|
| |
Авокадото - плод или зеленчук? |
Допреди десетина години не само че не бяхме вкусвали авокадо, но и не бяхме чували за него. За салата изобщо не говорехме, защото и така беше ясно - през зимата - туршийка и кисело зеленце, на Гергьовден - марули с репички, и цяло лято - шопска салата.
А днес? Отначало все пак никой не обръщаше особено внимание на тази дебелокора "крокодилска" круша, струваше ни се безвкусна и неинтересна. Не бяхме наясно дали това изобщо е плод или зеленчук и какво да правим с него.
Но това беше в началото. Сега смело посягаме към авокадото, знаем как да изберем хубав плод и какво да правим с него - салата, сандвич, гарнитура, можем да го използваме в прясно състояние, да го приготвим на пара, да го запечем, да го комбинираме със зеленчуци, сирена, риба, месо. |
Авокадото или Персея американска (лат. Persea americana) са вечнозелени дървета, високи до 20 м, силно разклонени, те растат във влажни тропически гори. Растението е от семейство лаврови (Lauraceae) или Дафинови и всъщност е най- близък роднина на благородния лавър, свещеното дърво на Древна Гърция, възпято от поетите.
Произхожда от Централна Америка и е познато още преди 8000 г. на ацтеките и маите. Най-често се казва, че названието му (ahuacatl) идва от езика нахуатъл, което в превод означава тестиси поради приликата на плода с този анатомичен орган. Според други означава "горско масло". Съществуват над 400 сорта авокадо.
Едно дърво може да произвежда до 400 авокадо всяка година.
|
|
По археологични данни авокадото се е култивирало още в третото хилядолетие пр. Хр. В литературата за първи път се споменава през 1553 г. в книгата на испанския свещеник, историк и географ Педро де Леон (Pedro de Cieza de Leon) "Хрониката на Перу". В Европа растението е донесено от испанците през XVII век.
През последните години търсенето на авокадо в САЩ, Япония и Европа е нараснало няколко пъти. Най-голям производител на авокадо е мексиканският щат Мичоакан. Там в момента има инвестиционен бум в земеделието. За последните 12 години, броят на мексиканските износители на авокадо се е увеличил от 60 до 4 хиляди.
Освен Мексико, големи производители на авокадо са Индонезия, САЩ, Бразилия и Колумбия, а в Европа - Испания.
Може да ни се стори странно, но авокадо отглеждат и в Израел. За първи път в света именно практичните евреи започват да отглеждат авокадото като селскостопанска култура. Историята е интересна. През 1924 году в Палестина пристига проф. Опенхаймер. Той пръв донася авокадо в Израел и сътрудниците му го засаждат в градините си. Тогава още никой не си е мислил за промишленото му отглеждане.
В началото на 50-те години, по време на купонната система, било направено изследване на авокадото и открили, че то съдържа рекордно количество растителни мазнини. Повече има само в маслините, но я се опитай да изядеш половин килограм маслини наведнъж. При това мазнините на авокадото се усвояват лесно и от деца, и от възрастни. Витамините също са в достатъчно количество (А, С, Е, РР и от групата на В), съдържа минерали (калий, железо, мед, калций, магнезий, фосфор) и белтъчини.
Проблемът с дефицита на мазнини за страната бил огромен. Хората получавали за един месец 1 кг захар, 400 г масло, 600 г маргарин и 135 г месо. В резултат на изследването в Галилея отделили земя за отглеждане на интересния плод. Или зеленчук? Бил използван западноиндийски сорт авокадо, а не южноамерикански, тъй като той издържал на солената вода, с която поливали растенията.
Първата скромна реколта от авокадо не привлякла вниманието на евреите. Никой не се съблазнил да опита грапавите тъмнозелени плодове. С втората реколта постъпили по-хитро. Изпратили я в Европа, като си помислили, че ако европейците харесат плодовете, и израилтяните също ще се престрашат. При това във всеки сандък сложили и по една брошура на английски с рецепти. Една част отпътувала за Франция, а друга - в Западна Германия, където по това време бил разположен окупационният контингент на САЩ, Великобритания и Франция. Доставките ръководел американски генерал, какво го е привлякло в авокадото, не е ясно. Така или иначе изпратили плодовете при французите, понеже им се носела славата, че ядат всичко. Приготвили те храна за всички и тя се харесала. Цялата следваща реколта от авокадо Франция изкупила още на зелено. Уловката сработила, и заедно с европейците, и местните с удоволствие започнали да купуват авокадото. Днес голяма част от авокадото, което се продава в Европа, се внася от Израел.
За храна се използват само зрели плодове, тъй като когато е недозряло авокадото е твърдо и безвкусно, а презряло - става мазно и кашеобразно. Зрелият плод е твърд на пипане, но при натиск поддава. Най-добре е да се купуват недозрели авокадо, които бързо могат да се оставят да дозреят в хартиен плик заедно с ябълка или банан. А след това да се съхраняват в хладилника при температура не по-ниска от +6°С, но не повече от 4 дни.
В 100 г авокадо се съдържат: |
|
Мазнини - до 30 г
Белтъчини - 1,6 г — 2,1 г
Баластни вещества - 3,65 мг
Калий 437,27 мг
Мед 0,19 мг
Соли на фолиевата киселина - 45,19 мкг
Витамин К - 14.6 мг
Витамин С - 5,77 мг
Витамин В6 - 0,2 мг
Калоричност - 118 ккал
|
Невзрачните плодове на авокадото напомнят голяма круша с тъмнозелен, виолетов или почти черен цвят. По вкус те могат да се сравнят с маслините, но нямат нито сладост, нито киселеят. Напомнят краве масло, подправено с орехи. Плодовете могат да бъдат светлозелени, тъмни, с по-гладка кора или по-набръчкана. Теглото им се колебае от няколкостотин грама до над килограм, съдържат около 30 % мазнини, белтъчини, калций, желязо, минерални соли, витамини Е, В1, В2, D и др.
Авокадото засища, бързо възстановява силите, но е калоричен плод. Един средно голям плод съдържа до 250 калории. Ниското съдържание на захар (около 1,5%) позволява да се консумира и от диабетици. Лесноусвояемите растителни мазнини на авокадото не пречат на хората със стомашно-чревни заболявания. Присъствието на антиоксиданти (витамини С и Е) го правят незаменим продукт за болните от сърдечно-съдови заболявания. Поради ниското съдържание на натрий се препоръчва и на хипертониците. Особените вещества в състава на този плод защитават черния дроб от действието на токсини. Педиатри го препоръчват в детското хранене. Ограничението може да засяга само кърмещите майки, защото понякога са възможни алергични реакции при бебето.
Авокадото позитивно влияе върху краткосрочната памет и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания. Плодовете са полезни и за кожата, тъй като авокадото стимулира изработката на колаген, който спира образуването на бръчки. Витамин F, като компекс от маслени киселини, осигурява здраве на кожата и косата.
Авокадото спомага за подобряването на зрението. В едно авокадо има 60% повече калий, отколкото в един банан. Олеиновата киселина, която е мононенаситена мазнина, съдържаща се в този универсален плод, може да помогне за понижаването на "лошия" холестерол в кръвта. Богат е на серотонин, което успокоява нервната система.
Учените са установили, че авокадото е в състояние не само да предотврати развитието на рака на устната кухина, но и да забави растежа на раковите клетки.
Маслото от авокадо е изключително ценен, деликатесен продукт, използван широко заради полезните си качества в козметиката - в чист вид или в смес с други растителни масла, в шампоани, маски за лице и тяло, кремове.
В САЩ Калифорния е производител номер едно на авокадо с 86% от цялата реколта в страната, а само областта около Сан Диего произвежда 46% от нея. Най-отглежданият сорт е Хас. Именно той се смята за афродизиак. Най-разпространените начини за използване на авокадо в Америка са в гуакамоле и в салати, но се добавят и към пици, паста, сандвичи, бебешки храни, омлети и др. |
| |
|
|
|
