|
|
|
|
 |
МАРТЕНИЦИ ЗА ВСИЧКИ
|
|
|
Обичаят да се правят и носят
мартеници е своеобразна магическа практика за здраве, плодородие,
щастие, за предпазване от болести и беди.
В по-голямата част на страната в миналото са посрещали лятото
на 1 март. За хората на село тогава е започвала новата стопанска
година. Пробуждането на природата за нов живот е вдъхвало
на нашите прадеди надежда за добра реколта, за щастие през
идните дни. Но с радостта винаги върви и страхът - от капризите
на времето, от превратностите на съдбата. За да се предпазят
от беди и нещастия, хората използвали различни амулети.
И мартеницата е изпълнявала ролята именно на такъв амулет.
И като всеки амулет, за да има той магическа сила, задължително
се спазват някои условия.
|
|
правели мартениците в деня преди 1 март, но някъде ги правели
и рано сутринта преди да изгрее слънцето на 1 март;
оставяли ги да
престоят една нощ под трендафил. Според традицията трендафилът
притежава силата да отпъжда всички зли влияния и нашите
предци вярвали, че той може да предаде силата си и на мартеницата.
мартеницата се
прави от най-старата жена в къщата.
усукват се винаги
два конеца - непресуканият конец не е мартеница;
прави се от бял
и червен конец, но в много региони правели мартеницата само
от червен конец.
В Софийско и Мелнишко усуквали червен и син конец, а в Родопите
правели многоцветни мартеници, но най-силен се смята червеният
конец, който символизира силата на слънцето. И както слънцето
гони надалеч всички зли сили, така и червеният цвят на мартеницата
прогонвал лошите очи на магьосници, на змейове.
мартениците се
връзват на абсолютно всички - на деца, на моми, на невести,
на ергени, на новородени агънца, яренца, теленца, на плодни
дръвчета, на хурки и на станове, защото имат силата да подпомагат
растежа и на хора, и на животни.
мартеницата се
носи, докато видиш първия щъркел, но не се изхвърля, защото
се вярва, че така си изхвърляш късмета. Затова закачват
свалената мартеница на плодно дърво
|
В легендите Баба Марта е символ на пролетта
и цял един месец тя се разпорежда с времето - ту е много усмихната
и ведра, ту е много начумерена и сърдита. Защото ту е ядосана
на своите двама братя - Голям и Малък Сечко, задето са изпили
всичкото вино от бъчвите, ту пък се усмихва и затопля времето,
когато реши да им прости.
И понеже след дългата студена зима всички искат топло време,
се стараят да омилостивят капризната старица - с пометени
дворове, с червено платно върху плета, посрещат я млади и
хубави моми, а не възрастните жени.
С годините и тази българска традиция в известна степен се
комерсиализира, но важното е, че е запазена, че малки и големи
я свързват с пожелание за здраве и късмет, с надежда за по-хубави
дни.
|
|
|
|
|
