|
| |
Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчувствието.
Аристотел |
НЕ ПЛАЧИ, НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, НЕ МОЛИ...
Цената на безчувствието |
Пълен контрол над емоциите - нали това искат повечето хора? Твърдо да понасят подигравките на съдбата, да не изпитват душевни терзания, да не се огъват и пречупват под всички удари на съдбата и хората. Да са нещо като непобедими самураи с непробиваемо лице.
Какво представлява емоцията?
Емоцията е енергия, възникваща в отговор на променящото се състояние на ума и е пряко свързана с желанията, при това в по-голяма степен с нереализираните. Като енергия тя е елементарна, тоест неделима на отделни съставни части.
Емоция (от лат. emoveo – "вълнувам се") е понятие, изразяващо психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства.
|
| Да се живее без емоции е много изгодно. |
Така човек може невъзмутимо да си върши работата: "Нищо лично, това е само бизнес, приятел."
Да се придържа към логиката и да организира перфектно живота си.
Да прави онова, което е важно, нужно и правилно.
Да избере правилния ВУЗ, да се ожени за подходящия човек, да работи там, където плащат добре.
Само че защо се появява тогава тази тъга вътре в теб? Празнота, която не се запълва с нищо...
Това чувство, че нещо не ти достига, че са те лишили от нещо и усещането, че си вечно гладен...
Цената на безчувствеността е висока - живееш наполовина. Изведнъж сякаш изчезват аромати и звуци. По-рано ги е имало, а сега - не. Може да се живее. Но нещо постоянно не ти стига. Сякаш някаква важна част от личността ти се е вцепенила.
|
| Решението да не чувстваш идва на различна възраст. |
При някого още в детството.
Да спре да чувства, да притихне - понякога за детето това е единствената възможност да оцелее. За да не полудее от болка и ужас, то "завърта копчето за звука" на чувствата и то така, че го оставя в това положение през целия си живот. За безопасност.
Когато порасне, този човек изобщо не може да получи удовлетворение, нищо не го насища. Той непрекъснато търси нещо. Щом веднъж разбере какво търси и не е в състояние да намери изгубената част от себе си, започва да събира трошичките от умението да се радва, да изпитва удоволствие, истински да желае нещо.
Решението да заглуши чувствата, да натика всички свои преживявания някъде по-дълбоко, човек може да вземе и в зряла възраст - като реакция на преживяна болка, загуба, разочарование. "Никога повече!" Няма да се влюбвам, няма да пусна никого в душата си, няма да се доверя, няма да бъда такава идиотка. Край, мерси, твърде болезнено е. Знам, че там е зле и повече никога няма да отида там.
И започваш живот в скафандър, в броня от собствените си защити, без да си позволяваш да изпитваш нещо. С огромна пустота вътре в теб.
Мнозина от нас са усвоили множество начини да не влизат в зоната на чувствата, да не ги преживяват с пълна сила.
Бързаш да се отвлечеш и да започнеш да правиш нещо, не е важно какво. Да не осъзнаваш какво се случва и да не си позволиш да го преживееш, а да разсееш нервността чрез действия.
Бързо да се превключиш на нещо друго и да се потопиш в суетата. Това ти позволява да не посрещаш силните емоции и да не решаваш важните за теб въпроси.
В обществото се смята, че "да си зает е най-доброто средство против депресията". Много хора изпадат в състояние, подобно на наркотична зависимост от своите ангажименти, стремейки се несъзнателно да не им остава време за "ненужни мисли".
|
| Да хапнеш, да пийнеш, да изпушиш цигара... |
Да свалиш бързо напрежението, без дори да осъзнаваш, какво е предизвикало тревогата, родила се секунда преди да изпиташ острото желание да поемеш нещо в себе си - течно, твърдо или да го вдишаш.
Всички форми на зависимост – алкохолизъм, тютюнопушене и преяждане са обичайните механизми за защита от емоциите, които личността предпочита да не осъзнава и да не изживява.
Начини за отреагиране на емоциите:
Да купиш нещо. Да добавиш поредната "нужна вещ".
Да заглушиш поне за известно време своя емоционален глад и да "нахраниш" тревогата.
Да правиш секс.
В този случай своето собствено тяло или тялото на партньора се възприема просто като обект на манипулации. Ролята на другия човек като личност в този процес е твърде незначителна - той просто се използва като наркотик за успокоение.
Да намериш човек, към когото би могъл да се привържеш.
Както детето търси мама, която ще се погрижи за него и ще го изпълни с любов, така и много хора търсят този майчински или бащински обект отвън. Както при птичките в гнездото тяхната уста е винаги отворена и те очакват постоянна помощ, подкрепа и участие в техната съдба. И тук често пъти се чуват разочарование и упреци в това, че "той или тя не се грижи за мен, не ме цени и не ме обича".
|
| Да отреагираш на страха, срама, вината чрез агресия. |
Агресивното избухване помага да се изпусне парата, да се свали напрежението. Проблемът обаче, заради чието решение това напрежение се е повишило, не се решава. Цялата енергия отива "в свирката". Както тялото вдига температура, за да победи вредоносните микроби, така и психиката повишава напрежението, за да се реши проблемът, изпречил се пред личността. Но вместо да се използва енергията за осъзнаване и решаване на задачата, бързат да свалят температурата, а парата изпускат в нищото. До следващия пристъп.
Навикът да не осъзнаваш изцяло чувствата си, води до това, че човек не разпознава психическата заплаха. В него нараства потребността от лекарства, храна, цигари, алкохол. Случва се така, че хората не са в състояние да чуят дори собствената си тревога. Струва им се, че всичко е нормално, просто имат желание да пийнат и да хапнат, а не чуват собствените си тревожни мисли и чувства. И затова не могат да предприемат каквото и да е, за да променят положението на нещата.
|
| Тялото на човека се включва сериозно в преживяването на всяка емоция. |
Нашите емоции – това не е само реакция на психиката, но и реакция на тялото. Всяка емоция се съпровожда с определени усещания в тялото. Тялото на човека се включва сериозно в преживяването на всяка емоция.
Заглушавайки психиката, ние принуждаваме тялото си да отработи тези емоции и заради нея. По такъв начин се формира психосоматичен симптом.
Ако човек не може да си позволи да изживее емоциите с помощта на психиката, налага му се да ги изживее с помощта на тялото си.
Всички психосоматични симптоми – това са потиснати емоции, емоции, които не сме си разрешили да изпитаме. Многократно повторени, те формират психосоматични заболявания.
Лекарите изброяват редица чисто психосоматични заболявания, така наречената "чикагска седморка от заболявания" - хипертонична болест, исхемична болест на сърцето, бронхиална астма, язва на стомаха и дванадесетопръстника, язвен колит, хипертиреоза, захарен диабет. Това са заболяванията, в които психосоматичният фактор е водещ.
|
Топлинна карта на емоциите |
Вече все повече психотерапевти вярват, че решението дали да боледуваш или да не боледуваш от всяко едно заболяване е на самия човек. Случва се обаче психологическата защита от емоции да е толкова мощна, че човек не дава на тялото си възможност дори да се разболее - поне някакси да преживее изтласканите чувства. И тогава, като в кипящ котел, чийто капак са завинтили с гайки, става взрив. Внезапната смърт от инсулт, инфаркт, открит неочаквано рак в последен стадий у хора, на пръв поглед здрави и млади, винаги е шокиращо.
Цената на безчувствеността става животът.
По някакъв начин ние сме създадени чувстващи. И тази наша способност и особеност не може да бъде отделена от нас. Такава е нашата природа.
Докато чувстваме, ние сме живи. |
| |
|
Източник
|
|
|
|
|
