НАЧАЛО
30 януари 2017
 
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
                 
 
Знаете ли кой е най-сигурният начин да направите своето дете нещастно -
това е да го свикнете, че не му се отказва нищо.
Жан-Жак Русо   
5 начина да кажеш на детето си "НЕ"






На всички родители се налага да поставят граници, да произнасят забрани и да казват "не". Проблемът е, че не всички постигат желания ефект.

Как е правилно да се формулира един отказ?
Когато казваме на детето "не", можем да се сблъскаме с три вида затруднения.
Някои родители трудно подбират правилните думи, защото не искат да обидят детето. Други по принцип трудно казват "не" и всеки път им се налага да преодоляват вътрешната си бариера. Трети просто не понасят негативната реакция на детето в отговор, когато чуват от невръстното дете заявления от рода на "Ти си лоша!", "Ти не ме обичаш!", "Аз не те обичам". Тук може да изпиташ цяла гама чувства от вина и яд до усещането за пълна безпомощност и личен провал.
Въпреки това, забраните са жизнено необходими на детето. Как можем да ги използваме максимално безболезнено?

Защо са нужни забраните?
Детето наистина трудно се примирява с ограниченията. А още по-трудно контролира своите емоции. Но в живота на децата им предстои да се сблъскват със ситуации, когато не всичко ще бъде така, както им се иска. За всяко дете ще бъде по-добре, ако то се научи и натрупа този опит в контакт с близки възрастни. Тогава то ще срещне съчувствие, подкрепа и помощ в разпознаването на своите собствени емоции. Така че не бива да се страхуваме да казваме на детето "не". Запомнете: забраните са му жизнено необходими. Родителското "не" помага да бъдат поставени границите, които са нужни за нормалното развитие на детската психика. "Не" се проявява като опора, като стена, която дава на децата чувство за безопасност. Понеже без граници детето става тревожно, светът в неговите представи вече не е безопасен. Без съмнение, детето вероятно ще реагира негативно на въвеждането на забрани. Така то проверява вашите граници и се опитва да ги разклати. Ако обаче вие сте спокойни, последователни, реагирате със съпруга си в единен фронт, детето ще приеме новите правила.


Кой е главният?


По принцип в семейството е важна изрядната йерархия. Това е, когато родителят заема главната позиция по отношение към детето, тоест, той е силен, спокоен, уверен в себе си възрастен, който се справя със своите емоции и помага на малкото дете да се справи със своите чувства. Така децата получават усещането за грижа, любов, приемане и главното - безопасност, а това им помага да се справят с тревогата. Ако йерархията е нарушена, детето не чувства нищо от това.
Разпространените грешки
Ако родителят се бои да поеме отговорност, той общува с детето от позицията на "приятел". Тогава му е трудно да отказва и забранява.
Ако възрастният заема детската позиция, той фактически очаква малкото дете да стане за него утешител. Такива майки и татковци често пъти казват: "Не ти ли е жал за мен, мама има толкова работа, а ти с твоите капризи сега!", "Татко е уморен от работа, пощади ме днес!"
Някои родители, което е още по-лошо, действат от позицията на власт или с насилие. Всяка ситуация, в която се налага да се каже на детето "не", може да предизвика в тях раздразнение или гняв. При това те апелират не към поведението на детето или конкретната ситуация, а фактически го определят като виновно, "лошо". Често пъти казват, например: "Ти си лош, затова не ти разрешавам!", "Ти друго не знаеш, все искаш нещо! Млъкни! Само за това мислиш да хапнеш шоколад/да играеш/ да не слушаш/ да гледаш филмче." и т.н. "Как не те е срам! Толкова неща са ми на главата, а ти!" За детето такава забрана изглежда като нападение и проява на агресия. При това в него се затвърждава мисълта, че е лошо дете. В отговор то може да чувства обида, срам, вина, безпомощност или гняв. Трябва ли да се каже, че отношенията между детето и родителите при всички тези сценарии се развалят. За да установите контакт, опитайте се да действате по друг начин.

Някои най-общи правила

• Не изпадайте в крайности. Когато забраните са твърде много, свободата остава твърде малко. В най-близка перспектива е възможен протест или апатия, а в бъдеще това може да се превърне в неспособност да се прави самостоятелен избор и дори липса на собствени желания (и защо да искам нещо, като все едно ще ми го забранят).

• Важно е родителите да са в единен фронт. Детето, за да не се сблъсква с възрастните, се подчинява на онзи, с който му е по-изгодно. Важно е възрастните да се договорят помежду си какво точно е разрешено и какво - не. Ако е възникнала непредвидена ситуация и вашият съпруг е разрешил нещо, с което вие не сте съгласни, подкрепете неговия авторитет пред детето, като оставите анализите и разправиите за момента, когато останете насаме.

• Във възпитанието е важно да бъдете последователни. По отношение на едни и същи неща е необходимо постоянство. Ако сутрин детето чува "не", а вечерта - "да", то ще спре да ви слуша и уважава.

• Отказвайки, е важно да се проявява грижа. Т.е. забранявайки нещо, трябва да се проявява съчувствие. От позицията на загриженост, детето по-лесно ще приеме забраната и ще се съгласи с нея. При това вашите отношения с детето няма да пострадат. Говорете на детето, че вие разбирате неговите чувства, но при това проявявайте твърдост: "Знам, че искаш много, но не бива."

• Забранявайки нещо на детето, важно е да оставате на позицията на възрастния - да бъдете уверени и спокойни по отношение на детето. Ако започнете да се дразните, то вие губите тази позиция.

• Помагайте на детето да се справи с емоциите, назовавйки чувствата, които то изпитва, когато му казвате "не". И задължително му предлагайте своята подкрепа. "Да, толкова ти се иска да си поиграеш още, но е време за обяд/да се прибираме вкъщи/да спим" и т.н. "Това те разстройва/сърдиш се. Ела да те гушна/да те погаля/да те успокоя".

• До 5-годишна възраст отлично работи методът на превключване на вниманието. "Сам ли ще събереш играчките си? Или ще го направим заедно? Коя играчка най-много обичаш? С какво да започнем? Какво искаш да правиш като се приберем вкъщи? Кое филмче искаш да гледаш?" и т.н.
Защо да казваме "не":
"Не" помага да се въведат правила и ограничения, опирайки се на които на детето му е по-лесно да си взаимодейства със света. Наличието на граници структурира реалността и намалява тревогата. Важно е обаче да не се злоупотребява и да се използва по предназначение - например в ситуации, където има заплаха за живота и здравето на детето.

Словесната конструкция

Като правило, употребяваме безапелационното "не бива" в случаите, когато действията на детето засягат неговата безопасност или могат да навредят на здравето му. Освен тези думи, има и други начини да бъдат формулирани забраните.
1. "Защото ние с татко решихме така." Тази фраза спасява родителите от безкрайните "защо". Когато въпросите се сипят нон-стоп и в някакъв момент възникне насъщна необходимост те да бъдат прекратени, може да се използва този подход. Или когато вече нямаме сили да задоволяваме любопитството на мъника.
2. "В нашето семейство не е прието да се прави така." Тази формулировка е подходяща за случаите, когато искате да поднесете на чедото семейните традиции или семейните ценности. Например, у вас вкъщи не се псува, не се ядат продукти, паднали на земята, не се оставят чиниите на масата и т.н.
3. "Не бива да се прави така", "Така не трябва да се говори", "На обществени места не се вика." Изглежда като забрана, но е по-мека, защото е обезличена. Такава формулировка позволява да погледнем на себе си и на ситуацията отстрани. И тя не поражда в детето силни негативни чувства по отношение на него самото. То не се чувства лошо, виновно. Обезличените забрани се приемат по-лесно, а нали вашата задача не е да му се карате и заплашвате, а да коригирате неговото поведение. По тази причина старайте се да избягвате изречения, започващи с "ти": "Ти си лош, ти си непоносим, ти се държиш непоносимо, не прави повече така." Във всеки психически здрав човек, било то възрастен или дете, те предизвикват протест, неприемане и желание да се спори или да се защитава.
4. "Така не бива. Избирай - така ли ще направим или ето така?" Тази формула може да се използва, когато забранявате на детето някакво действие, но веднага му предлагате да избере един от два алтернативни варианта, които ви устройват. Така вие давате на детето шанс да вземе самостоятелно решение. Безусловно, подобни експерименти следва да се предприемат, когато става дума за дребни неща, а не за неговата безопасност.
5. "Това е лоша постъпка." Когато използваме тази фраза, ние характеризираме поведението или постъпката, а не даваме оценка на самото дете и не му лепваме етикет. Детето прекрасно се ориентира, че то не е лошо дете, а постъпката е лоша и тогава му е по-лесно да се поправи. А популярната фраза "Добрите деца така не правят" - по-добре да не се използва изобщо. Детето моментално смята, че са го записали в редиците на "лошите деца". Подобна критика от устата на близки хора, може силно да травмира детската психика и със сигурност няма да породи ентусиазъм.
А. Крайнова - семеен и детски психолог
 
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2017
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.net и активен линк е задължително.