|
|
|
|
|
| |
 |
Старецът, жената
с голата глава и тъжният младеж
Пауло Коелю
|
|
| |
Както
всяка година на Бъдни вечер кралят поканил своя премиер-министър
на разходка. Той с удоволствие се разхождал по украсените
улици на града. За да не го познаят хората, и двамата се маскирали
като търговци от далечните страни.
Разхождайки се бавно по центъра на града, те наблюдавали гирляндите,
запалените свещи на стъпалата пред къщите, будките, мъжете,
жените и децата, които забързано отивали при близки и приятели,
за да посрещнат празника на богато подредената трапеза.
На връщане пътят им минавал през квартала на бедняците. Там
всичко било различно. Нямало светлини, свещи, нямало го аромата
на вкусните блюда. И по улиците нямало почти никого. Кралят
заръчал на своя премиер-министър както всяка година да се
погрижи в бъдеще за бедните в кралството. Министърът кимнал
с глава, но знаел, че този въпрос, попадайки във водовъртежа
на бюрокрацията, скоро ще бъде забравен.
Изведнъж дочули музика. Тя идвала от една изгнила дървена
къщурка. Двамата надникнали любопитно през процепите в къщата.
Гледката, разкрила се пред тях, била странна: един старец
седял в инвалидна количка и изглеждал така сякаш плаче, докато
едно гологлаво момиче танцувало. До нея вглъбен младеж пеел
народна мелодия, отмервайки такта с дайрето си.
„Изумително! Дай да разберем какво се случва там” - казал
кралят на министъра.
Той почукал на вратата. Младежът престанал да свири, отворил
и поканил гостите да влязат.
„Ние сме търговци. Минаваме от тука и търсим място, за да
преспим. Чухме музиката и видяхме, че още сте будни. Може
ли да пренощуваме при вас?”
„Страноприемниците в града със сигурност ще ви приютят. За
съжаление, ние не можем да ви приемем. Музиката може да звучи,
в нашите сърца обаче се е настанила тъга и мъка.
„А може ли да попитаме защо?“
„Добре, ще ви кажа - рекъл старецът. - Осигурих на сина си
добро образование, за да стане един ден секретар в кралския
дворец. Но годините си минаваха и така и не се отвори свободно
място. Вчера през нощта имах един странен сън. Появи се един
ангел и ми заръча да купя една сребърна чаша, защото кралят
ще ме посети. Той ще пие от нея и в крайна сметка ще назначи
сина ми.
Ангелът беше толкова убедителен, че аз реших да направя това,
което ми заръча. И тъй като ние нямаме пари, моята снаха отиде
днес на пазара и си продаде косата, а с парите купихме чашата,
която стои ето там. Сега двамата със сина ми се опитват да ме
развеселят, тъй като е Коледа, но това не помага.
Кралят видял сребърната чаша и помолил да му сипят малко вода,
понеже бил жаден. Преди да си тръгне се обърнал към тримата:
„Каква случайност! Днес бяхме при премиер-министъра и той
ни каза, че следващата седмица ще обяви конкурс за пост в
двореца.
Старецът кимнал добродушно, но не му повярвал и се сбогувал
с чужденците. На следващия ден обаче в града бил разгласен
конкурс за поста секретар в кралския палат. В уречения час
приемната зала била пълна с хора и всеки от тях искал да кандидатства
за обявеното място.
Премиер-министърът пристъпил и помолил всички присъстващи
да извадят лист и писец.
„Ето я и темата на съчинението: Защо плаче един старец, танцува
една гологлава жена и пее един тъжен младеж?”
Шепот от изумление се разнесъл из залата. Никой не знаел каква
история да напише. Само един бедно и скромно облечен младеж
в ъгъла на залата се усмихнал и започнал да пише.
|
|
|