|
|
Църковните
обреди и техните символи
|
Църковните обреди примиряват човека с
Бога.
Водата чисти и оживотворява, хлябът е знак на общение и
съпричастност.
Виното е символ на месианското веселие - радост, идваща
след страданието.
|
В
обредите на св. Църква се използват точно определени материални
елементи, наречени символични.
Още древните езически култове изграждат точно определена обредна
система, с която извършват религиозната си дейност. Свои обреди
има и Св. Православна Църква. Те обаче притежават коренно
различна същност, значение и символика, защото се основават
на изкупителното дело на Господ Иисус Христос и целят освещаване
на човека и примиряването му с Бога.
Обредите са символични свещенодействия, установени от Св.
Църква, за да благославят, освещават и посвещават хора,
предмети и места. По своя външен израз те донякъде приличат
на Св. Тайнства, но и съществено се различават от тях. Докато
св.Тайнства са установени от Самия Христос, обредите са църковно
дело. Докато Св.Тайнства преподават спасителната и изкупваща
Божия благодат, църковните обреди подпомагат и предразполагат
вярващия към приемането й, и продължават действието й във
всекидневния живот.
Чрез обредите Светата Църква дава Божието благословение над
хора, предмети и места, за да се осветят и получат своето
посвещение:
- за църковно служение - напр. пострижение в монашество;,
- за църковна употреба - обновление на храм, освещаване на
икони, утвари и одежди.
- за преподаване на духовни сили и ползи - водосвети, опела,
панихиди
- за преподаване на телесни и материални блага - молитви за
родилки и новородени, против болести, при беди, за благополучия,
за домове, ниви животни, храни и пр.
Както в богослужебното събрание (богослуженията), така и в
обредите, се използват точно определени материални елементи,
наречени символични. Мотивът е, че те носят свръхестествено
значение и ценност. Това са водата, хлябът, виното, елеят,
светлината и тамянът.
Причината, поради която Св. Църква е възприела в богослужението
и обредната си система, точно тези материални елементи, се
крие и във факта, че са жизнено необходими за нормалното съществуване
на човека. Освен това те имат връзка с тайната на спасението.
Ето какво е символичното значение на всеки един от материалните
елементи.
Водата
е материален елемент, с който животът на земята е изключително
свързан. Нейната символика е богата и многообразна. Водата
чисти, затова тя се използва при всички очистителни ритуали.
Тя е винаги и навсякъде е от първа необходимост. Без нея няма
живот. Затова тя е символ на живота и неизчерпаемостта, която
идва от Христос и спасителното Му слово.
Водата унищожава, но и оживотворява. За това свидетелства
Св. Библия, когато говори за Всемирния потоп. Той е унищожил
стария свят, но е създал и новия. Като се основава на таза
богата символика на водата, Св. Църква я въвежда като основен
елемент в Св.Тайнства Кръщение и Евхаристия. Основният и начален
акт на Св. Кръщение, който очиства греховете, става причина
по-късно Църквата да установи и водоосвещенията,
с които се очистват хора, предмети и места.
Хлябът е основа на живота, храна от първа необходимост,
най-универсална и полезна. Той е носител на естествена символика,
защото изразява труда на човека, сътрудничеството между хората
и основата на техния живот. Хлябът е знак на общение и съпричастност.
Не случайно Св. Библия изобилства с примери, в които той е
основен образ и символ. Сам Господ Иисус Христос го избира
за антитип на Своето Тяло, отдадено за изкупление на света.
Затова Св.Църква въвежда хляба като материален елемент в богослужението
и обредите.
Виното се използва от много култове като опияняващо
питие, символ и средство за екстаз, който прави човека причастен
с божествата. Библейската традиция обаче отрича подобно разбиране
на символиката на виното. Според нея виното, "което весели
сърцето на човека "(Пс 103:15), е символ на месианското
веселие - радост, идваща след страданието. Виното е кръвта
на грозда, който трябва да мине през пресата и през тайнствена
трансформация, когато ферментира. 3атова Спасителят го избира
за антитип на Своята Кръв, когато учредява Тайнството на Св.
Причастие по време на Тайната вечеря.
Елеят е материален елемент, който също носи богата
символика. С него се помазват за освещаване и посвещаване
царете, свещениците и пророците.
Самото име Христос означава Помазаник (на евр. "месия").
В Новия завет думата помазание (1Иоан. 2:20) се употребява
за слизането на Светия Дух. Всичко това е причина Св. Църква
да въведе употребата на елея при извършването на Св. Кръщение,
Св. Миропомазване и Св. Елеосвещение (Маслосвет).
Светлината
също е символ, който се корени в насъщните човешки потребности.
Св. Библия ни разкрива богатството на нейната символика, като
я свързва с Христос - истинската Светлина на света и със Светия
Дух - Просветителя. Чрез полилеи, свещници и кандила светлината
влиза като най-често използван материален елемент в християнското
богослужение и обреди.
Тамянът, макар познат от дълбока древност, е въведен
за употреба в Св. Църква сравнително късно. Това се дължи
на факта, че по време на гоненията срещу първите християни
(I-IV в.) гибелта на много от тях била предизвикана от отказа
им да кадят тамян пред езическите идоли. Под влиянието на
свещените библейски текстове (Пс. 140:3: Откр. 8:3), в които
се говори, за кадилото, като образ и символ на молитвата към
Бога, Св. Църква го възприема като символичен материален елемент
на богослужението и обредите.
Символичните материални елементи са неотменима част от православното
християнско богослужение. Не по-малко важни обаче са символичните
свещенодействия.
Самата дума "символ" (от гр. "сливам",
"сравнявам") означава видим, осезаем образ на дадена
невидима духовна действителност. Затова в символа се различават
две страни - видим образ и невидимо съдържание. Вярващият
"облича" невидимото и духовното във видим образ
- символ.
Основните символични свещенодействия в православното
богослужение са следните:
Благословение - това е знак или действие, с което над
хора или предмети се извиква Божията благодат, която освещава,
укрепва и очиства.
Тайнственото значение и невидимата същност на това символично
свещенодействие се състоят в това, че чрез него на света се
възвръщат Божията милост и любов, неизменно присъствали в
него преди грехопадението. Още при Сътворението Сам Бог благославя
седмия ден и така го освещава (Бит. 2:3). Благословението
е присъщо и на старозаветното богослужение. То се извършва
като свещеникът слага кръстообразно ръцете си върху благословения
и трикратно произнася името Божие.
В новозаветното богослужение правото на благословение имат
само епископите и презвитерите, които са образ на Христос
в богослужението. То се прави чрез извършване на кръстния
знак над вярващия. Освен с двете ръце, архиереят благославя
новоръкоположен свещенослужител чрез възлагане на омофор и
ръка, а презвитерът може да благославя миряните и с възлагане
на епитрахил.
Ръсене със светена вода - то има особено животворна
осветителна и очистителна сила. Затова Св. Църква въвежда
това символично свещенодействие не само спрямо вярващите,
но и за домовете, нивите, предметите, съседите, одеждите,
иконите и пр.
Помазване с елей - това е символично действие, което
е знак на душевна радост. То олицетворява присаждането на
дивата маслина (човека) върху плодоносната почва (Христос)
и обновения мир между Бога и човека. Това става с донесеното
от гълъба маслиново клонче при Всемирния потоп.
Осеняване със светилник, Св. Кръст или Св. Евангелие
- това е особен род благословение, чрез което се извиква Божията
благодат върху вярващите. В такива случаи архиереят благославя
с двусвещник (дикири) и трисвещник (трикири). Те символизират
триединния Бог и двете естества (божествено и човешко) на
Иисус Христос.
|
Мълвина Господинова
Източник: в-к Монитор
|
Мълвина Господинова е историк с трайни интереси
в областта на политологията, църковната история и църковно-държавните
отношения. Позната е на читателите с публикации в периодичния
печат, а през 2005-2006 г. води самостоятелна седмична рубрика
във в-к „Монитор” - „Църковно училище”. Мълвина Господинова
работи в Архива на Св. Синод на Българската православна църква.
|
|
|
|