е-списание МАРГАРИТА - Доброто старо време

• margaritta.net • декември-2011 • седмичен хороскоп • архив •

Изпращайки старата година, в много домове по света звучи традиционната песен "Auld Lang Syne".
Песента е написана в началото на 18 век и нейното название може да се преведе от староанглийски като "Старите добри времена". В песента се предлага да се вдигне чаша за старите приятели и добрите стари времена.

Доброто старо време

Автор на стиховете е великият шотландски поет Робърт Бърнс. Той ги пише около 1788 година, но текстът е бил публикуван едва след смъртта му през 1796 година. Всъщност Бърнс само преработва по-ранните версии на тази шотландска народна песен, като добавя още два куплета. И така се получава песен за истинската дружба, неподвластна на времето. Според някои източници първите версии на песента са от 15 век. Музиката към текста на Бърнс написва вероятно неговият приятел Джордж Томпсън, който през 1799 година публикува сборник със шотландски песни.
На български преводът на стиховете на Робърт Бърнс е на Владимир Свинтила. По неговия превод песента "Старата любов" се изпълнява от Тоника от 1983 година.

СТАРАТА ЛЮБОВ Кога и кой ще измени на старата любов? На миналите златни дни и старата любов? За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни! Със тебе пихме от дъха на тия равнини. И с тебе двама към върха вървяхме дълги дни. Преминахме ний длан във длан реки и планини. И раздели ни океан след тия златни дни. Но пак сме днес със теб ведно. Ръката ми хвани. Налей от старото вино за миналите дни. Налей и чашите не брой. Догоре ги пълни. Да пием с тебе, друже мой, за миналите дни. За старата любов - докрай! За миналите дни! Ти чаша нежност ми подай за миналите дни!		Auld Lang Syne Should auld acquaintance be forgot, And never brought to mind? Should auld acquaintance be forgot, And auld lang syne? For auld lang syne, my dear, For auld lang syne, We'll tak a cup of kindness yet, For auld lang syne! And there's a hand my trusty fiere, And gie's a hand o thine, And we'll tak a right guid-willie waught, For auld lang syne For auld lang syne, my dear, For auld lang syne, We'll tak a cup of kindness yet, For auld lang syne!

Auld Lang Syne се пее не само на Нова година. Тя се ползва с голяма популярност в САЩ, Англия, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Традиционно се изпълнява по време на абитуриентските балове в Америка, понякога звучи като прощална песен по време на погребение. Музиковедите смятат, че мелодията й е била частично взаимствана от авторите на държавните химни на Южна Корея и Малдивите.

Песента звучи и в редица филми, например "Мостът кад Ватерлоо" с Вивиан Лий, заснет през 1940 година, считан за класика. Но трябва да си спомним и филма на Чарли Чаплин - "Треска за злато". Разбира се този шедьовър, заснет през 1925 година, е без звук. Но през 1942 година Чарли Чаплин отново се връща към своята "Треска за злато" и прави звуков вариант на филма. И точно този вариант днес е най-известен. Във филма има един затрогващ епизод, когато малкият бродяга, чакайки цяла вечер пристигането на гостите, изведнъж чува как някъде съвсем наблизо шумно и весело посрещат Нова година, веселят се, танцуват и пеят. А там пеят именно тази песен, която Чаплин е сметнал за подходяща, за да озвучи епизода.

И ето още един пример - новогодишната серия на британския сериал "Мисър Бийн" с неподражаемия Аткинсън - "дете, но в неподходящо тяло", също толкова самотен като малкият бродяга на Чаплин. Песента звучи на различни езици дори в края на популярния в соцвреме мултипликационен филм "Сивият вълк и червената шапчица".

Най-близо до първоначалния текст и мелодия си остава изпълнението на шотландската съпружеска двойка Mairi Campbell и Dave Francis. Именно това изпълнение е било използвано и в сериала "Сексът и градът". Предполага се, че през 1999 година Актрисата Сара Джесика Паркър, изпълняваща една от главните роли във филма, забелязала точно това изпълнение, когато във Вашингтон шотландският семеен дует пеел "Auld lang syne" за Шон'о Конъри, който много обича тази песен.

Съществуват множество вариации на текста, различни преводи на различни езици, някои дори използват само първите два куплета и припева. Мелодията също търпи различни интерпретации, използвана и от скаути, и от синдикални организации, на военни паради и погребения.
Но в съзнанието на милиони хора в целия свят тази песен се свързва с посрещането на Нова година и най-вече с изпълнението на оркестъра на Гай Ломбардо.

Робърт Бърнс (1759 - 1796) е шотландски поет, един от основоположниците на романтизма. Той е смятан за национален поет на Шотландия и годишнината от рождението му се отбелязва по-широко от официалния национален празник на страната, денят на Св. Андрей.

Роден е на 25 януари 1759 година в Шотландия, в село Алоуей, в селско семейство. Той е най-големият от седемте деца в семейството. Когато Робърт станал на 6 години, баща му взема в аренда голямо стопанство и момчето се налага да работи наравно с възрастните, понасяйки глад и лишения. Благодарение на баща си обаче той получава прекрасно образование. Чете от малък библията, английските поети, чете всичко, което му попадне - от евтините брошури до Шекспир и Милтън. В училище звучи само английска реч, но под влияние на майка си и старата прислужница се приобщава към езика на шотландските балади, песни и приказки.

Макар че се учи в селското училище, негов преподавател бил човек с университетско образование - Джон Мърдок. По това време Шотландия е едно от културните кътчета на Европа с пет университета. Бърнс владее безукорно литературния английски език, за което свидетелстват ръкописите му.

През 1786 година излиза първата книга на Робърт Бърнс с поеми на шотландски диалект. Поетът бързо става знаменитост и бива приет в литературния кръг на Единбург. Освен оригиналното си творчество, той събира, обработва и записва около двеста песни от цяла Шотландия, като често ги преработва и адаптира. Бърнс е най-известният поет, писал на шотландски език, въпреки че голяма част от творчеството му е на английски и на междинен шотландски диалект, по-разбираем за публиката извън Шотландия. Умира много млад от ревматизъм на сърцето, получен в юношеството от тежък физически труд.

Стихотворенията на Бърнс наистина били популярни сред обикновените хора, сред бедняци и селяни. Стихотворението на Бърнс „Scots Wha Hae“ дълго време служи за неофициален национален химн на Шотландия. Той създава самобитна поезия, в която възхвалява труда, народа и свободата, безкористната и самоотвержена любов и дружба.