|
|
 |
Винаги
близо един до друг
|
| Те се заселиха
на земята заедно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха
и бяха винаги до тях. Можеха да съществуват и поотделно.
И това се случваше, но рядко и рано или късно те се
срещаха. Отново се срещаха. Защото така е устроен
човекът. |
|
Тя беше красива и добра, Той
- бодлив и неприятен.
Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален.
Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше
силите.
Тя идваше, за да помогне, да умре и да възкръсне отново. Той
живееше постоянно, променяйки своя облик и местожителство.
Нея я обичаха всички, пазеха и лелеяха, Него го ненавиждаха
и се опитваха да Го изгонят.
Но хората еднакво зависеха и от двамата.
И така беше винаги. Отначало идваше Тя, след нея неотстъпно
я следваше Той. Дори без да го забелязват, Той все едно беше
там. Той разваляше живота на хората с дребни пакости и големи
неприятности. А най-главното - Той пречеше на Нея. Той й пречеше
в Нейната работа. Понякога едва появила се, Тя вече търпеше
поражение от Него. И плановете на човека оставаха само планове.
Ох, колко много още несъздадено беше разрушил Той на Земята.
Защото, срещайки го в самото начало на пътя, на Нея й беше
трудно да заобиколи онази преграда, която Той вече беше поставил
пред човека. И още повече пък, да победи.
В самия разгар на Нейната работа, Той й пакостеше не по-малко.
Неговата главна задача беше и е да не й даде заедно с човека
да стигне до целта. И колко често човекът не слушаше Нея и
се връщаше, стигнал до половината на пътя, поради Неговите
заплахи.
Дори на самия финал Той можеше да я настигне и да я отхвърли
назад. И на човека без Нея му оставаше само да съществува.
Защото без Нея не е възможно да се живее.
Без Нея животът губеше смисъл и Той завладяваше смисъла. Той
правеше обикновения ден сив и безжизнен, а нощта запълваше
с безсъница и кошмари. Човек няма сили да се справи сам с
Него. Лечение при психиатър, приемане на силни лекарства помагат
само за известно време. Само Тя можеше да го излекува. Тя
идваше и носеше в себе си светлина и бъдеще.
Но и само с Нея не беше толкова просто. Тя изцяло завладяваше
човека и понякога той вървеше след Нея с цената на живота
- своя и чуждия. Тя тържествуваше победно, а човекът, изгонил
Него, ставаше Неин заложник. И вървеше, без да забелязва нищо
и никого наоколо. И човекът отиваше при Нея. По-нататък настъпваше
самота, Тя тихо се топеше, а след това незабелязано се прокрадваше
Той. |
За щастие обаче човек трудно ги среща поотделно. Така продължават
да ходят заедно по Земята - Той и Тя.
Страхът и Мечтата.
Без Страха е трудно да се открие Мечтата. Често пъти именно
Страхът ражда Мечтата.
А след Мечтата винаги върви Страхът. Страхът - "а ако
не се сбъдне?"
И трябва да направим така, че Страхът да не пречи на Мечтата
да се осъществи.
И Мечтата да победи Страха.
|
| |
|
|
