.
Александър се самоубива през 1923 година, работейки като учител
в далечно село в степта. Той е на 38 години. А бебето Леонтий
умира след година от скарлатина още през 1893 година. След
поредица от нещастия Константин Едуардович, човек вярващ,
се отвръща от Бога и създава теория, според която човекът
е просто сбор от атоми, нищо повече... |
| |
|
|
