|
| |
В грохота на човешката история са се създавали и са се разпадали царства, изграждали са се култури, бушували са кръвопролитни войни, но винаги, неизменно над земята, над тази мътна и трагична история е възсиявал образът на жената, образът на грижата, саможертвата, любовта и състраданието. И ако в света ни го няма това присъствие, тази светлина, независимо от всички негови успехи и достижения, този свят все едно би бил един СТРАШЕН СВЯТ.
Може без преувеличение да се каже, че човешкото у човека е спасявала и спасява жената. И го е спасявала не с думи, не с идеи, а със своето мълчаливо, загрижено и любящо присъствие. И ако все пак не прекъсва тайният празник на живота, пренебрегнал цялото зло, царстващо в света, дори и да се празнува в бедна стая, зад сиромашка трапеза така радостно, като че ли в дворец, то радостта и светлината на този празник е в нея - в жената, в нейната никога не натрапваща се любов и вярност.
|
| Прот. Александър Шмеман |
ЧУДОТО НА ОБИКНОВЕНАТА ЛЮБОВ
22 април 2018 - Неделя на Св. Мироносици
|
 |
Третата неделя в пасхалния цикъл е наречена в чест на светите жени мироносици.
Този празник е посветен на обикновените жени - Христовите ученици, следвали неотстъпно своя Учител, и не го оставили дори в онези минути, когато повечето от апостолите просто са се разбягали. И събитието, което си припомняме в този ден, на пръв поглед също е съвсем обикновено - като не успели да извършат погребалния обряд над умрелия Спасител поради наближаващата събота, жените на третия ден след неговата кръстна смърт побързали към гроба. Със себе си носели миро - скъпо ароматно масло - и вървели към гроба, за да помажат тялото на Иисус.
 Вярвали ли са те, че отново ще видят Господа жив? Едва ли. Както и за останалите ученици арестът, разпятието и смъртта на Иисус били за тях своеобразен финал - със смъртното наказание на Христос тези крехки жени загубили значителния смисъл на по-нататъшното си съществуване. Разбира се, те продължавали да живеят заради своите семейства, но да живеят така пълноценно, както живеели преди това, общувайки всеки ден с Учителя, вече било невъзможно. И все същата любов - безусловна и безгранична - вдигнала мироносиците в нощта и ги накарала да побягнат към мястото, където бил погребан Христос. Сякаш сърцето им говорeло: "Бързайте и ще видите това, което радикално ще промени вашия живот, ще го направи по-смислен и дълбок, отколкото преди - в минутите на най-голяма радост."
Огромната чиста вяра на светите жени била възнаградена. Едва когато те се приближили до гробницата, се сетили, че входът й е затворен с тежък камък, но видели, че пещерата е отворена. Едва преодолявайки обхваналото ги вцепенение, те надникнали вътре и срещнали ангела, който им казал, че Онзи, когото търсят мироносиците, е възкръснал и ги очаква в Галилея. Вероятно друг на мястото на тези жени би се смутил, решавайки, че всичко, което виждат, са халюцинации и плод на възбуденото им въображение. Но ученичките на Христос веднага повярвали и без никакво съмнение, получавайки благата вест, се втурнали обратно към града, при апостолите, които седели вкъщи и там преживявали струпалата се върху им скръб. Вярата на жените още повече укрепнала, когато на връщане по пътя те видели самия възкръснал Господ.
|
Около гроба останала само Мария Магдалена, която или не била дошла с всички, или просто била решила да поседи сама, за да разбере по-добре случилото се. Тя още не била осъзнала докрай величието на този момент, и когато пред нея се появил човек, тя си помислила, че пред нея е градинарят, и започнала да го пита, къде е изчезнало тялото на Учителя. Но човекът я назовал по име, при това го направил така, както правел само един човек на земята. Пред нея стоял сам Христос - жив, възкръснал, реален! Радостта на жената била безгранична - тя със собствените си очи видяла онзи, когото само преди два дни безутешно оплаквала заедно с другите ученички.
После Господ се явил и на останалите - на апостолите, на учениците, на другите свои спътници, които всичките три години, през които Той проповядвал, били с него. Но първи радостната новина за Възкресението на Спасителя узнали именно те, мироносиците - жените, които не се уплашили нито от преследванията на старейшините, нито от възможната грубост на римската охрана, която до момента, когато се появил ангелът, пазела гробницата на Спасителя, нито от другите опасности, дебнещи ги през нощта. Водела ги любовта, същата онази любов, на която ги учел Господ и която не познава прегради - дори смъртта.
Денят на жените мироносици в Православието се смята за аналог на 8 март. Само че вместо съмнителния идеал на жената -революционерка и феминистката-бунтар, Църквата възхвалява съвсем други качества на нашите майки, съпруги, сестри и приятелки. Преди всичко това е великата жертвоготовност, вярност, любов и живата пламенна вяра, могъща и преодоляваща всичко. Същите онези вяра и любов, които изцяло са достъпни само на немощното женско естество, и които светят дори в най-безпросветния мрак. Колко са били мироносиците ние не знаем със сигурност. Евангелието просто ги изброява по име и само няколко жени назовава повече или по-малко конкретно. Църковната традиция е присвоила званието мироносици на седем или осем Христови ученички. Всички те впоследствие са станали пламенни проповедници и са се трудили наравно с другите апостоли. А Магдалина и имала честта да се нарича равноапостолна - тоест имаща същата слава и понесла същия кръст, какъвто и другите ученици-мъже. |
|
Богородица
Традиционно Пресветата Дева не влиза в броя на жените мироносици, но някои тълкуватели смятат, че "Мария Иаковова" (Марк 16:1) и "другата Мария" (Мат. 28:1) — това е Майката Христова. Работата е там, че след смъртта на мъжа си Йосиф тя взела под крилото си и неговите по-малки деца от първия му брак и напълно законно се смятала за майка на Иаков. Но дори и ако Богородица не е била сред мироносиците, Тя все едно се смята за първата, получила вестта за Възкресението на Сина си - според преданията лично й се е явил ангел и й разказал най-важната новина на света.
Пречистата известно време живяла в Йерусалим в дома на апостол Йоан Богослов, комуто Господ още на Голгота доверил грижата за своята вече не толкова млада майка (Иоан 19:26-27). След като апостолите заминали да проповядват, нейният жребий също бил да мисионерства. Първоначално това били земите на съвременна Грузия, но Светата Дева така и не могла да попадне там. Мястото на нейното апостолство станал Атон, където тя попаднала след бурята, пътувайки към епископ Лазар, който живял в Кипър. Известно време Богородица живяла в Ефес. Умряла в Йерусалим, погребана е там, в Гетсиманската градина. Но в гробницата тялото й го няма. Преданието гласи, че на третия ден след кончината й Синът я възнесъл в небесната слава заедно с тялото.
|
 Мария Магдалина
В Магдала, малко градче между Капернаум и Тиберия, се родила жена, чието име завинаги е влязло в евангелската история. Мария от Магдала била млада, красива и водела грешен живот. В евангелието се казва, че Иисус изгонил от Мария седем беса и от момента на своето изцеление тя започнала нов живот, станала вярна ученичка на Спасителя, останала с Него не само в дните на Неговата слава, но и в момента на Неговото безкрайно унижение, поругаване и унищожение.
Сведенията за нея са оскъдни. Едни виждат в нея знаменитата евангелска блудница, която Христос спасява от убийство с камъни и която му помазала краката със скъпо масло. Други виждат в нея простата еврейка, която Христос изцелява от тежък недъг. След като апостолите се пръснали да проповядват, тя пренебрегнала всички тогавашни норми (на жените се забранявало да проповядват) и самичка обикаляла град след град, възвестявайки на всички за възкръсналия Учител.
Преданието разказва, че в Италия Мария Магдалина се явила пред император Тиберий, благовестявайки му за Възкръсналия Христос и му поднесла червено яйце, символ на новия живот с думите "Христос Воскресе!"
Мария Магдалина продължила своето благовестие в Италия и в самия Рим. Очевидно, именно нея има предвид апостол Павел в своето Послание към Римляните (16:6), споменавайки Мария (Мариам). Според църковното предание тя останала в Рим до пристигането на апостол Павел и още две години след първия съд над апостола. Вече на преклонна възраст тя се преселила в Ефес, където неуморно се трудел свети апостол Иоан. Там тя доживява до дълбоко старост, там завършва земният й живот и там е погребана.
През IХ век мощите й са пренесени в столицата на Византийската империя — Константинопол и положени в в храма на манастира Свети Лазар. В епохата на кръстоносните походи те били пренесени в Италия, в Рим, положени под олтара на Латеранската базилика. Част от мощите на Мария Магдалена се намират във Франция близо до Марсел, където в подножието на стръмна планина е издигнат в нейна чест великолепен храм.
|
Марта и Мария, сестрите на Лазар
Сведенията за тези жени са много оскъдни. Заедно с брат си, когото възкресил сам Христос, те се преместили от Йерусалим в Кипър, където помагали на Лазар в неговото епископско служение. Къде, кога и как са умряли сестрите не се знае.
|
 Иоанна
Тя била жена на Хуза — един от придворните чиновници на управителя на Галилея Ирод Антипа. Иоанна заемала много високо положение, имала голямо влияние и връзки. В дните, когато Христос проповядвал, именно Иоанна поемала по-голямата част от разходите на апостолската община, грижейки се за препитанието и всичко необходимо на Иисус и неговите ученици. Има версия, че такава щедрост от страна на толкова знатна дама не е случайна - според мнението на редица тълкуватели, синът на царедвореца, излекуван от Христос (Ин. 4: 46 — 54), бил дете на Иоанна, и благодарната жена след това служила на Спасителя с всичко, което можела.
С нейното име е свързана историята за главата на Йоан Кръстител. Както е известно, за своите изобличения по адрес на Ирод Предтечата отначало бил арестуван, а след това обезглавен под натиска на Иродиада - любовницата на Ирод. След като нечестивата жена поругала главата на ненавистния й пророк, тя изхвърлила своя "трофей" на бунището. Иоанна, виждайки всичко това и дълбоко скърбейки за смъртта на Предтечата, през нощта тайно изровила главата, сложила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в едно от селищата на Ирод.
|
Мария Клеопова
За нея практически нищо не се знае. Била е една от роднините на Христос. Според една версия, Мария била или дъщеря, или жена на Клеопа - брат на Йосиф Обручник. Според друга версия, твърде малковероятна, това е била сестрата на Пресвета Богородица.
Като жена на св. ап. Клеопа от Седемдесетте апостоли, повярвала рано в Спасителя и го придружавала в много от пътуванията Му. На Голгота тя застанала редом с Богородица до Разпятието.
Мария Иаковлева
Около тази жена има най-много неясноти. Според преданията, тя е по-малката дъщеря на Иосиф Обручник, която била в много топли отношения с Богородица и всъщност била нейна най-близка приятелка. Много е вероятно това да е точно Мария Клеопова. Иаковлева започнали да я наричат, защото един от нейните синове — Иаков — бил един от апостолите.
Сусанна
Най-загадъчната от мироносиците. Тя служила на Христос от своето имение, тоест, очевидно е била много добре осигурена. Нищо повече не се знае за нея. |
| |
| Източник |
|
|
|
|
| |
|
|
|
