е-списание МАРГАРИТА - Ротондата св.Георги

.:. margaritta.net .:. май 2010 .:. седмичен хороскоп .:. архив .:.

Ротондата "Свети Георги"
Църквата, наречена на Свети Георги Победоносец, се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството, на няколко метра по-ниско от днешните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император Константин Велики (306-337) многократно е пребивавал в Сердика. На него приписват фразата “Сердика – моят Рим”. Обявена е за паметник на културата от ЮНЕСКО. www.svgeorgi-rotonda.com

Ротондата "Св. Георги" е един рядък паметник на античната архитектура. Основното предназначение на тази впечатляваща сграда и нейната датировка и сега е оспорвана от специалистите. Начинът на градеж я отнася към IV в. Наличието на хипокаустна система в задната част на комплекса от сгради дава основание да се предполага, че е била използвана като част от бански комплекс или че е била мортирон или мавзолей.

След Миланския едикт (313 г.), с който император Константин Велики обявява християнство за разрешена религия в Римската империя, Ротондата е била превърната в баптистерий поради масовите християнски покръствания. През VI в. при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.) Ротондата е била превърната в църква. От тогава датира и първата антична живопис. От същото време се предполага, че църквата носи името на св. великомъченик Георги, пострадал в Мала Азия през III век при император Диоклетиан (284-305).

С Ротондата е свързан един от църковните събори – Сердикийският (343 г.), свикан от двамата съуправители на Империята, синовете на покойния вече Константин Велики, за да бъде преодолян църковният разкол, причинен от арианската ерес. В този събор взели участие 318 епископи от цялата Римска империя. Съборът потвърдил Никейския символ на вярата, православното учение за светата Троица, оправдал св. Атанасий Александрийски и низвергнал последователите на арианската ерес. Една от сградите, в които са заседавали и обитавали отците от Сердикийския събор е "гражданската" сграда, непосредствено до ротондата “Св. Георги”.

Сердикийският събор е един от Седемнадесетте канонотворчески събори на Църквата. Градовете, в които са се провели канонотворческите събори, са общо единадесет. Десет от тях от много векове насам са в ръцете на иноверци. И само един - Сердика-София - днес е в традиционно православна християнска страна.

Като християнски храм Ротондата е известна чак до края на ХVI в., когато турците са я превърнали в джамия. По днешното състояние на храма е трудно да се определи първоначалната му планировка. Ротондата е обхваната от кубично тяло, високо на места до 8 м. Късносредновековният книжовник Владислав Граматик споменава ротондата "Св. Георги" в 1497 г. във връзка с пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. Той посочва, че по време на престоя на шествието в София мощите временно били настанени в този храм, който тогава бил главен митрополитски храм на града. В Ротондата мощите на светеца били изложени на поклонение в продължение на шест дена. Там се намирали и мощите на св. Крал Стефан Милутин.

В житието на св. Пимен Зографски (XVI в.) също се споменава за Ротондата, в която св. Пимен се е учил на иконопис шест години. Явно скоро след това при султан Салим I (1512-1520 г.) Ротондата е превърната в джамия наречена Гюл-джамаси. Стенописите били заличени с бяла мазилка и били изписани с растителни мотиви.

Изключително ценните забележителни стенописи в Ротондата били открити в началото на ХХ в. след сваляне на варовата замазка, с която са били покрити по време на превръщането й в джамия.

Най-ниските пояси на Ротондата, ликовете на светци, евангелисти и някои евангелски сцени от т.нар. Христов цикъл били изписани през ХII в. Стилово тези стенописи принадлежат към официалната, наричана още комниновска живопис. Тук силно проличават опитите за спиритуализация на образите, за подчертаване на доминиращото духовно начало над земното концепция, която господства през следващите няколко века на Балканите.

През ХIV в. куполът на Ротондата бил издигнат и припокрит. Стените отново били изписани. Славянските надписи по тях ги свързват с Втората българска държава. От тези стенописи най-добре са запазени 22 фигури под купола. Библейските пророци са с подчертана експресивност в израза на лицата, в динамични пози, които създават необикновено жив ритъм. Типично българското чувство за тържествена монументалност ги отличава от господстващата по онова време палеоложка естетика. Тези стенописи са необоримо свидетелство за творческата зрелост и индивидуалния почерк на българските средновековни художници.

След Освобождението на България от османско владичество (1396-1878 г.) Ротондата била изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг тя била пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г.
През 1915 г. Ротондата била изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането й в джамия, било съборено минарето, вътрешната мазилка била изчистена и се открила средновековната живопис състояща се от три пласта.
След реставрирането на храма отново е възстановено делничното богослужение и освен като паметник на християнското изкуство свидетелствуващ за непреходността на Църквата Христова Ротондата пак изпълнява своята най-важна функция, за която и била построена преди 1600 години – да привежда хората към Бога.

Днес в храма ежедневно се извършва православно богослужение на древния литургически език на православните славяни – църковнославянски, като песнопенията се изпълняват на характерното за древната православна църква – източно църковно пеене, известно и като византийска музика.